Sidebar

Меню

Разяснение

В предходния брой на дайджеста маркирахме някои нови моменти, свързани с правораздаването по трудови спорове, наложени от влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).
В настоящата статия ще се спрем на бързото производство и проблемите, които то поставя.
Бързото производство е уредено в чл. 310 и следващите от новия Граждански процесуален кодекс (ГПК)1. За целите на тази публикация ще насочим вниманието си към бързото производство по отношение на трудовите спорове, макар че (както се вижда от посочения под черта текст), то се прилага и за други гражданскоправни спорове.

Кои са трудовите спорове за които се прилага бързо производство?
Такива са споровете относно:

1. трудовото възнаграждение;
2. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
3. възстановяване на работника на предишната му работа;
4. изплащането на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението;
5. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Както се вижда, точки 2, 3, 4 и 5 са всъщност исковете по чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Към тях е добавен иск и за трудово възнаграждение, независимо дали става дума за основна работна заплата, допълнително трудово възнаграждение или друг вид трудово възнаграждение, определено в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор (виж чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г., изм. и доп.).
Всички останали искове, свързани с възникването, съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение, ще се разглеждат по общия ред, а не по правилата за бързо производство.
За посочените обаче в чл. 310, ал. 1 ГПК искове законът предвижда задължително бързо производство. Тук възниква първият въпрос - защо законодателят е предвидил задължителност на бързото производство по тези спорове?
В отменения Граждански процесуален кодекс (чл. 126а и следващите от ГПК, отм.) бързото производство не беше задължително. То се прилагаше “...При направено искане от ищеца...” (чл. 126а, ал. 1 ГПК, отм.). По искане на ответната страна съдът можеше да постанови разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото, или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминаваше към общото производство, подлежеше на обжалване (чл. 126д ГПК, отм.).
В сегашната редакция на чл. 310 и следващите от новия ГПК, именно това “...При направено искане от ищеца...” не е възпроизведено, от което следва, че бързото производство е задължително. По наше мнение това е необосновано, неправилно решение на законодателя. Не е ясно, в името на какво се отнема волята на ищеца да прецени и да поиска бързо производство.
На следващо място от сега е ясно, че някои от предвидените в чл. 310, ал. 1 ГПК спорове няма да могат да се развият в предвидените кратки процедури и срокове, характерни за бързото производство и изчерпателно уредени в членове 311, 312, 313, 314, 315 и 316 ГПК.
Така например досегашната съдебна практика показва, че спорове, свързани с дисциплинарно уволнение, изискват време и различни по своя характер и съдържание процедури, които изключват възможността делото да бъде решено в рамките на периодите от време, предвидени в текстовете за бързо производство. В подобни спорове обикновено се изслушват свидетели, изискват се съдебни експертизи, не рядко се налагат искания за петорни експертизи, възможни са други процесуални действия, които неминуемо ще се отразят на възможността делото да бъде решено в рамките на правилата за бързо производство.
Подобна, макар и не типична, е ситуацията и за други спорове, свързани с чл. 344 КТ.
На следващо място от възможност за бързо производство са изключени споровете, свързани с други парични задължения на работодателя или на работника към работодателя. Такива спорове в практиката се срещат често. Това са всички възможни случаи на дължими обезщетения по Кодекса на труда, или на т. нар. “имуществена отговорност” както от страна на работодателя към работника или служителя, така и от страна на работника (служителя) към работодателя. В редица случаи липсва спор по основанието на задължението, а се спори само по неговия размер. В тези случаи, по наше мнение, е възможно бързо производство. За съжаление, такова не е предвидено по новия Граждански процесуален кодекс.
Вероятно практиката ще постави и нови въпроси.
На този етап обаче и тези стигат, за да изразим съмнение в решенията, които ГПК ни предлага по отношение на задължителността на бързото производство.

Чавдар ХРИСТОВ, юрист
________________
1 Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове:
1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
2. за опразване на наети и заети за послужване помещения;
3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
5. други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани