Sidebar

Меню

Разяснение

Една от съществените новости, които бяха въведени с измененията и допълненията в Кодекса на труда (КТ) от март 2001 г. (обн. ДВ, бр. 25 от 2001 г.) за ограничаване на ширещото се по това време прекомерно сключване на срочни трудови договори за определено време, е разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ. Същественото в тази разпоредба е, че с нея се въведоха ограничения в съществуващата дотогава пълна свобода за превръщане на сключените безсрочни трудови договори в срочни трудови договори за определено време, чрез подписване на писмено споразумение между страните по чл. 119 КТ, без други допълнителни изисквания за това. Възможността по чл. 119 КТ беше съпроводена с упражняване на дискретен или открит натиск от работодателите за склоняване на работниците и служителите да подписват споразумения за превръщането на сключените като безсрочни в срочни трудови договори за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. А след това - при изтичането на определения по този начин срок - работодателят на законно основание прекратяваше трудовия договор с някои работници и служители на основание чл. 325, т. 3 от кодекса - “с изтичане на уговорения срок”.
Ограничението по чл. 67, ал. 3 КТ от 2001 г. гласи: “Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично желание на работника или служителя, изразено писмено”.
Прилагането на ограничението за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, което въведе чл. 67, ал. 3 КТ, поражда чести спорове в съдебната практика, включително и през изтеклата 2007 г. То е било предмет и на изследвания в правната литература.1 Изобщо тази разпоредба се оказва богата по свето съдържание и поставя постоянно нови въпроси и нюанси, които достигат като правни спорове и до Върховния касационен съд по пътя на касационното обжалване.
За тях става дума и в следващите редове.

Новите въпроси
, които са достигнали до Върховния касационен съд (ВКС) през 2007 г., се отнасят до предпоставките, при наличието на които чл. 67, ал. 3 от Кодекса на труда допуска превръщането на безсрочния трудов договор в срочен трудов договор за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Тези предпоставки изхождат от основната идея на законодателя в уредбата от 2001 г. за ограничаване на първоначалното сключване на срочните трудови договори. Но в чл. 67, ал. 3 КТ те са пригодени към обстановката на превръщане на един сключен трудов договор като безсрочен и неговото превръщане в друг вид трудов договор - срочен трудов договор за определено време. Това налага някои особености в тези предпоставки, които придават специфичен облик на уредбата, която установява чл. 67, ал. 3 КТ.
И така, тези предпоставки са:
а) наличието на писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя. С него той изразява желанието си безсрочният му трудов договор да се превърне в срочен трудов договор за определено време. Това волеизявление не е необходимо да бъде мотивирано, но трябва ясно и безусловно да изразява волята (желанието) на работника или служителя за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време;
б) това волеизявление трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл. 119 КТ. Идеята е по този начин да се очертае различието между двата акта: волеизявлението на работника или служителя, неговия самостоятелен характер спрямо споразумението по чл. 119 КТ, ролята му на акт, който предизвиква споразумението и самото споразумение;
в) волеизявлението на работника или служителя трябва да бъде различно от споразумението между страните по чл. 119 КТ. То трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното от работника или служителя споразумение по чл. 119 КТ. С това изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и че той го желае доброволно, без да бъде склоняван за това от работодателя;
г) новото, върху което Върховният касационен съд обръща настойчиво внимание в своята практика през 2007 г., е, че трябва да е налице и изключението по чл. 68, ал. 4 от Кодекса на труда и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл са решение № 237-07-III г.о. по гражд. д. № 1207/2004 г., решение № 238-07-III г.о. по гражд. д. № 1209/2004 г. и др.
Това “изключение” се състои в наличието на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер. Тези причини могат да бъдат: производствена необходимост от приемането на по-голям брой нови работници и служители за изпълнението на определени задачи за известен период от време; възникване на благоприятна икономическа конюнктура, която налага за определено време увеличаване на производството с изгледи за бързо реализиране на произведената продукция и др. подобни..
Тези причини трябва да налагат приемането на нови работници и служители за определено време. Именно те трябва да обуславят срочността на трудовите договори.
Необходимо е по-нататък тези причини да бъдат посочени в споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време. Те трябва да бъдат изброени и описани, макар и накратко, но достатъчно ясно в споразумението и да мотивират, т.е. да оправдават и обосновават превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, съразмерно на продължителността на срока в конкретния срочен трудов договор, в който се превръща безсрочният трудов договор. Тази настойчивост, която проявява ВКС за наличието на изключението по чл. 68, ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ, не е изрично предвидена в чл. 67, ал. 3 КТ. Ето защо ВКС, като изхожда от нея, струва ми се, с основание следваше да я обоснове, за да бъде по-убедително възприетото становище. Вероятно стремежът към кратък изказ в мотивите на съдебните решения не е позволил на съдебния състав да се впуска в по-обстойни анализи по този въпрос. А това становище заслужава отделно обосноваване, за да стане по-убедително възприетото правилно становище.
Основанието за включване на изискването на изключението по чл. 68, ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ се извлича от общата идея на законодателя, която стои в двете уредби - както на ограничаването на първоначалното сключване на срочни трудови договори за определено време по чл. 68, ал. 4 и 5 КТ, така и за последващото превръщане на безсрочния в срочен трудов договор по чл. 67, ал. 3 КТ. А тази идея е все да се прибегне до срочни трудови договори за определено време, само когато обективни обстоятелства налагат и оправдават това, независимо от това, дали става въпрос за първоначално сключване на срочни трудови договори за определено време, или за последващо превръщане на безсрочни в срочни трудови договори.
ТТези изисквания за изразяване и отразяване на “изключението” по чл. 68, ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ трябва да съществуват кумулативно, т.е. едновременно. Само тогава разглежданото изключение е налице и обуславя законосъобразното превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време. Общото посочване в споразумението по чл. 119 КТ, че е налице изключението по § 1, т. 8 от ДР на КТ, представлява повтаряне на тази законова разпоредба, което не е достатъчно. Необходимо е фактически да се обоснове изключението, да се опише неговият състав и обстоятелствата, в които то се изразява в конкретния случай. Това позволява и на съда при спор относно прилагането на чл. 67, ал. 3 КТ да провери законосъобразността на извършеното превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време.
В случаите когато след като безсрочният трудов договор е превърнат в срочен трудов договор за определено време, се прибягва до повторно сключване на срочен трудов договор за нов срок по чл. 68, ал. 5 КТ е необходимо в договора да се посочва, че фактическите обстоятелства, които в своята съвкупност образуват изключението по § 1, т. 8 от ДР на КТ, продължават да съществуват. Това могат да бъдат и най-често ще са същите обстоятелства, които са обусловили превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време. Но те могат да бъдат и други конкретни обстоятелства, различни от посочените за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време. Важно е обаче и в този случай те да запълват съдържанието на “изключението” по § 1, т. 8 от ДР на КТ и реално да съществуват, за да обосноват и оправдаят повторното сключване на нов срочен трудов договор за определено време за период, не по-кратък от една година, както изисква чл. 68, ал. 5 КТ.
Ако посочените изисквания, свързани с наличието на изискването за изключението по чл. 68, ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ, не са налице, безсрочният трудов договор не може да се превръща в срочен трудов договор за определено време. Сключеното писмено споразумение в този случай е недействително, като противоречащо на императивното изискване на чл. 68, ал. 4 КТ за сключването на срочен трудов договор за определено време и за неговото превръщане само при наличието на посоченото изключение в § 1, т. 8 от ДР на КТ. Трудовият договор в този случай продължава да съществува като безсрочен и той не може да бъде прекратяван с изтичане на определеното в споразумението време по чл. 325, т. 3 КТ, а по общия ред, предвиден за прекратяване на безсрочните трудови договори, ако и когато са налице предвидените в Кодекса на труда основания за това - с или без предизвестие. Това е и крайният извод, до който достига Върховният касационен съд в посочените негови решения, когато е установил, че в споразумението по чл. 119 КТ не е било описано изключението по чл. 68, ал. 4 и § 1, т. 8 от ДР на КТ.

Проф. д.ю.н. Васил МРЪЧКОВ
_______________________
1 В. Мръчков, във: В. Мръчков, К. Средкова, А. Василев, Коментар на Кодекс на труда, 9 изд., С., 2007, с. 248-251; от него: Ограничения за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, в: Годишник “Трудови отношения - 2007 г.”, ИК “Труд и право”, С., 2007, с. 433-433.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани