Sidebar

Меню

1. Обща характеристика и приложно поле
1.1.
С уреждането на новото особено исково производство - производство по колективни искове, за първи път нашият процесуален закон урежда един институт, който е отдавна познат и широко използван в англо-саксонската правна система1. Този вид искове са особено разпространени в САЩ, където материята е регулирана от чл. 23 от Федералните правила за гражданско съдопроизводство и съществува многогодишна традиция на използването им в практиката2. За разлика от това в Европа този род искове не са традиционно разпространени. Едва в последните години в законодателството и практиката на отделните страни се появяват разпоредби и произнасяния на съда3, с които се приема принципната допустимост на подобен род искове, като това обикновено се свързва предимно с овластяване на потребителски организации да предявяват искове за защита на представлявани от тях потребители4, и то при наличие на допълнителни изисквания5.
Колективните искове имат множество привърженици, но използването им предизвиква и редица възражения, свързани преди всичко с възможността за злоупотреби (а по американското право и с възражения за това, че в някои случаи ответниците биват осъждани да плащат огромни суми)6.
Основната характеристика на този тип искове е свързана с обстоятелството, че се поставя въпрос за осъществяване в рамките на единичен съдебен процес на правата на множество засегнати от даден тип нарушение лица, като в много от случаите отделните засегнати лица са определяеми по даден признак, но не са индивидуално определени7.
Втората основна същностна характеристика се свежда до това, че от съдопроизводствена гледна точка в делото не участват пряко всички засегнати лица, а процесуалните действия се извършват от особен тип представители на лицата, засягането интереса на които е дало повод за завеждането на иска (поради което често се използва и терминът representative action, azioni rappresentative)8. Това могат да бъдат специализирани организации за защита на дадения вид интерес (организации за защита на потребители, организации за защита срещу дискриминация и др.)9 или група лица, които предявяват иска от името на всички засегнати (“класа”, “колектива”). Първата разновидност беше позната на нашето право и преди приемането на новия ГПК - такава уредба съществуваше по Закона за защита на потребителите10,11 а така също и в Закона за уреждане на колективни трудови спорове12. За пръв път обаче с новия ГПК се урежда нарочен съдопроизводствен ред за водене на дела по подобен род колективни искове, който е създаден по подобие на американските федерални правила. Този ред е уреден като особено исково производство (част трета, глава тридесет и трета, чл. 379 и сл.).
1.2. С различни разпоредби законът е предвидил задължителна приложимост на производството по колективни искове за определени случаи
На първо място това е предвидено при колективната защита на потребителите (§ 25 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 186, ал. 1 ЗЗП).
По силата на пар. 58 от ПЗР във връзка с чл. 74, ал. 4 - нова от ТЗ: “Искът (по чл. 74 ТЗ - добавка от автора) се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие”.
Не съм сигурен доколко е удачно въвеждането на ниво законодателна уредба на задължително използване на производството по колективни искове, тъй като голяма част от уредбата на това особено производство е насочена към разрешаване на проблемите, свързани с адекватното представителство на колективния интерес. При акционерно дружество с акции на приносител например всеки един от акционерите би могъл да иска да осъществява индивидуалните си права. Ако това трябва да стане по реда на предвиденото в закона особено исково производство, в много голяма степен е вероятно този акционер да не отговори на изискванията за представителство на колектива и по този начин правото му по чл. 74 ТЗ няма да може да бъде упражнено от него. Възможно е също така няколко групи лица с права по чл. 74 ТЗ да предявят едновременно различни искове, което ще постави въпрос за общото разглеждане на тези искове (което не е предвидено при това особено исково производство поради спецификата на материалните отношения и най-вече субективната неопределеност на колектива).
Що се отнася до иска за колективна защита на потребителите - неговото разглеждане е напълно несъвместимо с предвидения в специалния ЗЗП срок за разглеждане - две седмици (чл. 186б, ал. 1 ЗЗП). Абсурдна е и разпоредбата, съдържаща се в алинея втора на посочения текст, съгласно която решението по колективния иск подлежи на незабавно изпълнение, като евентуалното обжалване не спира изпълнението. Дори при напълно съпричастие с каузата на защита на потребителите, горните разпоредби са изцяло несъвместими с природата на колективните искове и с нищо ни биха допринесли за ефективна защита на потребителите.

2. Субекти
2.1.
Основното, върху което следва да се наблегне при изясняването на субективната страна на процесуалното правоотношение, е, че поне на една от страните му (по нашия закон уредбата предвижда това да е на страната на ищеца) участват лица, които не са поименно индивидуално определени (както е това при всички останали случаи на субективни усложнения по действащото процесуално право), а са само определяеми по определени признаци13. Тези признаци (характеризиращи “класа”, “колектива”) обикновено са свързани с пространствени измерения или други качествени измерения на нарушението, засегнало съответния кръг лица, и служат за очертаване на субективните граници на колектива. Самият субект в края на краищата се характеризира с липса на конкретна определеност, като на практика е възможна само определяемост именно по квалифициращите признаци. Така например за очертаване на груповия субект на колективен иск може да се използва територия на допуснато замърсяване на околна среда от дадено индустриално предприятие; може да се използва характеристиката “лица, подложили се на процедура по внедряване на силиконови импланти”; “лица, подложени на третиране с дадено лекарствено средство или препарат”; “лица, закупили определен модел автомобили, проявили опасни за експлоатацията им дефекти”; лица, “подложени на определена дискриминационна практика на дадена компания или държавна институция”; лица, “предоверили се на реклама на тютюневи изделия, омаловажаваща или прикриваща вредните последици от употребата на такива изделия”; лица, “пострадали от противозаконна злоупотреба с монополно положение”; лица, “увредени неправомерно от неизгодни за тях обменни валутни курсове при използване на кредитни карти на територията на чужда държава”, и много други случаи. Следва да се настои върху факта, че индивидуалната неопределеност (а само определяемост по идентификационните признаци на класа, колектива) е характеристика на субекта на процесуалното правоотношение, включително и в случаите, когато искът се предявява от индивидуално определена организация за защита на съответния интерес. Това е така, защото във всички случаи субект на процесуалното правоотношение е класът, колективът, а лицата или лицето, които предявяват иска, имат ролята на особен вид представители, които извършват всички процесуални действия от името и за сметка на всички лица, които в своята съвкупност съставляват класа, колектива.
2.2. На второ място, следва да се наблегне върху обстоятелството, че всъщност субектът представлява винаги група от лица, които не са индивидуално определени. Върху това следва да се настои, тъй като субекти в процеса не са всички отделни лица, а особен, групов субект, включващ всички лица, отговарящи на отграничителната характеристика. Именно по това колективните искове се отличават от съвместно предявените искове на относително големи групи индивидуално определени лица при условията на обикновеното субективно съединяване на исковете.
2.3. Интересен е въпросът за това дали персоналният състав на колектива запазва идентитета си, или има плаващ характер по подобие на т.нар. плаващи съвкупности от обекти (например предприятието по смисъла на Търговския закон). По-скоро е вярно, че принадлежността към колектива се определя въз основа на конкретни критерии, свързани с конкретни особености на нарушението, осъществени в определен период от време и в определени пространствени рамки, поради което би следвало да се приеме, че съставът на класа, макар не индивидуално персонално определен, е по-скоро неизменен. Може би това положение търпи корекция в случаи на настъпило правоприемство след осъществяване на нарушението, доколкото правата, защитавани с колективния иск, могат да преминават у правоприемниците, а не са строго лични.
2.4. Най-сетне, макар да отговарят на определящите класа, колектива характеристики, лицата, които изрично са пожелали да бъдат изключени от колектива, след като извършат съответните предвидени в закона процесуални действия, насочени към постигане на такова изключване, не са елемент на субективния субстрат на колектива (арг. от чл. 381, ал. 1, т. 2 ГПК).

3. Представителство
3.1.
С оглед очертаната в предходната точка субективна неопределеност и аморфност на груповия субект на процесуалното правоотношение се поставя въпросът за извършването на процесуалните действия от името и за сметка на този субект. Подобно положение по отношение на юридическите лица, които не могат сами да извършват процесуални действия, е уредено посредством института на т.нар. законно представителство. За да се преодолее практическата невъзможност за извършване на процесуалните действия от страна на аморфния, субективно неопределен субект, законът предвижда особен тип представителство, което е характерно само за този вид искове.
3.1.1. На първо място, като особен процесуален представител на груповия субект могат да действат лица, които претендират да принадлежат към колектива (“Лица, които претендират да са увредени от нарушение...” - чл. 379, ал. 2, предложение първо). С оглед използваната терминология това могат да бъдат индивидуално определени физически или юридически лица, като законът не поставя изискване относно техния брой (нито минимален, нито максимален). Във всеки случай обаче с оглед употребеното в разпоредбата множествено число това следва да се повече от едно лице. Единственото изискване е тези лица да отговарят на характеристиките, по които ще се определя принадлежността към колектива. Разбира се, в преобладаващия брой случаи това може би ще бъдат физически лица, но не е изключено и участието на юридически лица.
За разлика от случаите на познатото ни законно процесуално представителство, което обикновено възниква в резултат на предварително осъществен, предписан от закона фактически състав (избор на управител на ООД или кооперация, определяне на настойник или попечител и т.н.), в разглеждания случай е достатъчна принадлежността към съответния колектив, сочен като субект на процеса, и съответното предявяване на искова молба.
3.1.2. Възможно е също в качеството на представител на колектива да действа организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения (чл. 379, ал. 2, предложение второ). Няма пречка това да бъде както утвърдила се в съответния сектор организация, така и организация, образувана по конкретния повод (ad hoc).
3.2. Във всички случаи представителството по колективните искове поражда множество не само юридически, но и фактически проблеми и с него са свързани много от опасенията и възраженията срещу колективните искове.
Не е тайна, че обикновено на страната на ответника по колективния иск стои икономически силен субект, за когото не би представлявало особено затруднение да подстави изгодна за себе си група от “увредени лица” или дори организация, която би действала в негов интерес.
От друга страна, тъй като с предявяването на колективния иск се консумира правото на защита на всички лица, включени в класа (освен тези, които изрично са пожелали да бъдат изключени), в много случаи дори и при наличие на най-добри намерения у лицата (организациите), предявили иска от името на колектива, липсата на достатъчен опит и професионален и материален ресурс да се води подобен сложен процес поставя риск по отношение на интересите на лицата, съставляващи колектива14.
Именно поради това законът поставя особени изисквания по отношение на представителите на колектива. С чл. 380, ал. 3 Нов ГПК се въвежда изискване към исковата молба да се представят доказателства за възможностите на лицето (лицата), предявили иска15, “сериозно и добросъвестно да защити (-ят - от автора) увредения интерес, както и да понесе (-ат) тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските”. Очаква от съдебната практика да разработи критерии за преценка на тези обстоятелства16.
По отношение на описаните изисквания се върши нарочна проверка от съда, в хода на която той може да изслуша лицето или лицата, предявили иска в открито заседание (чл. 381, ал. 2). Съдът не допуска разглеждането на делото не само в случаите, при които никое от лицата не отговаря на горните изисквания, но дори тогава, когато всички лица, предявили иска, заедно не отговарят на изискванията17. По въпроса съдът се произнася с определение, което е обжалваемо в случай на недопускане на разглеждането на делото.
Важността да не се допусне компрометиране на колективния интерес при предявяване на иска от неотговарящи на разглежданите изисквания субекти или дори от подставени, недобросъвестни лица (организации) поставя остро въпроса и за капацитета на съда да се произнася по подобен род въпроси. По традиция нашият съд обикновено действа въз основа на конкретни законови предписания и особено в последните години рязко се усили тенденцията към формалистично отношение в процеса на приложението на правото. В конкретния случай става дума за преценки на съда, отнасящи се до фактически въпроси, включително в редица случаи до изискване за ценностни произнасяния, и е съвсем естествено да съществуват опасения дали нашите съдилища ще отговорят на едни по-високи и комплексни изисквания за ролята на съда (съдията) по отношение на осигуряване не само на издържан от формално юридическа гледна точка процес, но и за осигуряване на справедлив процес18.

4. Подсъдност, предявяване на иска. Такси
4.1.
Родовата подсъдност при колективните искове е свързана с окръжните съдилища, което означава, че като втора инстанция ще действат апелативните съдилища.
4.2. Що се отнася до местната подсъдност - ще са съответно приложими критериите за местна подсъдност, включително тези, свързани с осъществяване на правонарушението, местните характеристики на субекта - ответник и т.н.
4.3. Наред с общото изискване за посочване на обстоятелствата, на които се основава колективният иск, законът предвижда допълнителни изисквания за посочване на обстоятелствата, определящи кръга на лицата, съставляващ груповия процесуален субект, а така също и специалните изисквания по отношение на представителя (представителите), които бяха обсъдени по-горе. Това са допълнителни изисквания към съдържанието на исковата молба и съответната им липса следва да се окачестви като “нередовност”. Най-сетне, предявилият иска следва да представи и предложение за начина, по който да се разгласи предявяването на иска.
4.4. За огромно съжаление законодателят (неволно или нарочно) е пропуснал да уреди специални правила относно дължимите държавни такси по колективните искове. Пропускът не беше коригиран и с приемането на ЗИД на ГПК, като за разлика от това държавата не пропусна да освободи себе си от внасянето на такси по исковете за частни държавни вземания и за права върху вещи - частна държавна собственост (вж. § 1 ЗИД на ГПК). Докато в преобладаващия брой страни, в които тези искове са разпространени, въпросът за таксите не се поставя остро, тъй като съдебните такси са фиксирани, доста малки суми и по-скоро се поставя въпрос за възнагражденията за адвокати, по нашата правна система и в общия случай съдебните такси по граждански дела са особено високи (в преобладаващия брой случаи - определяеми в процент от подлежащия на защита материален интерес)19. При липсата на специални правила, за да определят държавната такса, съдилищата ще следва да търсят обема на материалния интерес, който обикновено ще се измерва с милиони левове по отношение на целия колектив. Определената по общия ред такса ще бъде непосилна за когото и да било и на практика ще се осуети изобщо приложимостта на разглеждания процесуален институт20. Освен това, поради съществуващата неопределеност на конкретния брой засегнати на практика е и невъзможно да се определи точно материалният интерес, за да може въз основа на него да се определи съответно дължимата държавна такса.
Всичко изложено относно таксите налага при първа възможност да се въведе специална уредба на таксите, която да държи сметка за изключително важната роля на института за защита на иначе обикновено дребни в индивидуален аспект интереси, за защитата на които не съществуват адекватни правни средства. За съжаление, при първото изменение и допълнение на ГПК след приемането му това не беше сторено.

5. Характеристика на предмета на иска
Член 379, ал. 3 дава отправни точки за определяне на възможните обективни характеристики на колективния иск.
Могат да се предявяват искове за преустановяване на нарушение, за поправяне на последиците от нарушение на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на съответния интерес. В специалния Закон за защита на потребителите се предвижда възможност за предявяване на иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите21. Всъщност и в този случай става дума за осъждане да се преустанови извършването на определено неправомерно действие или да се прояви бездействие.
Възможността за присъждане на обезщетение на вредите, причинени на подлежащия на защита интерес, предизвиква серия от въпроси, които ще бъдат разгледани при мерките за защита на интереса и при съдържанието на решението и последващите действия по разпореждане с евентуално присъдените обезщетения.

Силви ЧЕРНЕВ, зам.-председател на АС при БТПП
_______________

* Публикуваният материал е част от книгата “Коментар на новия ГПК”, издадена от ИК “Труд и право” с автори: Ружа Иванова, Благовест Пунев и Силви Чернев. В кн. 9 ще продължим темата с разглеждането на делото в открито заседание.
1 Така наречените “класови искове” са разпространени и в други държави, принадлежащи към англо-саксонската правна система - Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и др.
2 В отделните щати има правила от 1938 г. насам., вж. Wikipedia.org - Class Actions.
3 Например Върховният съд на Австрия е приел принципната допустимост на този род искове, а в неотдавнашно произнасяне на Френския върховен съд се казва, че тези искове “... са неизбежни” ibidem, Austria, France.
4 ibidem, Spain, Italy.
5 За определен минимален брой представлявани.
6 Вж. Швейцария, където в процеса на изработване на федерален закон за гражданското съдопроизводство идеята да се въведат колективни искове е отхвърлена с аргумента, че този тип искове са чужди на европейската правна мисъл, че приложението им е свързано с множество усложнения и най-сетне поради възможността за злоупотреба.
Широко известен е воденият преди няколко години процес срещу предприятията - производители на тютюневи изделия, които бяха осъдени да заплатят суми от порядъка на милиарди щатски долара.
7 Това дава основание понякога да се прави разлика между “class action” (класов, колективен иск) и “mass action” (групов иск). Докато при класовите, колективни искове в общия процес се приема, че участват и индивидуално неидентифицирани лица, при груповите искове участват много на брой индивидуално определени лица с идентични претенции ibidem, USA. При действащата уредба не се прави разграничение между тези два подвида на груповите искове.
8 ibidem, USA, Italy.
9 Всъщност това е обикновено формата, под която се допуска съществуването на този вид искове в отделните европейски страни - вж. Испания, Австрия и т.н. Често обаче тази разновидност на колективните искове, предвиждаща предявяването на такъв иск само от нарочно овластени от закона организации, бива наричана “квази колективен иск”.
10 Вж. чл. 186 в редакцията му преди съобразяването й с новия ГПК.
11 Вж. подробности относно колективните искове за защита на потребителите у Марков, М. Производство по колективни искове за защита на потребителите - Общество и право, 2007, № 9, с. 9 и сл.
12 Вж. чл. 1, ал. 2 ЗУКТС, който предвижда представителство на работниците от представители на органите на техните професионални организации.
13 В материалното право също понякога се говори за т.нар. дифузни правоотношения, като се имат предвид правоотношения с множество определяеми субекти.
14 Горните опасения вече намират конкретен израз в появилите се в пресата съобщения, че адвокат от името на класа на увредени от производители на тютюн лица е предявил колективен иск срещу производителите на цигари с искане за обезщетение в размер на около 17 000 лева. Подобни непремерени и непрофесионални действия от страна на лица, които не осъзнават огромната отговорност от предявяването на колективни искове, би следвало да бъдат парирани от съда по реда на правомощието му за преценка сериозността на представителството - чл. 381 ГПК.
15 С уговорката, че предявилите иска всъщност са представители, а не ищец.
16 Естествено, съществуващата Федерация за защита на потребителите, утвърдила се в хода на вече повече от десет-петнадесет години като ревностен защитник на правата на потребителите в най-разнообразни сфери, ще бъде несъмнено подходящ представител от името на колектив от увредени потребители, докато една новосъздадена защитна организация ще следва да представи многобройни доказателства, включително относно източниците си на финансиране и свързаните с нея лица, за да може да се прецени независимостта й от лицата, срещу които се води колективен иск.
17 Последното изискване е прекалено. Би могло лицата, които не отговарят на изискванията, да бъдат отстранени от производството по делото, но същото да продължи, ако някое от лицата, предявили иска, отговаря на горните изисквания.
18 В това отношение новият ГПК прави сериозно отстъпление, като при определяне на характеристиките на принципа на законността (чл. 5) се отказва от исконната категория “справедливост” като отправен критерий в хода на правоприлагането и вместо това въвежда съмнителната и разтеглива (в исторически, географски, класов и всякакъв друг смисъл) категория “морал”.
19 Което, интересно, не е така по административните дела, вкл. данъчните. Следва да се отбележи, че по някои от тези дела материалният интерес се измерва с много милиони.
20 Всички си спомнят абсурдното положение, при което Федерацията на потребителите се опита да се възползва от правомощията, предоставени със Закона за защита на потребителите, и да предяви иск за защита на засегнати от нарушения на “Топлофикация” АД потребители и се оказа, че интересът възлиза на милиони и ще следва да се заплати непосилна такса.
21 За подробности относно предмета на колективните искове за защита на потребителите вж. у Марков, М., цит. съч., 1-2.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани