Sidebar

Меню

С тази статия слагаме началото на поредица от материали, които ще представят в практически план всички важни въпроси на новата уредба на търговския регистър, в сила от 1 януари 2008 г.

Със Закона за търговския регистър (ЗТР) законодателят въведе следните промени относно регистрацията на търговците.

- Търговският регистър от децентрализиран (до този момент всеки окръжен съд водеше свой регистър) става централизиран. Вписванията на търговците и свързаните с тях обстоятелства1 се извършват от Агенцията по вписванията в единна база данни.

- На следващо място регистърът от документарен става електронен. Това е в съответствие с Директива 68/151ЕИО, която изисква воденето и съхраняването на търговския регистър в държавите членки на Европейския съюз да е в електронна форма, както и да се осигури възможност за подаване и получаване на документи до и от търговския регистър по електронен път.

- С влизане в сила на ЗТР се промени характерът на регистърното производство - от съдебно то стана административно. Характерното за административните актове на длъжностното лице по регистрацията относно вписването, обявяването и заличаването е, че те се издават и изпълняват незабавно. По отношение на тях законодателят е предвидил особена форма - административният акт се състои във въвеждане на информация на съответното обстоятелство или чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в търговския регистър като единна централизирана база данни.

- Едно от най-съществените нововъведения в регистърното производство е свързано с подаването на съответните заявления. Преди влизане в сила на ЗТР вписванията в регистъра ставаха въз основа на заявления в свободен текст. Понастоящем производството се формализира - за да се извърши съответно вписване или обявяване, следва да се попълни заявление по съответен образец, нормативно определен в Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

- Лицата, оправомощени да поискат откриване на регистърното производство, са посочени в чл. 15, ал. 1 ЗТР. На първо място законодателят посочва, че заявлението може да се подаде от търговеца лично. Тази хипотеза практически е относима към едноличния търговец. С легитимация да искат вписване се ползват и представителите на търговците по закон, т.е. заявление може да се подаде от съответния представителен орган на дружеството.

- Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТР предвижда, че заявление за вписване, обявяване или заличаване може да се подаде от името на търговец чрез лице или лица, които го представляват по закон. Цитираният текст поставя въпроса дали заявител може да бъде само представителният орган на търговското дружество или кооперацията, или това може да бъде и прокуристът и търговският представител по чл. 26 ТЗ в качеството им на договорни представители на търговеца. На пръв поглед като че ли заявител може да е само представител по закон. Нормата на чл. 15, ал. 1 ЗТР следва да се тълкува систематично с ал. 2 на същия член, където е предвидено, че при промяна на представителството заявлението се подава от новоизбрания представител. В тази хипотеза законодателят говори за “представителство”, респективно за “представител”, без да конкретизира дали се касае за законен или договорен представител.
С оглед на това следва да приемем, че заявител по смисъла на чл. 15 ЗТР може да бъде както съответният представителен орган или избрани от него лица, така и прокуристът и търговският пълномощник по чл. 26 ТЗ. Когато по силата на закона или волята на съдружниците е налице колективно представителство, заявлението следва да се подаде от всички представители.

- Заявление за вписване, обявяване или заличаване по партидата на един търговец в предвидени от закона случаи могат да се подават и от името на друго лице2. Кои са тези случаи. На първо място това е хипотезата, при която ТЗ допуска управителят на ООД (чл. 141, ал. 5 ТЗ), респективно член на съвет на АД (чл. 233, ал. 5 ТЗ), да поиска да бъде заличен от търговския регистър в това му качество. Вторият случай, когато заявление може да се подаде от името на друго, различно от търговеца лице, е регламентиран в чл. 30 ЗТР. Когато лице, което има правен интерес, предяви иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването, както и иск за несъществуване на вписаното обстоятелство, то може да поиска заличаване на извършеното вписване. Това право има и лицето, което е предявило иск по чл. 70 или чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на орган на търговеца. В тези случаи съответното заинтересовано лице подава заявление за заличаване от свое име.

Заявлението може да бъде подадено на хартиен носител във всяко териториално поделение на Агенцията по вписвания, независимо от седалището на търговеца. Запазва се досегашната практика с едно заявление да се иска вписването на няколко обстоятелства. То може да бъде подадено и по електронен път при съблюдаване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Към заявлението следва да се приложат изискуемите се от закона документи. Наредбата за водене, съхранение и достъп до търговския регистър съдържа ориентировъчно описание на документите, които следва да се приложат при искане за вписване на съответно обстоятелство.

- Нов момент по отношение на началото на регистърното производство, свързан с подаването на съответното заявление, е представянето на декларация от страна на заявителя за истинността на заявените от него обстоятелства или за приемането на представените актове. За истинността на тази декларация заявителят носи наказателна отговорност. Целта на законодателя е да се ограничат случаите на вписване в търговския регистър на несъществуващи обстоятелства. По този начин се укрепва и доверието в търговския регистър3. Проявление на тази идея е и разпоредбата на чл. 13, ал. 6 ЗТР, която предвижда при приемане на заявлението да се проверява самоличността на заявителя. Цитираната разпоредба е относима при подаване на заявлението на хартиен носител. Когато заявлението се подава в електронна форма, ще се приложат разпоредбите на ЗЕДЕП относно установяване авторството на волеизявлението, направено по електронен път.

- Проверката на самоличността на заявителя се извършва от служител на Агенцията но вписвания. В повечето случаи на практика заявленията се подават от приносител. С оглед на това Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър урежда възможността проверката на самоличността на заявителя да се прави от нотариус.

- Преди да извърши съответното вписване, заличаване или обявяване, длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице, т.е. от лице, което притежава качеството заявител по смисъла на чл. 15 ЗТР. Ако установи, че заявлението е подадено от нелигитимирано лице, длъжностното лице по регистрацията ще постанови отказ. А ако то извърши искането вписване, последното ще е недопустимо и може да бъде атакувано по съдебен ред от всяко лице, което има правен интерес с иск по чл. 29 ЗТР.

- ;За да постанови административен акт, с който да уважи искането на заявителя, длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и дали то валидно се е осъществило. Тази проверка цели да се предотврати вписването на ненастъпили или недействителни обстоятелства. Чрез нея се осъществява контрол за законосъобразност на обстоятелствата, чието вписване се иска, т.е. контрол на правната валидност на актовете, към които са прикрепени подлежащите на удостоверяване чрез вписването правни последици. Длъжностното лице по регистрацията извършва проверката въз основа на приложените изискуеми се от закона документи. То проверява редовността на тези документи, т.е. дали имат посочената от закона форма и дали имат предписаното от закона съдържание. Доказателство относно съществуването на заявеното за вписване обстоятелство е и декларацията на заявителя по чл. 13, ал. 5 ЗТР.
Длъжностното лице по регистрацията, преди да извърши съответното вписване, следва да установи, че е подадено заявление от съответния образец, т.е., че подаденото заявление е в надлежна форма и е подписано. То проверява и дали не е подадено вече заявление за вписване на исканото обстоятелство.

- Вписването на заявеното обстоятелство е обусловено и от проверката на специалните предпоставки, които законът е предвидил.
При първоначално вписване и промяна на фирма длъжностното лице по регистрацията следва да провери дали друго лице няма права върху тази фирма, т.е дали друго лице е регистрирало или запазило заявеното наименование.

- Към специалните предпоставки на вписването се отнася и плащането на дължимата се държавна такса. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е представен документ, установяващ внасянето на държавната такса по банкова сметка на Агенцията по вписвания.

- Ако при проверката длъжностното лице по регистрацията установи, че не е налице някое от посочените изисквания, то постановява мотивиран отказ.
Новият момент в регистърното производство в случая се изразява в това, че длъжностното лице по регистрацията, ако констатира липса на изискуемите се от закона документи, не оставя искането без движение и не дава указания на заявителя за отстраняване на неточностите на заявлението и за представянето на допълнителни доказателства относно съществуването на заявеното за вписване обстоятелство. То постановява административен акт, с който отказва да извърши съответното вписване.
Законодателят изисква този отказ да е мотивиран, т.е. в него следва да се посочат изчерпателно пречките за извършване на съответното вписване. Длъжностното лице по регистрацията трябва да укаже кои точно изискуеми се от закона документи не са приложени (или формата и съдържанието им не отговарят на нормативните изисквания) или кои специални изисквания не са спазени. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на ГПК.

- ;Когато е постановен отказ на исканото вписване, заявителят има две възможности - да го обжалва по реда на гл. ХIIа, респективно гл. ХХI на ГПК, или да подаде ново заявление за вписване. В последния случай новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. Тъй като разпределението на заявленията се осъществява на случаен принцип, новото заявление може да се разглежда от длъжностното лице по регистрацията, постановило отказа, или от друго длъжностно лице. И в двата случая се извършва нова проверка за законосъобразност в съответствие с чл. 21 ЗТР.

- ;Съгласно чл. 22 АПК разпоредбите на глава V “Издаване на административни актове”, раздел I “Индивидуални административни актове”, не се прилагат по отношение на административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно. Както се посочи, такива са административните актове на длъжностните лица по регистрацията във връзка с извършваните от тях вписвания, заличавания и обявявания. С оглед на това чл. 58 АПК е неприложим в регистърното производство. Непроизнасянето в срок не се смята за мълчалив отказ, който да се обжалва по реда на АПК. Това е и идеята на законодателя, намерила израз в чл. 26 ЗТР. Когато исканото вписване, заличаване или обявяване не е извършено в съответния срок по чл. 19 ЗТР, заявителят може да подаде ново заявление. Да се приеме обратното, т.е., че при непроизнасяне в срок е налице мълчалив отказ, би довело до абсурдната ситуация изричният отказ да се обжалва по реда на ГПК, а мълчаливият - по реда на АПК.

- Когато длъжностното лице по регистрацията прецени, че са налице предвидените от закона изисквания, постановява административен акт, с който се извършва заявеното вписване, заличаване или обявяване.

Д-р Анета АНТОНОВА,
 юрист
_____________________________
1 Относно понятието “обстоятелства” вж. Сталев, Ж. Търговски регистър. С., 1994, с. 27.
2 Под “друго лице” следва да се разбира друг частноправен субект - вписването, заличаването и обявяването въз основа на актове на държавни органи е регламентирано в чл. 14 ЗТР.
3 Общественото доверие в регистъра се проявява именно във възможността всяко добросъвестно лице да се позове на вписването, дори вписаното обстоятелство да не съществува - вж. Герджиков, О. Коментар на Търговския закон, кн. I. С., 1991, с. 69.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани