Sidebar

Меню

Разяснение

От 01.09.2011 г. е в сила нов размер на минималната месечна работна заплата за страната - 270 лв. Той е определен с Постановление № 180 на Министерския съвет от 30.06.2011 г. (ДВ, бр. 51 от 05.07.2011 г.). Съгласно промените е изменен и размерът на минималната часова работна заплата, която става 1,61 лв., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.

Най-напред ще обърнем внимание, че минималната месечна работна заплата от 270 лв. се определя за пълен работен месец. В случай че лицата работят на непълно работно време, следва да получават минимално трудово възнаграждение, пропорционално на отработените часове през месеца.
Така например, ако работник е нает по трудов договор при условията на непълно работно време, на половин работен ден и на минимална работна заплата, т.е. работи 4 часа дневно, за месеца следва да получи 135 лв. трудово възнаграждение (270 : 2 = 135). Това е и осигурителният му доход по този договор.
Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ПМС № 180 от 30.06.2011 ;г. необходимите средства за периода от 1 септември до 31 декември 2011 г. за увеличаване в изпълнение на постановлението на размера на минималната работна заплата в бюджетните организации и дейности се осигуряват в рамките на средствата по бюджетите на държавните органи, министерствата и другите бюджетни организации, трансфера от републиканския бюджет за самостоятелните бюджети и от извънбюджетни сметки, от собствени приходи на общините и от извънбюджетни средства.
Субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети по програми и мерки за заетост, определено в размер на 240 лв. за пълен работен месец и 1,43 лв. за часова работна заплата по Националния план за действие по заетостта през 2011 г., се изменя съответно на 270 лв. за пълен работен месец и съответно 1,61 лв. за часова работна заплата, считано от 01.09.2011 г. според правилата на § 2 от ПМС № 180.

Възнаграждения по трудовото правоотношение, които се определят според минималната работна заплата

По своята същност минималната работна заплата (МРЗ) е най-ниското допустимо трудово възнаграждение за положения труд или за постигнатите резултати при изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Редица плащания, които се полагат на работниците и служителите, се определят според размера на МРЗ.
Съгласно чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Остатъкът се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Според чл. 218, ал. 1 КТ, когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа, му се заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Когато е сключен договор за ученичество, през време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата съобразно чл. 230, ал. 4 КТ.
С минималната работна заплата са обвързани и неустойките по договора.
Според чл. 232, ал. 3 КТ, ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението, или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението, в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на МРЗ, установена за страната.

Потребителска такса за медицинска помощ според новия размер на МРЗ

С размера на минималната работна заплата по силата на нормативни актове са обвързани и някои осигурителни, социални и други плащания.
Така например от размера на минималната работна заплата зависи колко плащаме за посещение и преглед при личния лекар - т.нар. потребителска такса. Здравноосигурените лица заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение, суми за оказаната медицинска помощ, определени по реда на чл. 37 от Закона за здравното осигуряване, както следва:

  • за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Тоест, от 1 септември тази година, потребителската такса е съответно 2,70 лв.;
  • за всеки ден болнично лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, но не повече от 10 дни годишно. При новия размер на МРЗ, това прави 5,40 лв. на ден.

Важно е да се знае, че от заплащане на посочените суми се освобождават:

  • лицата със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор;
  • малолетните, непълнолетните и неработещите членове на семейството;
  • пострадалите при или по повод отбраната на страната, ветераните от войните и военноинвалидите;
  • задържаните под стража лица, задържаните на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържаните на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност или лишени от свобода“;
  • социално слабите, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лицата, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник;
  • медицинските специалисти.

Лекарят, лекарят по дентална медицина, или лечебното заведение издават документ за заплатените суми.

Роля на минималната работна заплата при определяне на осигурителните вноски и осигурителния стаж

Според чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 КСО (това са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности), за които не е определен минимален осигурителен доход, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от МРЗ, установена за страната.
Според чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО от размера на минималната работна заплата зависи социалното осигуряване на лицата, работещи по граждански договори, които не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Осигурителните вноски за специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от МРЗ.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и ал. 2 КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от МРЗ. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от МРЗ.
Според чл. 9, ал. 6 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху МРЗ към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на републиканския бюджет върху МРЗ към датата на отпускане на пенсията, по реда на чл. 9, ал. 7 КСО.
Осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната МРЗ за страната. За един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение, не по-малко от МРЗ. А ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната МРЗ (чл. 38, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
Според чл. 38, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за един месец осигурителен стаж на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една МРЗ (след намаляването му с разходите за дейността и ако лицата не са осигурени на друго основание през съответния месец), се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение, не по-малко от МРЗ, и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от МРЗ, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната МРЗ.
Следва да се има предвид, че среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец (чл. 38, ал. 13 НПОС).
Съгласно чл. 39 НПОС на наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, за осигурителен стаж преди 01.01.2003 г. се зачитат:
1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение, не по-малко от половината от МРЗ;
2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната МРЗ;
3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от МРЗ, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.

Съгласно чл. 47 НПОС при определяне размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване, когато осигурителният стаж, зачетен съгласно българското законодателство, не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно чл. 70а КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО се взема предвид МРЗ за съответния период.

Удръжките от пенсиите по реда на КСО са ограничени съобразно МРЗ. Според чл. 85, ал. 1, т. 3 НПОС от пенсиите се правят удръжки за погасяване на дългове по надвзети пенсии, установени с разпореждане. Тези удръжки са в размерите по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, ако пенсията е над МРЗ, и 1/6 от пенсията, ако тя е под МРЗ.

Обезщетения от ДОО, обвързани с минималната работна заплата

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя по реда на чл. 49 КСО, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.
Според чл. 48, ал. 3 КСО, в случай че на новата работа трудоустроената бременна жена или кърмачка получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от МРЗ, или среднодневното възнаграждение, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и МРЗ.
Съгласно чл. 41, ал. 2 КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. За дните, включени в този период, се взема предвид среднодневната МРЗ за съответния период, ако лицето:

  • не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
  • е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
  • е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
  • както и когато е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

Размерът на обезщетението за безработица в някои случаи също е обвързан с МРЗ. Съгласно чл. 54б, ал. 6 КСО лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от МРЗ, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
Според чл. 54б, ал. 7 КСО, когато в периода на последните 18 календарни месеца, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, база за изчисляване на обезщетението за безработица, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно среднодневната МРЗ за съответния период:

  • за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
  • за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава, на основание международен договор, по който Република България е страна;
  • за времето, през което лицето не е осигурено за безработица.

Други плащания, свързани с минималната работна заплата

Като процент от минималната работна заплата са определени размерите на възнагражденията на доброволците от доброволните формирования в общините за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия по Наредбата за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия.
Съобразно извършваните дейности, те получават възнаграждения, както следва:
1. сто на сто от минималната часова работна заплата за страната - за обучение с продължителност до 10 дни, пропорционално на часовете на участие в обучението;
2. двеста на сто от минималната часова работна заплата за страната - за изпълнение на спасителни задачи за защита при бедствия до 10 дни, пропорционално на отработените часове на участие в дейностите.

Според чл. 8 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, когато задграничната заплата се договаря само в левове, за начална база се утвърждава минималната работна заплата, установена в Република България, увеличена с коефициент 2.
На съпругите/съпрузите на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща месечно обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната, за периода, през който лицата не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, но за не повече от 12 месеца (ПМС № 94 от 2010 г. за изплащане на обезщетения на съпругите/съпрузите на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, и на безработните съпруги/съпрузи на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии).
Според чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното им образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, е в размер 70 на сто от МРЗ. Право на тази добавка имат родителите (осиновителите), когато отглеждат деца с трайни увреждания, както и семействата на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца майка (осиновителка) - студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, в размер на минималната работна заплата, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
Според чл. 57в от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето размерът на основното месечно трудово възнаграждение на професионално приемно семейство се определя, както следва:

  • при настаняване на едно дете - 130 на сто от МРЗ;
  • при настаняване на две деца - 140 на сто от МРЗ;
  • при настаняване на три или повече деца - 150 на сто от МРЗ.

В периода, през който в професионалното приемно семейство не е настанено дете и семейството не е в платен годишен отпуск, се заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ. Този период не може да надвишава един месец за една календарна година.
Според чл. 27 от Закона за политическите партии общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет, в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер на 5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена към 30 септември на предходната година.

Жанет БОГОМИЛОВА, юрист

Книги

  • Актуални

  • Очаквани