Sidebar

Меню

Коментар

В „Държавен вестник“, бр. 102 от 22.12.2017 г., бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който, като пакет от законодателни мерки срещу неправомерното неизплащане на трудови възнаграждения на наети по трудови правоотношения лица, са направени изменения и допълнения в Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон, Закона за обществените поръчки и в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР)*1.

Промените в ЗГВРСНР са в сила от датата на обнародването - 22.12.2017 г. и най-общо се свеждат до разширяване кръга на правоимащите лица, регламентиране по нов, по-благоприятен начин на размера на гарантираните вземания, както и удължаване на срока, в който правоимащите лица могат да поискат изплащане на гарантирани вземания от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (фонд „ГВРС“).

Субекти на правото на гарантирани вземания по ЗГВРСНР са работници и служители във физически и юридически лица, които са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон, или по реда на специални закони (еднолични търговци, търговски дружества, обединения на търговски дружества, учредени като търговци, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, банки, застрахователи и др.).

Съгласно чл. 6 ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:

1. откриване на производство по несъстоятелност;

2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;

3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Лицата могат да ползват права по ЗГВРСНР, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (решението по чл. 6 от закона).

Нямат право на гарантирани вземания работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 ЗГВРСНР, са съдружници или членове на органите на управление и контрол на предприятието, или са съпрузи или роднини по права линия на търговеца - физическо лице или на съдружници или членове на управителни и контролни органи на търговеца в несъстоятелност.

Докато до 21.12.2017 г. правото на гарантирани вземания беше поставено в зависимост от това, лицето да е в трудово правоотношение с работодател, отговарящ на посочените условия, към датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, или правоотношението му да е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, след промяната в чл. 4 ЗГВРСНР, в сила от 22.12.2017 г., право на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са, или са били в трудови правоотношения с работодател, отговарящ на изискванията на закона, независимо от срока на трудовото правоотношение и от продължителността на работното време.

След промяната от 22.12.2017 г., работниците и служителите имат право да получат последните си до 6 начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и паричните обезщетения, дължими по Кодекса на труда през последните 36 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производство по несъстоятелност. Удължава се периодът, за който се гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения. За сравнение, съгласно действащата до 21.12.2017 г. редакция на чл. 22, ал. 1 ЗГВРСНР, същият обхващаше последните 12 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Гарантираното вземане обхваща до 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и обезщетения за календарни месеци, предхождащи месеца на вписване на решението по чл. 6 от закона, като се започва от най-близкия до месеца на вписването месец. Ако за някой от месеците липсват начислени, но неизплатени възнаграждения и обезщетения, месеците с право на гарантирано вземане се търсят назад във времето до достигане на 36 месеца. За лицата, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, в 6-те месеца се включва и месецът на прекратяване на правоотношението, ако за него има начислени, но неизплатени възнаграждения и/или обезщетения.

Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗБДОО за 2018 г. максималният размер на гарантираните вземания е 1300 лв.

В новата ал. 3 на чл. 22 ЗГВРСНР изрично е установено, че когато вземанията на лица, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или на колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение е периодът, за който се отнасят начислените, но неизплатени обезщетения, стига да са начислени през 36-месечния период.

С промяната в чл. 25 ЗГВРСНР, в сила от 22.12.2017 г., срокът за подаване на заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане е удължен от 2 на 3 месеца. Срокът тече от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър, респективно от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.

Ще обърнем внимание, че с оглед гарантиране на вземанията на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател в несъстоятелност, и правоотношението им е било прекратено в срок, по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, т.е. лица, за които срокът за подаване на заявлението-декларация е изтекъл, в Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 16.02.2018 г., е създадена специална норма. Предвидено е, че посочените лица могат да подадат заявление-декларация за изплащане на гарантирани вземания в 3-месечен срок от влизане в сила на закона, както и че лицата, които вече са подали заявление-декларация преди приемане и обнародване на закона, не е необходимо да подават ново заявление.

Красимира АТАНАСОВА, началник на отдел „Осигурително законодателство и договори“ в Дирекция „Правна“ в ЦУ на НОИ
_________
1* Повече за извършените изменения и допълнения в посочените закони - вж. в Мръчков, В., „Комплексни законодателни мерки срещу неизплащане или забавено изплащане на заплатите“, дайджест „Труд и право“, бр. 1, 2018 г., с. 5-22 (бел. ред.).

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани