Sidebar

Меню

Трябваше да играем на Великани, Магьосници и Джуджета.
Оставили ме бяха да се грижа за осемдесетина дечурлига на възраст между 7 и 10 години, докато родителите им се занимаваха с родителски работи. Събрах дружината си в залата при църквата и се заех да обяснявам играта. Тя е нещо като разширен вариант на играта Камък, Хартия и Ножица и е свързана с мислене и вземане на решения. Всъщност истинската цел на играта е децата да вдигнат голям шум и да се гонят насам-натам, докато всеки забрави на чия страна е и кой е победил.
Да организираш пълна стая с навити като пружинки първолаци в два отбора, да им обясниш основните правила на играта, като постигнеш консенсус по въпроса за груповата принадлежност – това не е шега работа, но с помощта на добра воля се справихме и бяхме готови да започнем.
Възбудата от гонитбата вече достигаше критичната си точка. Аз изкрещях с всичка сила:
– Кой какъв е сега – ВЕЛИКАН, МАГЬОСНИК или ДЖУДЖЕ!
Докато групите се суетяха като бесни и шушукаха помежду си, усетих, че някой ме дърпа за крачола. Едно мъничко момиченце стоеше с вдигната глава и питаше със сериозен глас:
– Къде да застанат Русалките?
Къде да застанат Русалките?
Последва дълго мълчание. Много дълго мълчание.
– Къде да застанат Русалките ли? – попитах аз.
– Да. Защото аз съм Русалка.
– Няма никакви Русалки.
– Има, аз съм Русалка!
Тя не се виждаше в ролята на Великан, Магьосник или Джудже. Тя знаеше точно към коя категория се числи и нямаше никакво намерение да напуска играта, за да стои до стената като някой загубен глупак. Тя желаеше да заеме мястото си там, където Русалките стоят в общата схема на нещата, без да страда достойнството или самоличността ѝ. За нея беше ясно, че за Русалките има място и че аз трябва да знам къде е то.
Та къде да застанат Русалките? Всички Русалки – всички тези, които са различни, които не се вместват в нормите и не приемат  предварително разчертаните кутийки и квадратчета?
Отговорете на този въпрос и ще можете върху тази основа да изградите училище, народ или цяла вселена.
Какво отговорих аз тогава? Случва ми се понякога да кажа и аз нещо на място.
– Русалката застава ето тук, до Краля на морето!
(Да, точно тук до Главния глупак, рекох си на ум.)
И застанахме двамата ръка за ръка да приветстваме нестройните и диви пълчища Магьосници, Великани и Джуджета.
Между другото не е вярно, че Русалки не съществуват.
Аз лично познавам една. Държал съм я за ръка.
Робърт Фулгъм

Книги

  • Актуални

  • Очаквани