Sidebar

Меню

Коментар

В последните месеци темата за определянето на минималната работна заплата (МРЗ) за страната за 2015 г. придоби особена обществена актуалност и стана обект на оживени дискусии. Причината беше оспорването на ПМС № 419 от 17.12.2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за 2015 г. (обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г.) от национално представителните работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и отмяната му с Решение № 5698 на ВАС от 19.05.2015 г. поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато при приемането на акта. В цитираното решение ВАС прие, че при определянето на размерите на МРЗ за 2015 г. с ПМС № 419 (от 01.01.2015 г. - минимална месечна работна заплата от 360 лв. и минималната часова работна заплата от 2,20 лв.; съответно от 01.07.2015 г. - 380 лв. и 2,21 лв.) не е била проведена предвидената в Кодекса на труда задължителна процедура в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). В мотивите на съда се акцентира на факта, че обсъждането на правителственото постановление за нов размер на МРЗ в Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС не освобождава Министерския съвет от задължението да проведе консултации в рамките на Съвета. „Обстоятелството, че Министерският съвет не е длъжен да се съобразява с изразеното становище на работодателските организации, не означава, че не трябва да спазва процедурата по приемането на подзаконовия нормативен акт, а тя не подлежи на разширително тълкуване от страна на издателя на акта, а се спазва стриктно така, както е предвидено от законодателя. В процесния случай тази процедура по провеждане на консултации на основание чл. 3 и 3а КТ, която съставлява част от процедурата по приемане на постановлението, не е спазена“, е посочено още в мотивите на ВАС.
Впрочем отмяната на подзаконов нормативен акт, приет от Министерския съвет, поради неспазване на консултативната процедура в рамките на тристранното сътрудничество, не е прецедент. През 2001 г. например със свое Решение № 9289 от 04.12.2001 г. ВАС отмени разпоредби от ПМС № 212 от 28.09.2001 г., с които се увеличаваше цената на електрическата и топлинната енергия, и на природния газ за битови нужди, без да са проведени предварителни консултации със социалните партньори (въпрос от определящо значение за жизненото равнище).

Първоначалните реакции след обявяване на решението на ВАС. „За“ и „против“ увеличаването на МРЗ
Първата информация от страна на правителството след обявяването на Решение № 5698 от 19.05.2015 г. на ВАС беше, че то няма да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда, а ще бъде проведена спешна процедура в рамките на НСТС, за да се приеме ново решение за определяне на размера на МРЗ за 2015 г. Няколко дена по-късно обаче, след неуспешен опит за постигане на съгласие в НСТС, в медиите се появи информация, че Министерският съвет вероятно все пак ще обжалва съдебното решение.
От изложените в публичното пространство аргументи накратко може да се обобщи, че работодателските организации оценяват увеличаването на МРЗ като непосилна тежест за бизнеса и настояват за по-прозрачни правила при определянето на размера й. Според тях увеличаването на МРЗ два пъти в една и съща година не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт, поставя неоправдано близо границата между минимална и средна работна заплата за страната, и може да принуди редица, най-вече малки и средни предприятия, да пристъпят към съкращения. От страна на предприемачите често се застъпва и тезата, че цената на труда следва да се договоря свободно, без намесата на държавата и създаването на задължителна регулация.
Като контрааргументи в подкрепа на увеличаването на МРЗ обикновено се изтъква необходимостта от гарантиране на достойно заплащане на труда и увеличаване на покупателната способност на населението. Счита се, че увеличаването на МРЗ стимулира безработните лица към по-активно поведение на пазара на труда, повишава потреблението и съответно влияе благоприятно на данъчните и осигурителни постъпления. В противовес на тезата за „непосилно“ високия размер на МРЗ се изтъква доста ниската й абсолютна стойност - при МРЗ от 360 лв. нетният доход остава 282 лв., а при МРЗ от 380 лв. - 298 лв. Това поставя работниците и служителите, получаващи МРЗ, съвсем условно над прага на бедността. Традиционно проектопостановлението за определяне на МРЗ за съответната година се придружава именно с подобни мотиви.

Предизвестената развръзка
Въпреки че работодателските организации така и не отстъпиха от позициите си срещу определения размер на МРЗ - поне според отразената в средствата за обществено осведомяване информация - без особени изненади размерът на МРЗ за 2015 г. остана същият. По данни от интернет-страницата на Министерския съвет, на свое заседание на 03.06.2015 г. правителството е приело постановление, с което са потвърдени определените в началото на годината размери на минималната работна заплата за страната през 2015 г. - 360 лв. от 1 януари, и 380 лв. - от средата на годината.1
В съобщението е добавено и едно изречение с чисто декларативно звучене: „С постановлението се отговаря на мотивите на Върховния административен съд, с които предишният нормативен акт беше отменен, като проектът беше обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.“

Имаше ли решението на ВАС практическо значение?
Ако цитираното решение се разглежда като катализатор на обществените дебати във връзка с определянето на размера на МРЗ, то има своето значение. Както се посочва в трудовоправната литература, МРЗ е средство за определяне на цената на най-ниско квалифицирания труд, полаган при нормални условия. Тя представлява един гарантиран минимум на средства за съществуване и задоволяване на основните жизнени потребности на заетите с такъв труд лица. Значението на МРЗ може да се търси също във възможността да бъде използвана като база за определяне на началните основни заплати в предприятието, на допълнителни трудови възнаграждения и социални придобивки. Тя се използва и като основа за определяне на плащания по общественото осигуряване и социалното подпомагане. Всъщност самият факт, че ежегодно възникват спорове във връзка с определянето на размера й, е красноречиво доказателство за безспорното й икономическо значение.
Същевременно за пореден път вълненията около МРЗ за 2015 г. доказаха една порочна практика, която вече може да се определи и като „обществена тайна“ в българската действителност. Изпълнителната власт не се отнася с необходимата сериозност към провеждането на консултации в рамките на тристранното сътрудничество и често дори не прикрива отношението си към тях като към формален ангажимент, който може и да не бъде изпълнен.
От своя страна, практиката е открила механизми за заобикаляне на въведените правила, например при фиктивно договаряне на непълно работно време, съответно определяне на възнаграждения под нормативноустановения минимум.
Погледнато през тази призма, решението на ВАС беше стъпка в правилната посока и е юридически издържано, но за съжаление няма практически последици. Без наличието на воля за сътрудничество между социалните партньори предвидените в Кодекса на труда консултативни процедури са предварително обречени на неуспех.

Д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ, директор на Дирекция „Трудово право“ в Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“
______
1 Става въпрос за Постановление № 139 от 04.06.2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната - обн. ДВ, бр. 42 от 2015 г.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани