Sidebar

Меню

Коментар

В „Държавен вестник“, бр. 28 от 17.04.2015 г. е обнародвана Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ), издадена от управителя на НОИ на основание чл. 37, ал. 5, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Инструкцията урежда осъществяваният от института контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с изплащаните от фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО) пенсии, парични обезщетения и помощи.

Контролни органи на НОИ

Контролът по спазването на нормативните актове по ДОО, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), Закона за здравето (ЗЗ) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности, се осъществява от контролните органи на НОИ.

Съгласно чл. 107, ал. 2 КСО, контролни органи на НОИ са:

  • инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ);
  • лекарите – експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
  • длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

Права и задължения на контролните органи

За обезпечаване изпълнението на служебните им задължения на контролните органи са предоставени редица права, като правото:

  • на свободен достъп до работните помещения и обекти на проверяваните лица (в т.ч. производствени помещения, търговски обекти, административни сгради и др. обекти, свързани с дейността на проверяваните лица);
  • да изискват необходимите документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност;
  • да изискват от едноличните търговци и юридическите лица, и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;
  • да изискват от органите на медицинската експертиза – лекуващи лекари/лекари по дентална медицина/лекарски консултативни комисия (ЛКК) и лечебните заведения да предоставят документи във връзка с издадени от тях болнични листове и решения по обжалването им, и подадени данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО;
  • да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица;
  • да изискват и изземват оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и осигурителен доход;
  • да извършват проверки и ревизии съвместно с органите на Националната агенция за приходите (НАП) по план, предварително съгласуван между управителя на НОИ и изпълнителния директор на НАП;
  • да предприемат мерки за привличане към отговорност на лицата, виновни за нарушаване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност.

Предвид специфичната им дейност, на контролните органи, освен посочените права, са вменени и определени задължения:

  • контролните органи не могат да осъществяват допълнителна дейност по трудово или гражданско правоотношение, като еднолични търговци или съдружници в търговски дружества, която е свързана със служебните им задължения;
  • контролните органи са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им.

При извършване на ревизии и проверки контролните органи са длъжни:
1. да се легитимират със служебна карта;
2. да връчат на ревизираните/проверяваните лица заповед за ревизия или проверка;
3. да действат в рамките на правомощията си;
4. да опазват предадените им по опис документи;
5. да отразяват обективно и безпристрастно установените от тях факти и обстоятелства, свързани със спазването на осигурителното законодателство във връзка с възложените на НОИ дейности;
6. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнението на служебните им задължения, включително и след прекратяването на правоотношението им, освен в случаите, предвидени със закон;
7. да уведомят незабавно съответния ръководител на ТП на НОИ, когато установят нарушения на осигурителното законодателство, съдържащи данни за извършено престъпление;
8. да се отстранят от изпълнение на правомощията си, когато са заинтересовани от изхода на възложена им ревизия и/или проверка.

От съществено значение за цялостния контрол по спазване на осигурителното законодателство е и предвидената в КСО сигнална функция на контролните органи на НОИ, която се свежда до следното:

  • когато при изпълнение на задълженията си контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата;
  • когато при извършване на ревизия или проверка се установят данни за допуснати нарушения на осигурителното законодателство, свързани с дейности, възложени на Националната агенция за приходите и/или за допуснати нарушения на трудовото законодателство, свързани с дейности, възложени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, контролните органи уведомяват съответната ТД на НАП и/или съответната Дирекция „Инспекция по труда“.

При установяване на нарушения на законодателството, във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи:

  • съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, от издадени документи с невярно съдържание, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби по издаването им;
  • дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и на ЗЗ, и подзаконовите нормативни актове по прилагането им във връзка с дейностите, възложени на НОИ;
  • съставят актове за установяване на административни нарушения.

Извършване на контролно-ревизионна дейност

На контрол, във връзка с възложените на НОИ дейности по изплащане на пенсии, парични обезщетения и помощи, подлежат всички стопански субекти, които имат качеството на осигурители по чл. 5, ал. 1 КСО, самоосигуряващите се лица по чл. 5, ал. 2 КСО, лекуващите лекари/лекари по дентална медицина, лекарските консултативни комисии и лечебните заведения, във връзка с осъществяваната от тях медицинска експертиза на временната неработоспособност, както и органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност.

Контролът се осъществява от контролните органи в съответното ТП на НОИ чрез извършване на ревизии и проверки.

Ред за извършване на ревизиите

Съгласно дадената в инструкцията дефиниция, ревизията е съвкупност от действия на контролните органи – инспектори по осигуряване в ТП на НОИ и други длъжностни лица, определени със заповед на управителя на НОИ или на ръководителя на ТП на НОИ, насочени към установяване на вземанията на държавното обществено осигуряване за неправилно извършени осигурителни разходи. С други думи, целта на ревизиите е да се установи до каква степен осигурителите и самоосигуряващите се лица спазват осигурителното законодателство и при констатиране на вреди, причинени от ревизираните лица, вследствие нарушаване на контролираната нормативна уредба, да се ангажира имуществената им отговорност, чрез съставяне на ревизионни актове за начет.

Ревизиите са планови и извънпланови.

Плановите ревизии са пълни ревизии по разходите на държавното обществено осигуряване за определен отчетен период.

Извънплановите ревизии могат да бъдат пълни ревизии по разходите на държавното обществено осигуряване или частични ревизии, свързани с изплащането на определен вид парично обезщетение и/или пенсия от държавното обществено осигуряване.

Извънпланови са и ревизиите на органи на медицинската експертиза във връзка с отмяна на издадени от тях актове, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Този вид ревизии се извършват при наличие на данни за причинена, в резултат на отменените актове, щета на държавното обществено осигуряване, изразяваща се в намаляване на средствата на съответния осигурителен фонд поради неправилно изплатени от него, в резултат от отмяната на актовете, парични обезщетения, помощи или пенсии.

Извънпланови ревизии се извършват във всички случаи на:
1. откриване на производство по ликвидация на търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел. В този случай ревизията се извърша в определения за ликвидацията срок, като започва не по-късно от един месец от датата на вписване на решението за прекратяване и ликвидация в търговския регистър или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
2. откриване на производство по несъстоятелност. В този случай ревизията се извършва в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър.

По преценка на ръководителя на ТП на НОИ или упълномощено от него лице ревизии се извършват при:
1. сливане, вливане, отделяне, разделяне или промяна на правната форма на осигурител;
2. промяна на собствеността на търговското дружество, както и при продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ);
3. прекратяване на дейността на лице по чл. 5, ал. 1, т. 1-3 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник;
4. постъпили сигнали, жалби и заявления от осигурители и осигурени лица;
5. подадени сигнали от други органи, ведомства и организации, и др.

Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на ревизията, които при първоначалното извършване не са могли да бъдат известни на контролния орган, е допустимо и извършването на извънпланова частична ревизия за ревизиран период, за който на същия осигурител е извършена пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване.

Ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (пълна, частична, планова или извънпланова) се извършва въз основа на изрична писмена заповед. Тя се издава от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по седалището или по постоянния адрес на проверявания.

Формулярът на заповедта за ревизия е утвърден от управителя на НОИ, в рамките на делегираната му с чл. 37, ал. 5, т. 2 КСО компетентност и съдържа следните реквизити:
1. данни за ревизираното лице (наименование и ЕИК, съответно име и ЕГН на ревизираното лице);
2. вид на възлаганата ревизията;
3. име, фамилия и длъжност на контролните органи, на които се възлага ревизията;
4. срок за извършване на ревизията;
5. ревизиран период.

На практика заповедта за ревизия очертава рамките на ревизионното производство и е недопустимо контролният орган да излезе от тези рамки без промяна на заповедта. Съгласно инструкцията заповедта може да бъде изменяна от органа, който я е издал, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед.

Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагането й. При наличие на обективни причини, препятстващи извършването на ревизията в определения срок, същият може да бъде продължаван с до два месеца с нова заповед, издадена от органа, възложил ревизията, която заповед също следва да бъде надлежно връчена. Без да претендираме за изчерпателност като обективни причини могат да се посочат следните:
а) заболяване на лице, чието участие в производството е наложително – след удостоверяване с надлежен медицински документ;
б) образувано административно, наказателно или друго съдебно производство – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред който е образувано;
в) смърт на законен представител на лицето – до определяне на нов или учредяване на настойничество или попечителство и др.

Независимо от удължаването, срокът за извършване на ревизията не може да бъде по-дълъг от дванадесет месеца.

С оглед строго формалния характер на ревизионното производство съдебната практика признава следните основания за отмяна на ревизионния акт:

  • завършване на ревизията извън срока, посочен в заповедта;
  • участие в ревизията на контролен орган, който не е оправомощен със заповедта;
  • излизане извън предмета на ревизията.

За да породи правно действие заповедта за извършване на ревизията следва да бъде връчена на ревизираното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено лице.

Ревизията се извършва в служебни помещения на ревизираното лице, а при обективна невъзможност – в подходящо помещение в ТП на НОИ. В този случай на ревизираното лице се изпраща уведомително писмо за датата, на която следва да се яви в ТП на НОИ, с приложен към него опис на документите, които следва да се представят.

При извършване на ревизията контролните органи проверяват:
1. подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и съответствието им с данните в разходните, разходно-оправдателните, финансово-счетоводните и други документи по държавното обществено осигуряване;
2. издадените от ревизирания осигурител документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, и други документи, въз основа на които могат да се ползват осигурителни права;
3. трудовоправна документация;
4. изпълнението на задължителните предписания, дадени от контролен орган в предходните ревизии.

От момента на откриване на ревизията отговорните длъжностни лица на ревизирания осигурител (управител, главен счетоводител, касиер и др.) са длъжни да оказват необходимото съдействие на контролните органи, като обезпечават всички условия, необходими за упражняване на правомощията им, свързани с извършване на назначената ревизия, в т.ч.:

  • да осигурят свободен и безпрепятствен достъп до работните помещения;
  • да представят изисканите им документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с целта и обхвата на възложената ревизия;
  • да предоставят заверени копия от счетоводни и други документи.

Неизпълнението на което и да от посочените задължения от страна на ревизираното лице представлява административно нарушение, за което е предвидено наказание глоба от 100 до 2000 лв. (за виновните лица) или имуществена санкция от 500 до 2000 лв. (за осигурителите – юридически лица и еднолични търговци), а при повторно нарушение – глоба и/или имуществена санкция в двоен размер от първоначално наложената.

В зависимост от установеното по време на ревизията, тя приключва с:

  • ревизионен акт за начет – винаги, когато са установени щети на ДОО;
  • ревизионна записка – когато не са установени нарушения на осигурителното законодателство, или когато такива са установени, но същите не са довели до щета на ДОО.

Ревизионният акт е по образец, утвърден от управителя на НОИ, и съдържа:
1. номер и дата на акта;
2. данни за ревизираното лице (наименование и ЕИК, съответно име и ЕГН на ревизираното лице);
3. вида на извършената ревизия;
4. срок, в който е извършена ревизията;
5. ревизиран период;
6. име, фамилия и длъжност на контролните органи, извършили ревизията;
7. размера на причинената щета, в т.ч. главница и лихва по чл. 113 КСО, начислена до датата на съставяне на ревизионния акт за начет включително;
8. пред кой орган и в какъв срок може да се направи възражение срещу акта.

Неразделна част от ревизионния акт за начет са:
1. справки за произхода на начета, изготвени от контролните органи, в които се посочва нарушението на нормативната уредба, в резултат на което е причинена щетата на държавното обществено осигуряване, кога е причинена щетата, размерът на главницата, начислената лихва и общият размер на задължението;
2. анализ, съдържащ направените фактически и правни изводи, и основанията за тях относно спазване на относимите нормативни разпоредби, нарушенията и пропуските, допуснати от ревизираното лице, както и оценка на изпълнението на задължителни предписания, дадени от контролен орган в предходните ревизии;
3. съставени при ревизията протоколи и описи;
4. събрани при ревизията оригинални или заверени копия на декларации, обяснения и др.;
5. заверени преписи, извлечения или фотокопия на други събрани при ревизията документи;
6. изготвени от ревизираното лице справки по образец, утвърден от управителя на НОИ, за издадените документи за осигурителен стаж и осигурителен доход и за лицата, останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, и възстановени на работа.

Когато при ревизията не се установят причинени на държавното обществено осигуряване щети, контролните органи съставят на ревизираните лица ревизионна записка по образец, чийто формуляр също е утвърден от управителя на НОИ.

За да породи предвидените в закона правни последици, ревизионният акт следва да бъде връчен. В КСО са регламентирани следните начини за връчване на ревизионни актове за начет:

  • лично срещу подпис на отговорните длъжностни лица на осигурителя – управителя или друго лице с представителна власт. При отказ на посочените лица да подпишат ревизионния акт за начет, същият се счита за редовно връчен, след като отказът бъде удостоверен писмено от двама свидетели и в акта се впишат техните имена;
  • по пощата с обратна разписка;
  • чрез поставяне на съобщение за съставянето на ревизионния акт на определено място в ТП на НОИ, интернет-страницата на НОИ, или в общината или кметството. Този метод за връчване се прилага, когато адресатът на акта не бъде намерен на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, на друг адрес, деклариран в НОИ, или по местоработата му. В този случай ревизионният акт се счита за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на съобщението. Срокът се брои в календарни дни и изтича в края на 7-ия ден. Ако този ден е неприсъствен (почивен ден или официален празник), срокът изтича в първия следващ го присъствен ден.

Оспорване на резултатите от ревизията

В КСО е регламентирано правото на ревизираните лица да направят възражение по съставения ревизионен акт за начет, с което да оспорят констатациите на ревизиращия орган както относно основанието, така и относно размера на установения начет.

Възражението, заедно с подкрепящите го доказателства, се подава в ТП на НОИ в 7-дневен срок от връчването му. Компетентен да се произнесе по него е контролният орган, съставил ревизионния акт за начет. Същият, след като се запознае с изложените във възражението аргументи и приложените към него доказателства, се произнася с мотивирано заключение, с което може да потвърди сумите по начета, да ги измени, или да ги отмени, като издаде ревизионна записка.

Важно е да се знае, че предвиденият в закона 7-дневен срок за възражение срещу съставения ревизионен акт за начет е преклузивен, което означава, че подаденото след изтичането му възражение е недопустимо и не подлежи на разглеждане.

Ревизионните актове за начет, съставяни от контролните органи на НОИ, не представляват изпълнително основание за събиране на установените с тях вземания. По силата на чл. 110, ал. 3 КСО, изпълнителна сила има т.нар. „разпореждане“, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ. Разпореждането се издава в 14-дневен срок след изтичане на 7-дневния срок за оспорване на ревизионния акт за начет, въз основа на установеното в акта и мотивираното заключение на контролния орган по направеното възражение, ако такова е направено.

Аналогично на реда за връчване на ревизионния акт за начет, КСО предвижда три начина за връчване на издаденото разпореждане:

  • лично срещу подпис на лицето, представляващо осигурителя;
  • по пощата с обратна разписка;
  • чрез поставяне на съобщение за издаването му на определено място в ТП на НОИ, интернет-страницата на НОИ, или в общината или кметството.

Разпорежданията, издадени за събиране на сумите по ревизионни актове за начет могат да бъдат обжалвани по административен и по съдебен ред, по реда и при условията, предвидени в глава VII от КСО, като е важно е да се знае, че разпоредбата на чл. 117а КСО допуска предварителното им изпълнение. Това означава, че дори да е подадена жалба срещу разпореждането, органите на НОИ могат да предприемат законоустановените действия за събиране на задължението – чрез запориране на банковите сметки или чрез принудително изпълнение върху движимите и недвижими вещи на длъжника по реда на ДОПК. За да бъдат избегнати неблагоприятните последици от предварителното изпълнение, трябва едновременно с жалбата да бъде направено изрично искане за спиране на изпълнението, както и да бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите.

Ред за извършване на проверки по спазване на осигурителното законодателство, във връзка с дейностите, възложени на НОИ

Проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи на НОИ – инспектори по осигуряването в ТП на НОИ и други длъжностни лица, определени със заповед на управителя на НОИ или на ръководителя на ТП на НОИ, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на:

  • нормативните актове по държавното обществено осигуряване;
  • Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.

Най-често проверки се назначават за изясняване на следните случаи:

  • проверка достоверността на издадени документи за осигурителен стаж, включително и категорията, от която той следва да се зачете;
  • проверка достоверността на подадени от осигурител или самоосигуряващо се лице данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, във връзка с възложените на НОИ дейности;
  • при отказ на осигурител да издаде документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход (удостоверения образец УП-3 и УП-2);
  • проверка достоверността на документи за стаж и доход, издадени от неоправомощени лица, които съхраняват чужди ведомости;
  • при непредставяне от осигурител на данни и документи, във връзка с изплащане на парични обезщетения от ДОО и др.

Проверка се извършва по повод на сигнали, жалби и искания, подадени от:

  • осигурители и осигурени лица;
  • други административни звена в ЦУ и/или ТП на НОИ;
  • други органи, ведомства и организации.

Допустимо е и ръководителят на ТП на НОИ служебно, по своя инициатива, да възложи извършването на проверка. Това може да е продиктувано както от необходимостта да се упражни превантивен контрол, така и от наличието на данни в информационната система на НОИ, сочещи за допуснати нарушения на контролираното законодателство.

Проверката, подобно на ревизията, също се извършва на основание писмена заповед, по образец, утвърден от управителя на НОИ. Заповедта се издава от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, и задължително съдържа:
1. данни за проверяваното лице (наименование и ЕИК, съответно име и ЕГН на проверяваното лице);
2. име, фамилия и длъжност на контролните органи, на които се възлага проверката;
3. срок за извършване на проверката.

Проверката започва след връчването на заповедта за извършването й; на проверяваното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено лице.

Заповед не се издава, когато проверката се извършва само въз основа на данните в информационната система на НОИ. В този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

Срокът, в който следва да бъде извършена проверката, се определя в заповедта за възлагането й, като продължителността му е нормативно ограничена до един месец, считано от датата на получаване на сигналите, жалбите или заявленията. При наличието на обективни причини, препятстващи извършването на проверката в определения срок, същият може да бъде продължаван с до един месец със заповед за удължаване на срока, издадена отново от органа, възложил проверката.

За резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол. Протоколът се съставя в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица, или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето му. Към констативния протокол се прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи (справки, декларации, обяснения и др.).

В зависимост от установеното при проверката, наред с констативния протокол, проверката може да приключи и с издаване на задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения и/или съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Ред за извършване на проверки по спазване на нормативните актове, във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност

Със създаването на електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им и делегирането на правомощия по администрирането му на НОИ, се въведоха специфични контролни функции на контролните органи на института относно спазването на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза ( (НМЕ), Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО).

С посочената нормативна уредба и инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, контролът по издадените болнични листове и решенията по обжалването им се възложи на контролните органи на НОИ – лекари-експерти по експертиза на временната неработоспособност в ТП на НОИ.

Съобразно нормативно установената им компетентност тези органи имат право да извършват проверки, с цел събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със:
1. спазване на правомощията на органите на медицинската експертиза по издаване на болнични листове;
2. създадената организация на работа на органите на медицинската експертиза и лечебните заведения във връзка с издаването на болнични листове и решения по обжалването им;
3. подаване в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО и съхраняване на данните от болничните листове и от решенията на ЛКК по повод обжалвани болнични листове;
4. качеството на медицинската експертиза, осъществявана от лекуващите лекари и ЛКК;
5. спазване на изискванията и реда при издаване на болнични листове и решения по обжалването им от органите на медицинската експертиза;
6. промяна на данните по чл. 10 НРПНОИДИБЛРО;
7. правомерността на издаване на болнични листове и необходимостта от предприемане на действия по обжалването им по реда на чл. 112, ал. 1 и 2 ЗЗ.

Основание за извършване на проверките са:

  • подадени сигнали, жалби и/или искания относно допуснати нарушения на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност;
  • наличие на данни за нарушения и/или пропуски при подаване на данни от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

В случай че при проверката установят нарушения във връзка с дейността, възложени на НОИ, контролните органи:

  • дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите, свързани с медицинската експертиза на временната неработоспособност;
  • съставят актове за установяване на административни нарушения.

Проверка във връзка с издаването на болнични листове и подаване на данните от тях в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО се извършва в лечебните заведения, в които е извършена медицинска експертиза на временната неработоспособност и са издадени съответните болнични листове
и/или решения по обжалването им, на основание изрична писмена заповед, издадена от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, като при необходимост може да бъде изменяна с нова заповед за възлагане.

Формулярът на заповедта е по образец, утвърден от управителя на НОИ, и съдържа следните реквизити:
1. данни за проверяваното лечебно заведение (наименование, регистрационен номер);
2. име, фамилия и длъжност на контролните органи, на които се възлага проверката;
3. срок за извършване на проверката;
4. периодът, за който ще се проверява посоченото в заповедта лечебно заведение.

Проверката започва след връчването на заповедта на ръководителя на проверяваното лечебно заведение или на изрично упълномощено от него лице.

Срокът за извършване на проверката е до 14 дни. По преценка на ръководителя на ТП на НОИ и при липса на необходимост от предприемане на действия по чл. 112, ал. 1 и 2 ЗЗ, срокът за извършване на проверката е до един месец.

Независимо от продължителността му, срокът започва да тече от датата на:

  • получаване на данните в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО;
  • въвеждане на данните от декларациите, съгласно Приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“;
  • получаване на сигналите, жалбите или исканията.

При наличието на обективни причини, препятстващи извършването на проверката в определения срок, същият може да бъде продължаван с до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил проверката.

За резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол по образец, утвърден от управителя на НОИ. Протоколът се съставя в два еднообразни екземпляра – по един за лечебното заведение и за ТП на НОИ, и в тридневен срок от съставянето му се връчва лично срещу подпис на отговорните лица, или по пощата с обратна разписка. Към протокола се прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи (справки, декларации, обяснения и др.).

Снежана МАЛАКОВА, Директор на Дирекция „Правна“ в НОИ

Книги

  • Актуални

  • Очаквани