Sidebar

Меню

 

 

1. Въведение
Съгласно чл. 134, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в ТЗ не се прилага - чл. 134, ал. 3 ТЗ1.

Задължението за предоставяне на допълнителните парични вноски се разглежда като проявление на личния елемент в дружеството с ограничена отговорност (ООД), понеже чрез тях съдружниците подпомагат дружествената дейност и способстват за нормализиране на финансовото състояние на дружеството. Като функции на допълнителните парични вноски в съдебната практика2 и правната теория3 се посочва тяхното предназначение като вътрешно дружествено кредитиране с оглед покриване на настъпили загуби или преодоляване на временна нужда от свободни оборотни средства4. От гледна точка на икономическата теория за правото те са предпочитан способ за финансиране на дружествената дейност, понеже се отличават с по-малките транзакционни разходи за предоставянето им в сравнение с кредита от трети (външни за дружеството) лица (например банков кредит). Освен това, те имат и друго предимство за дружеството, понеже съдружниците могат да ги предоставят на дружеството без да се дължи лихва (които е немислимо при банковия кредит).
В настоящата статия си поставям за цел да анализирам становището на съдебната практика относно различни аспекти на фактическия състав за пораждане на правоотношението по предоставяне на допълнителни паричните вноски, както и на съдържанието на това правоотношение5.

2. Фактически състав за пораждане на правоотношението по предоставяне на допълнителни парични вноски
Той включва в своето съдържание два елемента: 1) необходимост от покриване на загуби или временна необходимост от парични средства; и 2) решение на общото събрание на съдружниците (или на едноличния собственик на капитала) за предоставяне на допълнителните парични вноски6.
2.1. Предпоставките за приемането на решението за предоставяне на допълнителни парични вноски са изрично установени в закона - необходимост от покриване на загуби или временна необходимост от парични средства - чл. 134, ал. 1 ТЗ. Както вече се посочи, допълнителните парични вноски се разглеждат като вътрешен източник на финансиране на дейността на дружеството7. Първата от предпоставките за предоставяне на допълнителните парични вноски - необходимостта от покриване на загуби, цели по същество чрез допълнителните парични вноски да се избегне откриването на производство по несъстоятелност на дружеството (в хипотезата на свръхзадълженост по смисъла на чл. 607, ал. 2 ТЗ). Докато при втората предпоставка активите на дружеството надхвърлят неговите задължения, но то е изпаднало във временна ликвидна криза, т.е. не е в състояние за определен период от време да покрие своите изискуеми задължения по търговски сделки, което отново означава, че целта на допълнителните парични вноски и в този случай е да се избегне откриването на производство по несъстоятелност (в хипотезата на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ).
Тези две предпоставки са установени от закона в условията на алтернативност, т.е. достатъчно е наличието на едната от тях, за да може да се приеме валидно решение за предоставяне на допълнителни парични вноски8. Обратно, при липсата и на двете предпоставки решението на общото събрание на съдружниците е засегнато от материалноправна незаконосъобразност и подлежи на отмяна с иска и по реда на чл. 74 ТЗ9. Но докато не бъде отменено, то поражда своите правни последици и съдружниците са длъжни да го изпълнят и да предоставят допълнителни парични вноски10. Съответно, ако съдружниците изплатят дължимите суми и впоследствие решението на общото събрание бъде отменено, основанието за плащане отпада и те могат да претендират от дружеството връщане на платените суми като платено на отпаднало основание (condictio causa data causa non secuta) - чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД11.
2.2. Съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ, допълнителните парични вноски се предоставят по силата на решение на общото събрание на съдружниците, което според чл. 137, ал. 1, т. 9 ТЗ, във връзка с чл. 137, ал. 2, изр. първо ТЗ трябва да бъде прието с мнозинство повече от 3/4 от капитала, като дружественият договор може да предвиди по-голямо мнозинство за приемане на това решение. Следователно задължението за предоставяне на допълнителна парична вноска може да възникне дори против волята на определен съдружник, който е гласувал против решението, ако е достигнато изискуемото от закона или дружествения договор мнозинство (освен ако дружественият договор изисква единодушие за приемане на това решение)12. Този риск е компенсиран от изискването допълнителните парични вноски да са съразмерни на дела в капитала на всеки съдружник - чл. 134, ал. 1, изр. последно ТЗ, както и от правото на съдружника, който не е гласувал за решението за предоставяне на допълнителни парични вноски, да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.
Ако липсват предпоставките по чл. 134, ал. 1 ТЗ за предоставяне на допълнителни парични вноски, съдружниците могат да предоставят на дружеството паричен заем по чл. 240 ЗЗД13. В съдебната практика е изразено разбирането, че ако липсват предпоставките по чл. 134, ал. 1 ТЗ, то общото събрание на съдружниците отново може да приеме решение за предоставяне на парични вноски от съдружниците, но в този случай при тяхното неплащане няма да настъпят специфичните дружественоправни последици на допълнителните парични вноски (т.е. възможността за изключване на съдружника), а само облигационните последици от неизпълнение на това облигационно задължение14. Подобно разбиране може да бъде споделено единствено при положение че в дружествения договор има изрична клауза, според която общото събрание може да задължава съдружниците да правят допълнителни парични вноски и при други предпоставки, различни от посочените в чл. 134, ал. 1 ТЗ15. В този случай според мен дружественият договор може да предвиди също така, че съдружникът ще бъде изключен, ако не изплати допълнителната парична вноска, решението за която е прието на основание предпоставките, установени в дружествения договор и различни от тези по чл. 134, ал. 1 ТЗ.
Решението за допълнителни парични вноски задължително трябва да определя размера на допълнителните парични вноски16, както и срока за тяхното връщане от страна на дружеството - чл. 134, ал. 1, изр. първо ТЗ. В съдебната практика срокът за връщане на допълнителната парична вноска от дружеството се приема като задължителен реквизит на решението (елемент от неговото съществено съдържание - essentialia negotii), при липсата на който решението е недействително и може да бъде отменено по реда на чл. 74 ТЗ17. Среща се и малко по-гъвкава позиция, според която срокът за връщане на допълнителните парични вноски може да бъде определен с допълнително решение18. Подобна практика формално се придържа към буквата на закона в настоящата му редакция.
Все пак, ако се има предвид функцията на допълнителните парични вноски - да се подпомогне финансово дейността на дружеството, може да се помисли дали de lege ferenda да се въведе възможността решението за допълнителни парични вноски да бъде валидно и ако не определя срок за тяхното връщане на съдружниците. В този случай би възникнало безсрочно парично задължение. Падежът на безсрочните парични задължения настъпва при покана за изплащането им, отправена от кредитора до длъжника - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно падежът на безсрочната допълнителна парична вноска би настъпвал при отправяне на покана от съдружника до дружеството. Но предвид характера на допълнителната парична вноска като израз на личния характер на ООД и предвид нейните функции да се подпомогне финансово дейността на дружеството, то тази покана трябва да бъде отправена от съдружника добросъвестно и в момент, когато дружеството действително е в състояние да върне съответната сума. В противен случай съдружникът би нарушил своето задължение да действа в интерес на дружеството, което съставлява основание за неговото изключване от общото събрание на съдружниците - чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ.
Решението за предоставяне на допълнителни парични вноски може да предвиди, че дружеството няма да бъде длъжно да заплаща на съдружниците лихви срещу временното използване на паричните суми - по аргумент за противното от чл. 134, ал. 3, изр. второ ТЗ19. Това обстоятелство подчертава функцията на допълнителните парични вноски за улеснен достъп до финансово подпомагане на неговата дейност.

3. Правоотношение по представяне на допълнителни парични вноски
При осъществяване на посочения в т. 2 фактически състав между всеки от съдружниците и дружеството се поражда облигационно правоотношение, което включва в своето съдържание две насрещни облигационни задължения: 1) задължението на съдружника да изплати на дружеството допълнителната непарична вноска; и 2) задължението на дружеството да върне на съдружника непаричната вноска в предвидения в решението на общото събрание срок20. Правоотношението по допълнителната парична вноска може да включва и акцесорното задължение на дружеството да заплати лихва в определен от общото събрание размер върху допълнителната парична вноска. Това облигационно правоотношение съставлява допълнителен елемент от съдържанието на комплексното членствено правоотношение между съдружника в ООД и самото дружество21.
В съдебната практика22, също и в правната теория23, се приема, че правоотношението по предоставяне на допълнителните парични вноски “наподобява” правоотношението, породено от заем за потребление по чл. 240 ЗЗД24. Подобно на заема за потребление, дружеството се кредитира с определена парична сума, която то е длъжно да върне на съответния съдружник (със или без заплащане на лихва). Подобно сравнение е некоректно, доколкото фактическите състави за пораждане на всяко от тези правоотношения и съдържанието на всяко от тях е различно. Така, правоотношението по предоставяне на допълнителните парични вноски не възниква от договор, а от сделка - решение на общото събрание на съдружниците, което означава, че в конкретния случай задължението за допълнителна парична вноска може да възникне и без съгласието на отделния съдружник, ако е достигнато предвиденото в закона или дружествения договор мнозинство. Докато заемът за потребление съставлява реален договор и за неговото сключване е необходимо съгласието на двете страни, като освен това фактическият състав за пораждане на правоотношението по заема за потребление включва и още един елемент - предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя (което характеризира заема за потребление като реален договор)25. От друга страна, както вече се посочи, правоотношението по представяне на допълнителните парични вноски включва две насрещни задължения - задължението на съдружника да изплати на дружеството допълнителната непарична вноска и задължението на дружеството да върне вноската (евентуално и акцесорното задължение за лихва). Докато правоотношението по заема за потребление включва по принцип единствено задължението на заемателя да върне заетата сума на заемодателя26.
При неизпълнението на задължението на съдружника за предоставяне на допълнителната парична вноска възникват правни последици в две посоки:
1. Облигационноправни последици. При неизпълнение на облигационното задължение за изплащане на допълнителната парична вноска дружеството може да претендира неговото изпълнение заедно със законната лихва (чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 86 ЗЗД) или с мораторно обезщетение от датата на забавата или да претендира компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). В този случай членственото правоотношение между съответния съдружник и дружеството се запазва27.
2. Дружественоправни последици. При неизпълнение на задължението за допълнителна парична вноска съдружникът може да бъде изключен от общото събрание на съдружниците след изпращане на писмено предупреждение - чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ28. Принудителното прекратяване на членственото правоотношение (като последица на изключването на съдружника от общото събрание) е логично и разбираемо с оглед на ситуацията, в която става необходимо представянето на допълнителни парични вноски - за покриване на загуби или при временна необходимост от парични средства (и в крайна сметка с цел предотвратяване откриване на производство по несъстоятелност на дружеството). По същество неизплащането на допълнителната парична вноска в подобна ситуация съставлява специална хипотеза на посегателство на съдружника против интересите на дружеството, което оправдава неговото изключване от общото събрание на съдружниците.

4. Заключение
Допълнителните парични вноски са източник на вътрешно дружествено финансиране на дружествената дейност. Правоотношението по предоставяне на допълнителни парични вноски се поражда от фактически състав, който включва два елемента: 1) необходимост на дружеството от покриване на загуби или временна необходимост от парични средства; и 2) решение на общото събрание на съдружниците (или на едноличния собственик на капитала) за предоставяне на допълнителните парични вноски. Това правоотношение има облигационен характер и включва в съдържанието си две насрещни облигационни задължения: 1) задължението на съдружника да изплати на дружеството допълнителната непарична вноска; и 2) задължението на дружеството да върне на съдружника непаричната вноска в предвидения в решението на общото събрание срок. То може да включва и акцесорното задължение на дружеството да заплати лихва върху допълнителните парични вноски. При неизпълнението на задължението на съдружника за предоставяне на допълнителната парична вноска възникват правни последици в две посоки: 1) облигационни последици - дружеството може да претендира неговото изпълнение заедно със законната лихва (чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 86 ЗЗД) или с мораторно обезщетение от датата на забавата или да претендира компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД); и 2) дружественоправни последици - съдружникът може да бъде изключен от общото събрание на съдружниците след изпращане на писмено предупреждение - чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ.

Н. с. II ст. Николай КОЛЕВ, Институт за правни науки при БАН
________________
1 Задължението за допълнителни вноски е предвидено и в чл. 86-89 от Закона за дружествата с ограничена отговорност от 1924 г. (ЗДОО) (отм. 1951 г.). Възможността за задължаване на съдружниците за предоставяне на допълнителните вноски трябва да бъде предвидена в дружествения договор - чл. 86, ал. 1 ЗДОО. Задължението за допълнителни вноски трябва да бъде ограничено за време от една или повече години върху размер, определен съразмерно с основните дялове или по друг ред, установен в дружествения договор. Без такова ограничение наредбата на дружествения договор, която постановява задължение за допълнителни вноски, е недействителна - чл. 86, ал. 2 ЗДОО. Ако някой от съдружниците не изплати навреме изисканата допълнителна вноска, то са приложими наредбите за изплащането на основните дялове (чл. 77 до 82 ЗДОО), ако дружественият договор не съдържа други наредби за този случай - чл. 87, ал. 1 ЗДОО. Сравни по-подробно - Диков, Л., Курс по търговско право. Том I. С., 1935, 339-340; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, 320-322.
2 Вж. Решение № 111/11.05.1995 г. по гражд. д. № 258/1994 г., V г.о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1995 г., с. 16; Решение № 296/18.02.2003 г. на ВКС по гражд. д. № 2535/2002 г., V г.о., ВКС, цитирано по Бюлетин на ВКС, бр. 1/2003 г., с. 35; Решение № 467/16.07.2004 г. на ВКС по гражд. д. № 1866/2003 г., I т.о., ВКС, цитирано по сп. Български законник, бр. 5/2005 г., с. 85; Решение № 396/28.06.2002 г. на Пловдивски апелативен съд по гражд. д. № 383/2002 г., цитирано по правно - информационна система “Апис 6.0”; Решение от 06.02.2002 г. на Окръжен съд - Пловдив, по гражд. д. № 1160/2001 г., ТК, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
3 Сравни Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1997, 62-64; Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Член 113-157. С., 2000, 445-447; Голева, П. Търговско право. Книга Първа. С., 2009, 223-224.
4 В съдебната практика се приема, че уставът на акционерното дружество може да предвиди правомощието на общото събрание на акционерите да приема решение за извършване на допълнителни парични вноски от акционерите - сравни Решение от 29.11.2004 г. на Апелативен съд - Велико Търново, по в. гражд. д. № 299/2004 г., ГК, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”. Относно подобно становище може да се отбележи, че според мен при неизпълнение на задължението за изплащане на допълнителна парична вноска не би било допустимо (поради липсата на изрична законова разпоредба) акционерът да бъде лишен от своето акционерно участие и акциите му да бъдат обезсилени. Следователно при неизпълнение на задължението за допълнителна парична вноска от акционера ще възникнат единствено облигационните последици на неизпълнението на това облигационно задължение - за тях препращам към т. 3 по-долу.
5 В хода на анализа не се спирам подробно на процедурата за изключването на съдружника поради невнасяне на допълнителната парична вноска на основание чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ.
6 В правната теория (Таджер, В., цит. съч., с. 64) и съдебната практика (Решение № 436/13.03.2003 г. на ВКС по гражд. д. № 2745/2002 г., V г.о., ВКС, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”) се твърди, че с оглед характера на допълнителната парична вноска решение на общото събрание на съдружниците за нейното предоставяне не може да се приеме, преди съдружниците да са внесли изцяло своите дялови вноски. Като разновидност на това разбиране е разбирането, че в този случай може да се приеме решение за предоставяне на допълнителни парични вноски, но в решението на общото събрание трябва да се предвиди, че те ще бъдат върнати от дружеството след изплащане изцяло на дяловите вноски - Герджиков, О., цит. съч., с. 447. При липсата на изрично законово изискване в този смисъл според мен посочените становища са неправилни.
7 Вж. бел. 2 и бел. 3 под линия.
8 В този смисъл и Герджиков, О., цит. съч., с. 446.
9 Вж. Определение № 201/15.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 382/2008 г., V т.о., ТК, ВКС, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
10 В този смисъл Решение № 58/13.06.2006 г. на ВКС по т.д. № 604/2005 г., ВКС, цитирано по сп. Пазар и право, бр. 9/2006 г., с. 18.
11 Доколкото тези две предпоставки за приемане на решението за предоставяне на допълнителни парични вноски са условие за неговата действителност, може да се твърди, че правоотношението по предоставяне на допълнителните парични вноски се поражда единствено от решението на общото събрание, понеже дори и съответната предпоставка да липсва (необходимост от покриване на загуби или временна нужда от парични средства), съдружниците са длъжни да изплатят допълнителната парична вноска, ако има прието решение на общото събрание за това. Срещу подобно твърдение може да се възрази, че при липсата на съответната предпоставка за приемане на решението на общото събрание за предоставяне на допълнителни парични вноски това решение може да бъде отменено по реда на чл. 74 ТЗ и изплатените допълнителни парични вноски в крайна сметка трябва да бъдат върнати на съдружниците. Сравни Герджиков, О., цит. съч., с. 446.
12 В този смисъл Решение № 436/13.03.2003 г. на ВКС по гражд. № 2745/2002 г., V г.о., ВКС, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
13 В този смисъл Решение № 62/02.04.2008 г. на Окръжен съд - Бургас, по гражд. № 1043/2007 г., 3-ти с-в, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
14 Така се приема в Решение № 678/24.04.2000 г. на ВКС по гражд. д. № 26/2000 г., V г.о., ВКС, цитирано по Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, 2000/5, с. 39.
15 В този смисъл Решение № 1244/05.07.2002 г. на ВКС по гражд. д. № 2117/2001 г., V г.о., ВКС, цитирано по сп. Пазар и право, 2003/4, с. 13.
16 Не може да се приеме решение на общото събрание, с което съдружниците се задължават да направят допълнителни непарични вноски - в този смисъл и Герджиков, О., цит. съч., с. 446.
17 Вж. Решение № 111/11.05.1995 г. по гражд. д. № 258/1994 г., V г.о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995/5, с. 16; Решение № 436/13.03.2003 г. на ВКС по гражд. д. № 2745/2002 г., V г.о., ВКС, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”; Решение № 678/24.04.2000 г. на ВКС по гражд. д. № 26/2000 г., V г.о., ВКС, цитирано по Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, 2000/5, с. 39; Решение № 396/28.06.2002 г. на Пловдивски апелативен съд по гражд. д. № 383/2002 г., цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”; Решение № 62/02.04.2008 г. на Окръжен съд - Бургас, по гражд. д. № 1043/2007 г., 3-ти с-в, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
18 В този смисъл Решение № 58/13.06.2006 г. на ВКС по т.д. № 604/2005 г., ВКС, цитирано по сп. Пазар и право, 2006/9, с. 18. Изразено е и обратното разбиране (т.е. с последващо решение на общото събрание на съдружниците не може да се определи срокът за връщане от дружеството на допълнителната парична вноска) - сравни Решение от 5.11.2004 г. на Апелативен съд - Велико Търново, по в. гражд. д. № 506/2003 г., ГК, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
19 Доколкото съдружниците в ООД по принцип имат равни членствени права, съобразени с размера на техния дял в капитала, не може в решението на общото събрание на съдружниците да се предвиди, че лихва ще се дължи върху допълнителните парични вноски само на определени съдружници, освен ако решението за това е прието с единодушие.
20 Сравни Решение № 645/11.07.2000 г. на ВКС по гражд. д. № 1331/99 г., V г.о., ВКС, цитирано по Бюлетин на ВКС, 2000/3, с. 40: “Решението на общото събрание е източникът на облигационно задължение между дружеството и всеки отделен съдружник”. Сравни в същия смисъл също Решение от 07.01.2003 г. на Пловдивски апелативен съд по в. гражд. д. № 1002/2002 г., ГК, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
21 Вж. Голева, П., цит. съч., с. 224.
22 Вж. Решение № 111/11.05.1995 г. по гражд. д. № 258/1994 г., V г.о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995/5, с. 16; Решение № 645/11.07.2000 г. на ВКС по гражд. д. № 1331/1999 г., V г.о., ВКС, цитирано по Бюлетин на ВКС, 2000/3, с. 40; Решение от 07.01.2003 г. на Пловдивски апелативен съд по в. гражд. д. № 1002/2002 г., ГК, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
23 Сравни Таджер, В., цит. съч., с. 64; Голева, П., цит. съч., с. 224.
24 Безспорно, отделните съдружници могат да предоставят на дружеството парични средства под формата на заем за потребление по чл. 240 ЗЗД - в този смисъл Решение № 62/02.04.2008 г. на Окръжен съд - Бургас, по гражд. д. № 1043/2007 г., 3-ти с-в, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
25 В съдебната практика се среща разбирането, че съдружниците могат да изплатят антиципирано определени суми на дружеството, след което да се приеме решение на общото събрание на съдружниците, с което да се констатира, че тези суми са изплатени като допълнителни парични вноски - в този смисъл Решение № 243/20.03.2006 г. на ВКС по т.д. № 634/2005 г., Търговска колегия, II т.о., ВКС, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
26 Вж. Герджиков, О., цит. съч., 447-448.
27 Не приемам разбирането на ВКС, че при неизпълнение на задължението на съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски за тях не възниква договорната отговорност за неизпълнение (чл. 79 ЗЗД), а неизпълнението се отразява единствено на членствените им правоотношения - вж. Решение № 436/13.03.2003 г. на ВКС по гражд. д. № 2745/2002 г., V г.о., ВКС, цитирано по правно-информационна система “Апис 6.0”.
28 По силата на правната логика дружественоправните последици (изключването на съдружника на основание чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ) не възникват при едноличното ООД.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани