Sidebar

Меню

Разяснение

Със свое Решение № 748 от 05.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 2014 г.) Министерският съвет определи разместването на почивните дни през 2015 г.
С решението си Министерският съвет обяви 2 януари 2015 г. (петък) за почивен ден, който ще се отработва на 24 януари 2015 г. (събота). Поначало трябваше да работим и на 31 декември 2014 г. (сряда), но още с решението си за разместване на почивни дни за настоящата 2014 година (Решение № 697 на МС от 14.11.2013 г.), правителството реши, че и този ден ще бъде почивен, като той ще се  отработва съответно на 13 декември 2014 г. (събота).
Така почивката около Новогодишните празници започва на 31 декември 2014 г. и ще продължи до 4 януари 2015 г. включително.
Пет дни почивка се очертават и около Коледните празници - от 24 декември до 28 декември 2014 г. включително. Работни остават двата дни 29 и 30 декември 2014 г. между Коледа и Нова година. Те са необходими за приключване на финансовата година.
Решението на Министерския съвет за разместване на почивните дни през 2015 г. осигурява струпване на по четири почивни дни около още три официални празника. Това са националният празник 3 март - Денят на Независимостта на България, както и следващата Нова 2016 година. С решението на правителството за неработни дни бяха обявени 2 март (понеделник), 21 септември (понеделник) и 31 декември (четвъртък). Те ще се отработят съответно в съботите на 21 март, 12 септември и 12 декември 2015 г.
По традиция правителството използва законовата възможност, предвидена в чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), и прави подобно разместване на почивните и работни дни всяка година, за да се съберат повече неработни дни накуп около празниците.
Според чл. 154, ал. 2 КТ Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа. Аналогично е разрешен този случай и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
При разместването на почивните дни следва да се имат предвид и изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване - особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа.
Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А съгласно правилата на чл. 153 КТ при пет­дневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
При сумирано изчисляване на работното време законът гарантира непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа. Само при промяна на смените, и то в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде и в по-малък размер от 36 часа, но не по-малко от 24 часа.
При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано изчисляване на работното време.

Особености на сумираното изчисляване на работното време
Сумираното изчисляване на работното време се въвежда по преценка на работодателя със заповед, като съгласие на работника или служителя за това не се изисква. Съгласно чл. 142 ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните  нужди.
В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната такава, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.
Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.
Съгласно повелителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Заплащане на труда при работа на смени по празниците
Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени, като работните смени са три вида - дневна, нощна и смесена.
Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица през деня е до 40 часа, а през нощта - до 35 часа, като през деня се работи нормално до 8 часа, а през нощта - до 7 часа.
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Атанас ЙОРДАНОВ, юрист

Книги

  • Актуални

  • Очаквани