Sidebar

Меню

 


Консултация

ВЪПРОС: “Работя като държавен служител в министерство.
Към момента на съставяне на новото правителство бях в платен отпуск. След като се състави правителството ми се обадиха от дирекция “Човешки ресурси”, за да ми съобщят, че трябва да прекъснат отпуска ми поради служебни причини. Остатъка съм щял да ползвам след това по преценка на новото ръководство.
Аз отказах и продължих да ползвам отпуска си, но сега искат да дам обяснение, защо не съм се явил на работа, след като отпускът ми е бил прекъснат.
Моля за Вашия коментар, законосъобразен ли е отказът ми да прекъсна отпуската си?”

Т. Русева, София

ОТГОВОР: Въпросът е уреден в чл. 58 от Закона за държавния служител (ЗДСл).1
Многобройни са житейските хипотези, при които се налага ползван в момента платен годишен отпуск (в разговорния език - започнал “да тече”) да бъде прекъснат. С оглед на тях законодателят е уредил прекъсването на отпуска в посочения по-горе член от ЗДСл.2
Алинея 1 на цитираната разпоредба урежда прекъсването по искане на органа по назначаването в рамките на една процедура, която се развива между органа по назначаването и съответния държавен служител. Само в резултат на осъществяването й може да се стигне до прекъсване на отпуска. Процедурата по прекъсването стартира със:

  • искане/съобщение за наличие на нужда от страна на органа по назначаването;
  • следва дадено съгласие на държавния служител;
  • и завършва с прекъсването на отпуска.

Като предпоставка за развитието на тази процедура законът изисква предварително “...нуждите на службата...” да налагат прекъсването.
Какви са смисълът и съдържанието на израза “нуждите на службата”.
Те са в центъра на определената от закона предпоставка. Законът използва този израз още и в чл. 35, ал. 2 ЗДСл (професионална квалификация) и чл. 59 ЗДСл (отлагане на ползването). Няма обаче легално определение на това словосъчетание. Ето защо, по подобие на израза “необходимост”, употребен в чл. 50, ал. 1 ЗДСл (ненормирано работно време), и свързания с него “служебна необходимост”, употребен в чл. 83 (преместване в същата администрация поради служебна необходимост) и чл. 86 (командировка), се налага по пътя на тълкуването да си изясним съдържанието на този израз.
От позицията на граматическото, логическото и систематическото тълкуване на посочените текстове, по наше мнение, под “нуждите на службата” следва да се разбира същото, което разбираме и под израза “служебна необходимост”.
Става дума за:

  • обективна служебна ситуация, свързана с дейността, с длъжността, изпълнявана/заемана от конкретния държавен служител;
  • ситуацията обективно налага служителят да спре ползването на платения си отпуск и да се яви в съответната администрация, за да продължи да изпълнява служебните си задължения.

По своята значимост тази ситуация изисква по-продължително присъствие на служебното място, т.е. изпълнение на задълженията за повече от един ден. Дали “нуждите на службата” ще изискват изпълнение на служебните задължения за целия период от време до края на ползвания отпуск или ще налагат прекъсване от няколко дни, след което служителят ще може да продължи ползването на отпуска, е конкретен въпрос, който ще се решава с оглед на “нуждата”.
Важно е да посочим, че законът допуска такава ситуация, при която прекъсването ще лиши служителя от остатъчно ползване на определен брой дни от отпуска или пък ще позволи ползването на някакъв остатък дни от отпуска.
Формулировката на текста изисква изясняване на няколко въпроса, свързани с отделните части на единната процедура по прекъсването на отпуска.
На първо място стои въпросът за инициативата на органа по назначаването.
Той ще констатира по определен начин “нуждите на службата”, ще ги отнесе към конкретен държавен служител, и ако той е в отпуск и нуждите налагат прекъсването му, ще потърси съгласието на служителя за това.

Как на практика става това, при положение че законът не очертава никакви процедурни и формални изисквания?

Ние считаме, че процедурата е формална, т.е. тя трябва да се развие писмено. Поначало служебното отношение е формално по своя характер, макар че това не е изрично записано в закона. То възниква и се прекратява формално и почти всичко, в периода на съществуването му, се осъществява формално, т.е. писмено.
С оглед формулирането на проблема и доказването на служебната необходимост е добре органът по назначаването да оформи писмен документ (служебно писмо, покана, или друг документ), чрез който да поиска съгласието на служителя за прекъсване на отпуска. В този документ като минимум съдържание следва да се опишат:

  • в какво се състои нуждата или нуждите и какво е отношението на държавния служител към тях, т.е. какви задължения възникват за него в резултат на тази обективна ситуация;
  • началният момент на прекъсването;
  • времето, което е необходимо за изпълнение на служебните задължения с оглед нуждата;
  • ще може ли служителят да продължи ползването на някакъв остатък от отпуска или не.

Възможен е и друг прочит на текста на ал. 1, според който органът по назначаването издава писмен акт за прекъсване на отпуска, който поражда правни последици, ако и след като служителят е дал своето писмено съгласие.
В този случай обаче ще е налице един сложен фактически състав на акта за прекъсване, който започва да действа, т.е. поражда правни последици след даденото съгласие. И при тази хипотеза в акта следва да се съдържат посочените като минимум по-горе реквизити. Ние не споделяме обаче това разбиране.
На следващо място е съгласието на държавния служител. Без него прекъсването не може да се осъществи. Законодателят е предпочел пред необходимостта от изпълнение на служебните задължения, възникнали поради някаква служебна необходимост, да даде приоритет на правото на ползване на започнал отпуск.
С това законодателно решение още веднъж се подчертава и гарантира конституционното право на отпуск и неговото възстановително значение за служителя. Ако съгласие за прекъсване не е дадено, то тогава за органа по назначаването ще останат други възможности по ЗДСл, чрез които да посрещне и реши възникналите нужди на службата - например тези по чл. 3 или чл. 84 ЗДСл.

Как следва да се даде съгласие от служителя?
 
Възможни са различни решения. Би могло да се разработи отделна бланка-образец за даване на съгласие, която да се класира в досието на служителя, или пък съгласието да бъде изразено писмено на подходящо място върху искането на органа по назначаването. Във всички случаи това са въпроси, които не бива да се решават инцидентно, а да бъдат уредени трайно в дейността на администрацията.
И на последно място в процедурата - прекъсването на отпуска.
И тук формулировката на ал. 1 на чл. 85 ЗДСл “...се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител” поражда въпроси. Ние вече казахме, че макар и при формално и разширително тълкуване, текстът дава възможност органът по назначаването да издава директно акт за прекъсване под условие - съгласието на служителя. Това разбиране е неприемливо, защото изначално поставя органа по назначаването в зависимост от съгласието на служителя.
Ето защо, по наше мнение, процедурата по искане на съгласие и даване на съгласие все още не е акт за прекъсване на отпуска. Тоест ние приемаме и отдаваме значение на идеята, че текстът на ал. 1 съдържа в себе си не директно издаване на акт, а предходно искане на съгласие за издаване на такъв. Органът по назначаването ще прецени дали да издаде или не такъв акт, независимо от даденото съгласие, едва след като го получи. Такова разбиране дава възможност органът по назначаването да не издаде акт за прекъсване, дори и да е получил съгласие, поради някакви новонастъпили обстоятелства.
Ако актът бъде издаден, като правна последица от него за служителя ще се породи задължението да започне да изпълнява служебните си задължения.
Алинея 2 на чл. 58 ЗДСл урежда прекъсването на отпуска по волята на държавния служител. Текстът дава право на служителя да прекъсне ползването на платения годишен отпуск, ако му бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. Обръщаме внимание, че законът предполага разрешен друг вид отпуск, а не започнал да тече друг вид отпуск. Както ще видим по-долу, при отлагането (чл. 59 ЗДСл) на платения отпуск изискването на закона е друго.
Типичният, най-често срещаният случай в тази посока, е отпускът поради временна нетрудоспособност (чл. 63 ЗДСл във връзка с чл. 162 КТ). Подобна хипотеза може да възникне например и във връзка с ползването на отпуск по чл. 62 ЗДСл (отпуск за граждански или обществени задължения). При наличие на подобна хипотеза служителят може да прекъсне ползването на платения годишен отпуск.
Подчертаваме, че водещото тук е обстоятелството, че прекъсването става “...по искане...” на служителя. Това означава, че ако искане няма, не може и да мислим за прекъсване. Тоест чл. 58, ал. 2 ЗДСл няма автоматично действие, ако има разрешен друг вид платен или неплатен отпуск на служител, който към този момент ползва платен годишен отпуск. Това добавъчно означава, че длъжностните лица от администрацията, които следят за отпуските и оформят тяхното документиране и ползване, не са длъжни и не могат по собствена инициатива и преценка да оформят прекъсването на платения отпуск.
За да настъпи прекъсването, е необходимо искане от страна на служителя. Изразът “искане” не трябва да насочва към разбирането за правна възможност. Искането не предполага отказ от страна на органа по назначаването. Текстът урежда право, а не правна възможност. В дадения случай искането има характер на заявяване на воля за прекъсване с настъпващите от това по силата на закона правни последици.
И по отношение на тази възможност, т.е. на искането за прекъсване, следва да кажем, че по наше мнение то:

  • следва да е направено писмено, под формата на предварително утвърден образец или в свободен такъв;
  • органът по назначаването следва да го класира (виж чл. 17, ал. 2 ЗДСл);
  • да отрази в съответните документи прекъсването на платения отпуск и началото на ползването на другия вид отпуск.

За съжаление, законът не отговаря по никакъв начин на някои съществени въпроси, които имат еднакво значение и за двете алинеи на чл. 58 ЗДСл:

Какво става с неползвания размер на платения отпуск в резултат на прекъсването? Кога се ползва остатъкът от платения отпуск, независимо дали прекъсването е станало по реда на ал. 1 или ал. 2 на чл. 58 ЗДСл?


Отговорът на тези въпроси не се съдържа по категоричен начин в следващия чл. 59 ЗДСл (отлагане на ползването).
Както ще видим, този член урежда отлагането на незапочнал платен годишен отпуск. При него отпускът предстои, той не се ползва в момента на отлагането. За съжаление законодателят не е дал отговор на този въпрос по начина, по който това е направил в чл. 175, ал. 1 КТ.3
По наше мнение, няма пречка в практиката да се ползва решението, което ни дава чл. 175, ал. 1 КТ. Тоест, независимо от това чия е инициативата за прекъсването на отпуска, още в момента на реализирането му органът по назначаването и служителят да уредят кога ще се ползват оставащите дни от платения отпуск.
На фона на изложеното, очевидно е, че отказът на служителя да прекъсне ползването на отпуска е законосъобразен и от него не следва да се търси дисциплинарна отговорност.

Чавдар ХРИСТОВ, юрист
____________
1 Прекъсване на ползването
Чл. 58. (1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.
(2) Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.
2 Подобна е и разпоредбата на чл. 175 КТ.
3 Чл. 175. (1) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани