Sidebar

Меню


Разяснение

С промените в Кодекса на труда (КТ) от 30.07.2010 г. (ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г.) бе въведено чувствително снижаване на долната граница на имуществените санкции и глобите, предвидени за работодателите и виновните длъжностни лица за нарушения на трудовото законодателство. В условията на икономическа криза налагането на прекомерно високи санкции би поставило в критично положение ред предприятия, а целта на административнонаказателната отговорност е не да доведе до фалит работодателя, а да го мотивира да спазва задълженията си във връзка с наемането на работната сила и администрирането на трудовите правоотношения. Въведени са и нови задължения за работодателите във връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство, които се изразяват предимно в създаване на условия за сътрудничество и улесняване работата на контролните органи при извършване на проверките.
Превантивната роля на контролната дейност е много важна с оглед предотвратяване налагането на административнонаказателни санкции. Въпреки че бяха намалени долните граници на санкциите, работодателите биха спечелили много повече от законосъобразно поведение по отношение на техните работници и служители, и от спазването на нормативните изисквания, отколкото да понесат товара на глобите за извършени нарушения.

Размери на санкциите

Промените в наказанията с имуществен характер за работодатели и длъжностни лица са в сила от 30 юли тази година и се изразяват в намаляване на долната граница на санкциите. Създадена е нова имуществена санкция за работодателя при маловажни нарушения.
Съгласно актуалната редакция на чл. 413, ал. 2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Преди промяната глобите за работодателя бяха в размер от 10 000 до 15 000 лв. и от 2500 до 10 000 лв. - за виновно длъжностно лице.
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, вече се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. До 30.07.2010 г. имуществената санкция или глоба за работодателя беше в размер от 10 000 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.
За повторно нарушение в тези случаи наказанието остава без промяна и е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.
Според чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. До 30.07.2010 г. тези санкции нямаха долен праг и бяха твърдо определени на 15 000 лв. за работодателя и 10 000 лв. за длъжностното лице.
Намалява се също така и долната граница на санкцията по чл. 415, ал. 1 КТ.
От 30.07.2010 г. всеки, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от 1500 до 10 000 лв., вместо с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв., както беше до промяната.
Нови правила има и при реализиране на отговорността за маловажно нарушение по чл. 415 в КТ. За “маловажно” по смисъла на трудовото законодателство се счита онова нарушение на трудовите норми, което може да бъде отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите.
До 30.07.2010 г. отговорност за маловажно нарушение в закона беше предвидена само за виновните длъжностни лица, но не и за работодателя като правен субект. Законодателят реши, че е добре, за да има санкцията необходимия предупредителен и превъзпитаващ ефект, административно наказание за маловажно нарушение да се налага и на работодателя, отделно от виновните длъжностни лица, като се определят и различни по размер санкции за работодателя и за виновното длъжностно лице. Ето защо, в случаите на маловажно нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, се въведе имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв. за работодателя, а глобата от 50 до 100 лв., която се налага на виновното лице се запази.
Практиката на контролните органи показва, че в някои случаи и нарушенията на правилата за здравословните и безопасни условия на труд могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, и от тях да не произтекат вредни последици за работниците и служителите. Ето защо, в чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) в тези случаи е предоставена възможност за контролните органи за търсене на отговорност за маловажно нарушение по реда, установен в Кодекса на труда.

Промени в механизмите за осъществяване на контрола

При извършването на проверки във връзка със спазване на трудовото законодателство контролните органи на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” често установяват, че има много случаи, при които налагането на принудителни административни мерки спрямо некоректни работодатели се оказва невъзможно или недостатъчно ефективно. Ето защо, законодателят въведе някои нови задължения на работодателя във връзка с улесняване на контрола за спазване на трудовите правила. От 30.07.2010 г. са в сила нови правила за по-засилено сътрудничество между работодателите и контролните органи, с цел да се усъвършенстват механизмите за контрол, за установяване на нарушенията и най-вече за тяхното предотвратяване.
Съгласно новия чл. 403а КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Тези документи са: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Целта на законодателя е да се въведе изрично задължение за работодателя да съхранява в местата, където се полага наемен труд, документи, в които се посочват началото и краят на работния ден, продължителността на работното време на работниците и служителите, работят ли те на смени или по график, какъв е начинът на отчитане на работното време (подневно или сумирано) и др.
Тази практика следва да улесни контролните органи към момента на проверката да установят на място дали законосъобразно се предоставя и ползва работната сила, има ли основание за извършваната трудова дейност и правомерно ли се осъществява тя.
Освен това според чл. 403а, ал. 2 КТ работодателят вече е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.
Оперативното съдействие на тези специално определени лица следва да улесни и ускори работата на контролните органи на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, така че проверката да приключва в рамките на работния ден, в който е започнала.

Атанас ЙОРДАНОВ, юрист

Книги

  • Актуални

  • Очаквани