Sidebar

Меню

Коментар

В “Държавен вестник”, бр. 98 от 2010 г. бе обнародван Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., а в “Държавен вестник”, бр. 100 от 2010 г. - Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
С тях са извършени съществени изменения и допълнения в нормативната уредба, свързана с изчисляването и изплащането на паричните обезщетения при болест и майчинство. Измененията в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване са обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 14 от 2011 г. Промените в изчисляването и изплащането на паричните обезщетения при болест и майчинство влизат в сила от 01.01.2011 г.
В следващите редове ще разгледаме по-важните от тях.

Промени в Кодекса за социално осигуряване
В чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който регламентира възникването и прекратяването на осигуряването, е създадена нова ал. 2, с която се въвежда ясно разграничаване на моментите на прекратяване и прекъсване на осигуряването. Съгласно новата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж (при самоотлъчки, неплатен отпуск за повече от 30 работни дни в една календарна година, при работа през определени дни от месеца и други), независимо че правоотношението или трудовата дейност не са прекратени.
Това означава, че при временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, и отглеждане на малко дете, чието начало започва от деня, следващ този, в който осигуряването е прекъснато, лицата нямат право на парични обезщетения. В случите на прекъсване в осигуряването, осигурителите са длъжни да попълнят в т. 15 от декларация-образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, която ежемесечно подават в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, последният ден в осигуряване, т.е. денят, предхождащ деня, от който осигуряването се прекъсва, а в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист - “0” дни за плащане.
С направеното допълнение в чл. 40, ал. 3 КСО се разширява кръгът на длъжностните лица от териториалните поделения на Националния осигурителен институт, компетентни да издават разпореждания, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Така те ще се издават освен от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, и от друго длъжностно лице, определено със заповед от ръководителя на поделението.
Изменена е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 КСО, така, че от 01.01.2011 г. паричното обезщетение да се изплаща, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, за срок не повече от 30 календарни дни.
Изменена е също така и разпоредбата на чл. 42, ал. 3 КСО, съгласно която от 01.01.2011 г. парично обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношението или договора, с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества.
С измененията в чл. 42, ал. 2 и в чл. 42, ал. 3 КСО всъщност се намалява срокът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношенията и договорите - от 75 календарни дни на 30 календарни дни.
С цел по-тясно да се обвърже периодът на осигуряване на лицето и неговият осигурителен доход с размера и периода на получаване на обезщетенията, както и да се ограничат злоупотребите със средства на държавното обществено осигуряване, е увеличен периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения при болест, трудоустрояване и бременност и раждане. Във връзка с това са изменени разпоредбите на чл. 41, ал. 1, чл. 47, ал. 2, чл. 48, ал. 2 и чл. 49, ал. 1 КСО.
Съгласно изменените от 01.01.2011 г. разпоредби на чл. 41, ал. 1, чл. 47, ал. 2 и чл. 48, ал. 2 КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност и при трудоустрояване се изчисляват от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност или на започване на трудоустрояването. Изменените разпоредби се прилагат за временна неработоспособност и трудоустрояване, с начало след 31.12.2010 г. Паричните обезщетения за временна неработоспособност и трудоустрояване, с начална дата до 31.12.2010 г. включително, продължават да се изчисляват от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска, и се изплащат в така определените размери до изтичането на срока им.
От 01.01.2011 г. се изменя разпоредбата и на чл. 49, ал. 1 КСО, съгласно която паричните обезщетения за бременност и раждане се изчисляват от 18 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е началото на отпуска поради бременност и раждане. Изменената разпоредба се прилага за отпуск с начало след 31.12.2010 г. Паричните обезщетения за бременност и раждане, с начална дата до 31.12.2010 г. включително, продължават да се изчисляват от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска, и се изплащат в определените по този начин размери до изтичането на срока им.
Изменени са разпоредбите, които регламентират осигуряването на съпруг/съпруга на дългосрочно командированите служители. От 01.01.2011 г. съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба по време на задграничния им мандат не подлежат на осигуряване за общо заболяване и майчинство и нямат право на парични обезщетения. Мотивите за направените изменения са, че съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител, когато не извършва трудова дейност, не може да се ползва от специални права по отношение обхвата на осигуряването. В случая може да се допусне единствено внасяне на осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, с оглед зачитането на периодите за осигурителен стаж. По този начин е уредено зачитането на осигурителен стаж и на други лица, които не извършват трудова дейност по смисъла на КСО - периодите на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, лицата, които са полагали грижи за инвалиди, и други.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане на тези лица, с начална дата до 31.12.2010 г. включително, продължават да се изчисляват от 6, съответно 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на риска, и да се изплащат в тези размери до изтичането на срока им.
С цел да се прецизира текстът и да се избегне различното му тълкуване, в чл. 53, ал. 4 КСО, разпоредбата, в която са регламентирани обстоятелствата, които водят до прекратяване изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, е допълнено, че при настаняване на детето в детско заведение, включително и в детска ясла, се прекратява изплащането на обезщетението.
Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 КСО, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., остава непроменен - 240 лв., поради което и размерът на обезщетението по чл. 54, ал. 1 и 2 КСО (в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете) остава 120 лв.
В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. е регламентирано, че срокът на действие на разпоредбата на § 22о, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО се удължава с една година. Така задължението на осигурителя да изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, ще продължи да се прилага до 31.12.2011 г.

Промени в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
С направено изменение в чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), в сила от 01.07.2011 г., към болничния лист задължително ще се прилага декларация от осигурителя/самоосигуряващия се по образец, съгласно новото Приложение № 15 към наредбата, с попълнени данни относно правото на парично обезщетение. По същество с декларацията по образеца на Приложение № 15 се заменя раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на действащата сега бланка на болничен лист за временна неработоспособност.
От 01.07.2011 г. осигурителят, съответно самоосигуряващото се лице, ще вписва данните относно правото на лицето на парично обезщетение в тази декларация, вместо на гърба на болничния лист. Болничният лист, както и декларацията по образеца на Приложение № 15 към наредбата, са на хартиен носител и ще се представят в териториалните поделения на Националния осигурителен институт по досегашния ред.
Важно е да се знае, че за лицата, които работят и са осигурени за болест и майчинство по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване при един и същ осигурител, към болничния лист се прилагат отделни декларации за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване.
За улеснение на осигурителите е изменена разпоредбата на чл. 11, ал. 3 НИИПОПДОО, така че при едновременно представяне в териториалното поделение на НОИ на повече от 2 броя болнични листове, заявления-декларации или декларации за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение, данните от придружителното писмо, от описа на документите и от декларациите за банковите сметки на лицата, ще се представят на електронен носител. До изменението, на електронен носител се представяха повече от 5 броя документи.
Разпоредбите на чл. 16, 17 и 19 НИИПОПДОО, касаещи изчисляването на паричните обезщетения, са приведени в съответствие с измененията в чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 КСО, свързани с увеличаването на периода, от който се изчисляват паричните обезщетения при болест и бременност и раждане.
В чл. 17, ал. 3 НИИПОПДОО, където е регламентирано определянето на нетното възнаграждение на определен кръг осигурени лица, е направено допълнение, с което са добавени и специализантите по договор за обучение съгласно чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, тъй като те са лица, подлежащи на осигуряване за болест и майчинство и имат право на парични обезщетения.
Актуализирани са текстовете на чл. 27-30 НИИПОПДОО, отнасящи се за изплащане на парични обезщетения и помощи при прилагане на Европейските регламенти в областта на социалната сигурност, като са приведени в съответствие с Регламенти № 883/2004 и № 987/2009 на Европейската общност.
В сила от 19.02.2011 г. (3 дни след обнародването в “Държавен вестник” на измененията и допълненията в наредбата), са променени образците на следните приложения към нея:

  • Приложение № 3 - “Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО”;
  • Приложение № 4 - “Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 КСО”; и
  • Приложение № 8 - “Придружително писмо”.

От тази дата в териториалните поделения на НОИ следва да се представят новите образци на документите.

Съдържанието на Приложения № 3 и 4 към чл. 5 от наредбата е приведено в съответствие с измененията в КСО, с които правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете (по чл. 53 и 54 от кодекса) се обвърза с условието детето да не се отглежда от лице, включено не само в Програмата “В подкрепа на майчинството”, но и в други програми за подкрепа на майчинството, независимо от наименованието им. Също във връзка с изменение в кодекса, в т. 5 от декларативната част на Приложение № 3, след текста “детско заведение” е допълнено “включително в детска ясла”. Допълнението е направено с цел да се прецизира текстът и да се избегне различното му тълкуване.
С промяната в образеца на Придружително писмо, (Приложение № 8 към чл. 11, ал. 1 от наредбата) се допълват данните за ЕГН/ЛНЧ и данните от документа за самоличност на лицето, което представлява осигурителя. Когато документите за изплащане на паричните обезщетения се представят в териториалното поделение на НОИ от друго лице, изрично в образеца се записва, че то е упълномощено за това от лицето, което представлява осигурителя.
Новите образци на Приложения № 3, 4 и 8 към НИИПОПДОО са публикуване на сайта на Националния осигурителен институт (www.noi.bg).
Изменен е и образецът на “Опис на документите” - Приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 НИИПОПДОО, като измененият образец и новото Приложение № 15 към чл. 3, ал. 1 от наредбата - “Декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение”, са в сила от 01.07.2011 г.

Нели ВАНГЕЛОВА, началник на отдел “Болест и майчинство” в ЦУ на НОИ

Книги

  • Актуални

  • Очаквани