Sidebar

Меню

Имало едно време едно малко момче, което много искало да срещне Господ. То знаело, че пътят до мястото, където живее Господ, е дълъг, така че приготвило куфара, пъхнало вътре няколко шоколадчета и шест кутии газирана безалкохолна бира и се отправило на път.
Едва отминало три къщи, момчето съзряло стара жена. Тя седяла в парка и наблюдавала гълъбите.
Момчето седнало до нея и отворило куфара си. Тъкмо щяло да отпие глътка от газираната си напитка, забелязало, че старицата изглежда гладна. Ето защо ѝ предложило едно шоколадче. Тя го приела с благодарност и му се усмихнала. Усмивката ѝ била толкова хубава, че на момчето му се приискало да я види отново, затова ѝ подало една бира. Тя пак му се усмихнала. Момчето останало очаровано.
Така те си седели целия следобед на пейката, похапвайки и усмихвайки се един на друг, без да проронят дума.
Когато се стъмнило, момчето почувствало, че е уморено и станало да си ходи, но едва изминало няколко крачки, то се обърнало, изтичало към старицата и силно я прегърнало. Тя го дарила с най-прекрасната си усмивка.
67
Когато малко по-късно момчето пристъпило прага на дома си, майка му се учудила на радостното му изражение. Попитала го:
– Какво прави днес, че изглеждаш толкова щастлив?
– А то отговорило:
– Обядвах с Господ.
И преди майка му да успее да каже нещо, продължило.
– Знаеш ли, тя има най-чудесната усмивка, която някога съм виждал!
През това време старицата, също сияеща от радост, се прибрала вкъщи.
Синът я се изненадал от израза на лицето ѝ, толкова мек и спокоен.
– Мамо, какво прави днес, че изглеждаш толкова щастлива? – попитал я той.
Тя отвърнала:
– Ядох в парка шоколад с Господ.
И преди синът да каже нещо, добавила:
– Знаеш ли, той е много по-млад, отколкото си представях.
Джули А. Манън

Книги

  • Актуални

  • Очаквани