Sidebar

Меню

 

Коментар

Възнагражденията и доходите, които формират осигурителния доход за държавното обществено осигуряване, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски.
В раздел първи от наредбата са определени елементите на възнаграждението и доходите, които се взимат предвид при определяне на осигурителните вноски за съответния месец за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а в раздел втори от наредбата се регламентира начинът на определяне на осигурителния доход за календарната година.
В сила от 1 януари 2009 г. бяха направени някои изменения и допълнения в наредбата.
Допълнително, с Постановление № 224 на Министерския съвет от 15.10.2009 г., обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 84 от тази година, бяха извършени още някои промени в подзаконовия акт.
В следващите редове ще представим накратко последните изменения в наредбата.
Осигурителните вноски на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО (с изключение на членовете на кооперации, които получават възнаграждение за работа без трудово правоотношение в кооперация) се изчисляват и внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. По реда, определен в чл. 4, ал. 1 и 2 КСО, се осигуряват:

  •  работниците и служителите;
  •  държавните служители;
  •  съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
  •  кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 5 КСО;
  •  ;изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
  •  получаващите доходи за работа на изборни длъжности и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани в страната вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

Месечният осигурителен доход на работниците и служителите и на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 КСО не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя.
В чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата е регламентиран редът за определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, на лицата, които не са отработили всички дни от месеца, и на работещите при непълно работно време. При определяне на минималния месечен осигурителен доход се включват и възнагражденията по чл. 40, ал. 4 КСО. На основание чл. 40, ал. 4 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице възнаграждение за първия работен ден от временната неработоспособност в размер на среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
На основание т. 4 от Забележката към таблицата на Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г., минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и през 2009 г. не се прилагат за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба от Закона за счетоводството.
В чл. 1, ал. 7 на Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В точки от 7 до 12 включително от тази разпоредба са определени обезщетенията, изплащани по реда на Кодекса на труда, и обезщетенията и други суми, изплащани на основание други специални закони, върху които не се дължат осигурителни вноски.
От 01.01.2009 г., във връзка с влизане в сила на новия Закон за съдебната власт, е актуализирана разпоредбата на чл. 1, ал. 7, т. 11 от наредбата. За работещите по Закона за съдебната власт не се внасят осигурителни вноски при изплащане на обезщетения по чл. 225, 226, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от този закон.
В сила от 01.01.2009 г. се създаде и новата т. 12 към чл. 1, ал. 7 от наредбата, с която се определят обезщетенията по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, върху които не се дължат осигурителни вноски. Това са сумите и доволствията по чл. 74, ал. 1-4, разноските по чл. 75 и 76, компенсационните суми по чл. 81, стойността на паричните и/или предметни награди при условията и до размерите по чл. 86 и 87 и обезщетенията по чл. 112, 117 и 119-120 от закона.
Във връзка с прилагане на Постановление № 44 на Министерския съвет от 19 февруари 2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги” (обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2009 г.) се създаде новата т. 13 към чл. 1, ал. 7 от наредбата. С постановлението се регламентира, че на лицата, работещи в икономическите сектори “Индустрия” и “Услуги”, за които е установено непълно работно време при условията и по реда на чл. 138а, ал. 1 и § 3б от ПЗР на КТ, могат да се изплащат компенсации, при положение че продължителността на установеното непълно работно време е половината от законоустановената продължителност за месеца или за периода на изчисляване на работното време. Съгласно т. 13 от чл. 1, ал. 7 от наредбата не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху компенсациите, изплатени по реда на постановлението. Компенсациите нямат характер на трудови възнаграждения, а също така не е налице и основание за внасяне на осигурителни вноски. Те не се включват в размера на осигурителните доходи, от които се изчисляват пенсиите, паричните обезщетения и помощите, отпускани на осигурените лица по реда на Кодекса за социално осигуряване.
С друг акт на Министерския съвет - Постановление № 224 от 15.10.2009 г. беше актуализирана разпоредбата на чл. 1, ал. 7, т. 8 от наредбата, в която са определени сумите, изплащани като обезщетения, за храна, облекло и други суми на лицата, работещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, върху които не се дължат осигурителни вноски. Промяната е във връзка с влизане в сила от 12.05.2009 г. на новия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Не се дължат осигурителни вноски при изплащане на:

  •  обезщетенията по чл. 158, ал. 2, чл. 168, чл. 172, ал. 1, чл. 173, чл. 199, чл. 227, ал. 1-5, чл. 229, ал. 1, чл. 232, чл. 233, ал. 1 и 5 и чл. 294 от закона;
  •  сумите за храна и облекло или левовата им равностойност по чл. 224, ал. 1 и 2, чл. 225, чл. 286, ал. 1 и чл. 298, ал. 1 и 2;
  •  паричните и предметни награди и отличия по чл. 240 и 288;
  •  средствата за пътуване по чл. 226, за транспортни разходи по чл. 229, ал. 2 и компенсационните суми по чл. 303, ал. 1.

Осигурителни вноски не се внасят и при изплащане на обезщетенията по чл. 99, ал. 1 и 111, ал. 1, сумите за пътуване по чл. 117, ал. 4 и паричните или предметни награди и отличия по чл. 140 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В раздел втори от наредбата се регламентира начинът на определяне на осигурителния доход за календарната година. Съгласно чл. 3 от наредбата осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 4 КСО, както и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година, и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. За 2009 г. максималният месечен осигурителен доход бе определен на 2000 лв.
Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
На основание чл. 4 от наредбата, когато лицето работи по допълнителен или втори трудов договор или без трудово правоотношение, с оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход, при изплащане на възнаграждението трябва да декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата окончателният размер на осигурителния доход за доходите, които подлежат на годишно данъчно облагане, се определя по данъчната декларация на лицето, като се приспадат доходите, върху които авансово са внесени осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица текущо през годината внасят авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В ал. 3 на чл. 3 от наредбата е определен редът за определяне на доходите, които се взимат предвид при определяне на окончателния размер на осигурителния доход.
С Постановление № 224 на МС от 15.10.2009 г. е променен редът, по който се определя доходът, върху който се дължат осигурителни вноски при формиране на окончателния размер на осигурителния доход на едноличните търговци. Съгласно новата редакция на тази разпоредба при определяне на окончателния размер на осигурителния доход за едноличните търговци се взима предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премиите (вноските) по договори за застраховка “Живот” и застраховки “Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд. Разпоредбата влиза в сила от 1 януари 2010 г.
С направеното допълнение едноличните търговци, при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход, няма да намаляват облагаемия си доход с пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
С ПМС № 224 на МС от 15.10.2009 г. е направена промяна само в реда за определяне на окончателния размер на осигурителния доход на едноличните търговци. На останалите самоосигуряващи се лица окончателният размер на осигурителния доход се определя, както следва:

  •  за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се взимат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти, след приспадане на разходите за съответната дейност по чл. 29 ЗДДФЛ;
  •  ;за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се взима предвид облагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
  •  ;за едноличните търговци или регистрираните като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси, се взима предвид доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията за всяка дейност в чл. 3, ал. 3, точки от 1 до 3 от наредбата.

Съгласно ал. 4 на чл. 3 от наредбата от 1 януари 2009 г. самоосигуряващо се лице, което с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години, формира нов размер на окончателния осигурителен доход за съответната минала година.

Румяна СТАНЧЕВА, главен експерт в НОИ

Книги

  • Актуални

  • Очаквани