Sidebar

Меню

Един преуспял млад мъж карал в краен квартал твърде бързо с новия си „Ягуар“. Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли. Изведнъж тухла се блъснала в страничната врата. Той натиснал спирачката и ядосан скочил от колата. Грабнал и разтърсил детето, което било хвърлило тухлата.
– Какво по дяволите правиш? Това е новата ми кола, знаеш ли колко много струва?
Момчето започнало да се извинява.
– Моля, господине … много съжалявам … аз не знаех какво друго да направя… хвърлих тухла, защото не знаех как да Ви спра …
Със сълзи по лицето посочил място зад една паркирана кола.
– Това е брат ми, падна от своята инвалидна количка и не мога да го вдигна.
След това момчето сподавило риданията си и попитало зашеметения от случващото се мъж:
– Бихте ли да ми помогне да го върна в инвалидната количка?
Младият мъж едва преглътнал гнева си. Той вдигнал падналото дете, след това извадил носната си кърпичка и почистил охлузванията на момчето. Успокоил го с поглед.
– Благодаря Ви и Бог да Ви благослови! – благодарило детето на непознатия.
Тези думи и цялата ситуация разтърсили човека. Той продължил мълчаливо да гледа как едното братче тика в количката другото на път към дома.
Дълго стоял така зашеметен, докато се отърсил и тръгнал бавно към „Ягуара“ си. Огледал щетите, не били големи – можело да се отстранят безпроблемно. Но той странно защо не направил ремонт. Изпълвало го с особено чувство да гледа вратата и да си спомня за случката. Сякаш някой му казвал:
„Не минавай през живота толкова бързо, че някой
трябва да хвърли тухла по теб, за да привлече вниманието ти!“
Бог шепне в нашите души и говори в сърцата ни. Понякога нямаме време да чуем, но Той намира начини да привлече вниманието ни.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани