Sidebar

Меню

 


1. Нормативна уредба
Правният режим на договора за потребителски кредит се съдържа основно в новия Закон за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г.), който предстои да влезе в сила, считано от 12.05.2010 г., и да отмени Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 53 от 2006 г.).
Законът въвежда като част от действащото законодателство разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22.05.2008 г.). Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит (чл. 2 ЗПК). В този смисъл, както и по отменения закон, ЗПК има за цел да осигури специализирана защита на потребителите, съобразена с особеностите на потребителския кредит, която да допълни и засили общо установената такава в Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, бр. 99 от 2005 г.). ЗЗП обаче продължава да бъде основният нормативен акт, регулиращ упражняването на правото на защита на потребителите, в т.ч. и при ползване на потребителски кредити.

2. Понятие за потребител и потребителски кредит
Въпреки че законът не съдържа легална дефиниция, понятието за потребителския кредит може да се изведе от разпоредбите му.
Потребителски кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне (аргументирано чл. 9, ал. 1 ЗПК).
Следователно отправна точка при дефиниране на потребителския кредит е понятието за потребител, за което законът установява легална дефиниция в чл. 9, ал. 3 ЗПК. По смисъла на посочената разпоредба потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 ЗПК). За разлика от потребителя кредиторът, който му предоставя или обещава да предостави потребителския кредит, действа в рамките на своята професионална или търговска дейност и затова законът предпочита и защитава интересите на контрагента му, въпреки че допуска кредитор да бъде и физическо лице (чл. 9, ал. 4 ЗПК).
От субективните предели на защитата са изключени всички юридически лица, както и физическите лица, които макар и да нямат качеството на търговец, сключвайки договора за потребителски кредит, действат в рамките на своята професионална дейност (аргументирано чл. 9, ал. 3 ЗПК).

3. Обективни предели на защитата по ЗПК
Както и досега, новият ЗПК установява количествени граници за приложимост на установената специална защита.
Само договори за кредит с общ размер в рамките от 400 до 147 000 лв. или равностойността им в друга валута по курса на БНБ към датата на сключване на договора подлежат на защита по ЗПК (аргументирано чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗПК).
Разпоредбите на закона се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава посочения максимален размер или чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона (чл. 3, ал. 1 ЗПК).
Извън обхвата на установената по ЗПК защита са кредитите, предоставяни при специални и по-благоприятни условия, в т.ч. по които разходите за потребителя са незначителни.
Такива са договорите за кредит, по които не се начисляват лихви или други разходи за потребителя, както и договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца, при които се дължат незначителни разходи (чл. 4, ал. 1, т. 5 и 6 ЗПК). Извън обхвата на защитата остават и договорите за кредит, предоставени на ограничен кръг лица по силата на изрични законови разпоредби в обществена полза, които са с лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, които са без лихва, с лихва не по-висока от прилаганата на пазара, или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от прилаганите на пазара (чл. 4, ал. 1, т. 12 ЗПК). Договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, също не се защитават от специалните правила на ЗПК (чл. 4, ал. 1, т. 13 ЗПК). В тази категория попадат и договорите за кредит, предоставяни от работодателя на работници и служители извън предмета на основната му дейност, които не се предлагат на потребителите на общо основание и по които не се начислява лихва или годишният процент на разходите (ГПР) е по-нисък от преобладаващия на пазара (чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗПК).
По принцип, както и по отменения закон, защитата на потребителите по ЗПК не намира приложение към ипотечните кредити - кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, като от приложното поле на закона изрично се изключват и кредитите, предназначени за придобиване или запазване правото на собственост върху земя или друг недвижими имот, включително сграда, която е построена или предстои да бъде построена (чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 ЗПК). За този вид договори се прилагат единствено разпоредбите на чл. 5 и 6 ЗПК относно общите изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, чл. 16-18 ЗПК относно изискванията за оценка кредитоспособността на потребителя и чл. 25 ЗПК относно изискванията към рекламата на потребителски кредит.
Покупката на жилище с “потребителски кредит”, макар и възможна с оглед установените в ЗПК стойностни рамки, все пак остава изключена от приложното поле на защитата по ЗПК по отношение съдържанието на кредитния договор, като спрямо такива кредитни договори остава НЕПРИЛОЖИМА забраната за неравноправни клаузи, правото на отказ от договора и начисляването на неустойка за предсрочно погасяване на кредита (аргументиран чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 ЗПК).
Когато потребителят има качеството на инвеститор по договор за кредит, сключен с инвестиционен посредник или с кредитна институция с цел да осъществи сделка с един или повече финансови инструменти, по която страна е инвестиционният посредник или кредитната институция, предоставящи кредита, той също не подлежи на защита и сключеният от него договор остава извън приложното поле на ЗПК (чл. 4, ал. 1, т. 8 ЗПК).
От обхвата на специализираната защита по ЗПК отново изрично са изключени договорите за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, нито в договора, нито в друго споразумение между страните.
Смята се, че задължение за закупуване на стоката, предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността, и в този случай договорът попада в приложното поле на защитата по ЗПК, подобно на договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката, предмет на договора (чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПК).
Не подлежат на защита по реда на ЗПК и договорите за кредит, при сключването на които потребителят се задължава да предостави като обезпечение вещ за съхранение при кредитора и при които отговорността на потребителя е строго ограничена до предоставената вещ (чл. 4, ал. 1, т. 11 ЗПК).
Договорите за кредит, които са постигнати в резултат на уреждане на спора в съда или в резултат на спогодба, постигната пред друг орган, установен със закон, както и договори за кредит, които се отнасят до разсрочено плащане на съществуващ дълг, за което потребителят не дължи разходи, също изрично са изключени от приложното поле на ЗПК (чл. 4, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК).
Договорите за овърдрафт кредит попадат в приложното поле на ЗПК, но за тях в редица случаи са приложими специални норми, установяващи отклонения от общия режим на защита. Така например съгласно чл. 3, ал. 2 ЗПК договорите за овърдрафт кредит със срок за погасяване над три месеца подлежат на защита по ЗПК, но даже и когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца законът предвижда специални изисквания по отношение обема на предоставяната преддоговорна информация, договарянето на гаранции, минимално съдържание на кредитния договор и т.н. (чл. 4, ал. 2 ЗПК). Когато потребителят е поискал да получи незабавно овърдрафт и същият му е бил предоставен при условията на чл. 8, ал. 7 ЗПК, т.е. при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, законът изрично предвижда, че дори когато овърдрафтът е с едномесечен срок за погасяване ЗПК пак намира приложение (чл. 4, ал. 1, т. 14 ЗПК).
Както и по отменения закон, обхватът на защитата по новия ЗПК също включва изрично свързаните договори.
Свързан договор е договорът за потребителски кредит, въз основа на който кредитът се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки или за предоставяне на услуги и от търговска гледна точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че доставчикът на стоката или услугата финансира предоставянето на потребителския кредит или в случай че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на доставчика на стоката или услугата за сключването или за подготовката на договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги, доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит ( 1, т. 11 ЗПК).

4. Преддоговорни информационни задължения на кредитора
За разлика от отменения закон, ЗПК изрично предвижда, че още преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Преддоговорната информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (чл. 5, ал. 2 ЗПК).
Формулярите, съдържащи преддоговорната информация, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. Всяка допълнителна информация, която кредиторът желае да предостави на потребителя, се представя в отделен документ, който може да е приложен към стандартния европейски формуляр.
Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити (чл. 5, ал. 8 ЗПК).
При поискване от потребителя кредиторът е длъжен да му предостави предварително и безвъзмездно екземпляр от проекта на договор за кредит. Но ако към момента на поискването кредиторът не желае да пристъпи към сключване на договор за кредит, той може да откаже да предостави такъв екземпляр.
Кредиторът, съответно кредитният посредник, е длъжен да предостави подходящи разяснения на потребителите, позволяващи им да преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните потребности и финансово състояние, и да им разясни преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху потребителите, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на потребителя (чл. 6 ЗПК).
Преди сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

5. Договор за потребителски кредит
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител с оглед на неговата действителност (чл. 10, ал. 1 и чл. 22 ЗПК). Всички изменения и допълнения към сключения договор също се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни по договора. Екземпляр от договора и от анексите към него задължително се предоставя на потребителя. Законът изисква договорът за потребителски кредит да се изготвя на ясен и разбираем език, като определя минимално изискуемото му съдържание (чл. 11 ЗПК).
Договорът задължително посочва общия размер на кредита (общата сума, предоставяна по договора) и условията за усвояването му, като в противен случай може да бъде обявен за недействителен (чл. 11, ал. 1, т. 7 и чл. 22 ЗПК).
Когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит, ЗПК изисква да се посочи стоката или услугата и нейната цена в брой, като неизпълнението на това изискване влече недействителност на целия договор (чл. 11, ал. 1, т. 8 и чл. 22 ЗПК).
Договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, посочва задължително, че цената на стоката или услугата ще е заплатена изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора (чл. 27, ал. 1 ЗПК).
При предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги ПРЕДИ изтичането на срока, през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата (чл. 27, ал. 4 ЗПК).
Договорът за потребителски кредит следва да дава ясна представа за всички дължими от потребителя плащания, в т.ч. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, като в противен случай договорът може да бъде обявен за недействителен (чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 22 ЗПК).
По смисъла на § 1, т. 4 ЗПК “лихвен процент по кредита” е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Фиксираният лихвен процент по кредита е определен като лихвен процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени процента за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент (§ 1, т. 5 ЗПК).
ЗПК установява презумпцията, че когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните периоди са определени в договора за кредит, лихвеният процент по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран процент, уговорен при сключването на договора за кредит (§ 1, т. 5 ЗПК).
“Референтен лихвен процент” по смисъла на закона е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита.
ЗПК допуска референтният лихвен процент да бъде както пазарен индекс, така и индекс, който се изчислява от кредитора по определена от кредитора методология (§ 1, т. 6 ЗПК).
ЗПК обаче изисква референтният лихвен процент да се оповестява публично чрез предоставянето му в електронен вариант и информацията за него да се съхранява на разположение на интересуващите се лица в достъпна писмена форма в служебните помещения на кредитора (§ 1, т. 6 ЗПК). ЗПК допуска, когато промяната на лихвения процент произтича от промяна в определения в договора за кредит референтен лихвен процент, а новият референтен лихвен процент е направен публично достояние чрез използването на подходящи средства, в т.ч. информация за него може да се намери в търговските помещения на кредитора, страните по договора да могат да уговорят, че тази информация се предоставя периодично на потребителя, а по овърдрафт кредитите - в извлечението от сметката му (чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 3 ЗПК).
Законът изисква в договора да се посочи ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, като в противен случай договорът може да бъде обявен за недействителен (чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК).
По смисъла на § 1, т. 2 ЗПК “общата сума, дължима от потребителя”, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Общите разходи по кредита за потребителя пък са определени от закона като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ЗПК изрично прави уговорката, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
ГПР се изчислява по формула съгласно нарочно приложение към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Новият ЗПК запази изискването всяка реклама на потребителски кредит (с изключение на овърдрафт кредитите), която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, задължително да съдържа освен ГПР и лихвения процент (фиксиран и/или променлив), приложим към кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя (чл. 25, ал. 1 ЗПК).
Посочената информация трябва да е ясна, разбираема, лесна за виждане и да е придружена от представителен пример. Във всяка писмена реклама, независимо от използваното средство за реклама, новият ЗКП изрично изисква информацията за лихвения процент, за ГПР, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това, дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент, да се представя задължително с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.
Договорът за кредит следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като в противен случай договорът може да бъде обявен за недействителен (чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 22 ЗПК).
Погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Планът задължително следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит
Новият ЗПК съдържа по-малко предписания относно обезпеченията. Запазено е изискването договорът за потребителски кредит да посочва и обезпеченията, но неизпълнението на посоченото изискване не влече недействителност на целия договор за потребителски кредит (аргументиран чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК).
Договорът за кредит обаче задължително следва да съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 22 ЗПК).

6. Право на отказ и право на прекратяване на договора
Потребителят има гарантирано от закона право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор в срок 14 дни, считано от: датата на сключване на договора за кредит; или деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 ЗПК, когато това става след сключване на договора (чл. 29, ал. 1 ЗПК).
При упражняване на правото си на отказ от сключения договор потребителят уведомява кредитора преди изтичането на установения в закона срок. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението, направено на хартиен или друг траен носител, достъпен за получателя, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство, е било изпратено преди изтичането на съответния срок.
Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.
При упражняване на правото си на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от кредитора или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и кредитора. При упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване.
Отказът на потребителя от сключения договор за кредит влиза в сила и договорът за кредит се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на ЗПК и е изпълнено условието за връщане дължимите на кредитора суми съгласно закона (чл. 29, ал. 5 ЗПК).
Законът изрично гарантира на потребителя правата му и срещу доставчика на стоките или услугите. ЗПК изрично предвижда, че договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се прекратява в случаите, когато в срок 7 работни дни, считано от сключването на договора за кредит, кредиторът не уведоми продавача на стоката или доставчика на услугата за отпускането на кредита и потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит. Съответно, когато потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, той не е обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит (чл. 28, ал. 3 ЗПК).
Когато при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги потребителят не получи удовлетворение на правата си от продавача или доставчика, той има право да предяви претенциите си за обезщетение срещу кредитора по свързания договор за кредит (чл. 28, ал. 1 ЗПК).
Потребителят има право да иска от кредитора обезщетение за разликата между договореното и реално доставеното, когато са налице едновременно следните условия: потребителят е получил кредит за придобиване на стоки или услуги от лице, различно от продавача или доставчика; между кредитора и продавача на стоката или доставчика на услугата е сключено предварително споразумение, според което кредити за придобиване на предлаганите от продавача или доставчика стоки и услуги ще бъдат предоставяни единствено от този кредитор; потребителят е получил кредит в рамките на посоченото споразумение; стоките или услугите, за придобиването на които е получен кредитът, не са доставени на потребителя, доставени са частично или не съответстват на договора за продажба или за доставка, и потребителят е предявил правото си на обезщетение към доставчика, но не е бил удовлетворен.
Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение (чл. 32, ал. 1 и 2 ЗПК).
При предсрочно погасяване потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато при предсрочно погасяване на кредита от потребителя погасяването на кредита се извършва в период, през който лихвеният процент по договора за кредит не е фиксиран, погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита, или договорът за кредит е под формата на овърдрафт (чл. 32, ал. 3 ЗПК).
При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън посочените по-горе случаи кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит. Кредиторът може по изключение да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща посочените размери.
Когато търсеното обезщетение от кредитора надвишава действително претърпяната загуба, потребителят може да претендира за съответно намаляване (чл. 32, ал. 6 ЗПК).
Загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.
Обезщетението на кредитора при предсрочно погасяване на кредита не може да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.
Съгласно чл. 35 ЗПК потребителят има право по всяко време да прекрати договора за потребителски кредит, сключен за неопределен период от време, без да дължи обезщетение или неустойка, освен когато страните са договорили срок на предизвестие за прекратяване на договора. Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако е предвидено в договора, кредиторът може да прекрати договора за кредит с неопределен срок по общия ред, като изпрати на потребителя изготвено на хартиен или на друг траен носител предизвестие най-малко два месеца преди това. Когато е предвидено в договора за кредит и при наличието на обективни причини, кредиторът може да прекрати усвояването на суми по договора за кредит от потребителя, сключен за неопределен период от време.
В случай че прекрати усвояването по кредита, кредиторът е длъжен да информира предварително потребителя на хартиен или на друг траен носител, като посочи причините за прекратяване усвояването на суми по договора за кредит, а когато това не е възможно - незабавно след това, овен ако предоставянето на тази информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.
С чл. 26 ЗПК се ограничава прехвърлянето на вземания по потребителски кредити. Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В такива случаи потребителят има право да направи спрямо цесионера всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане. Законът обявява за недействителна всяка клауза от договора за потребителски кредит, която изключва или ограничава това право на потребителя.
Както и по досега действащата уредба, ЗПК изрично установява, че правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават.
Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна (чл. 20, ал. 1 ЗПК). Отказът от права, предоставени на потребителите по ЗПК, също е недействителен (чл. 20, ал. 2 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит е непосредствено свързан с територията на Република България или с територията на друга държава членка на Европейския съюз, или с територията на повече държави членки на Европейския съюз, потребителят не може да бъде лишен от защитата, предоставена му по ЗПК, или от защитата, предоставена му от законодателството на друга държава членка на Европейския съюз.
Всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, също е обявена за нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК).
Всяка клауза в договора за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК, също е нищожна (чл. 21, ал. 2 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

7. Потребителски спорове
Кредиторите са длъжни да предвидят вътрешни процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители, свързани с предоставянето на потребителски кредити, както и да предоставят информация на потребителите за това. Кредиторите са длъжни да уведомят писмено съответния потребител за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му. Потребителите имат право да подават жалби до Комисията за защита на потребителите, свързани с договори за потребителски кредит (чл. 37 ЗПК).
Исковете за преустановяване или забрана на действия или търговски практики по ЗПК, които са в нарушение на колективни интереси на потребителите, и исковете за обезщетение се предявяват при условията и по реда на чл. 186-190а ЗЗП (чл. 38 ЗПК).

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист 

Книги

  • Актуални

  • Очаквани