Sidebar

Меню

1. Наредени платежни операции по разплащателна сметка от лице със заличена представителна власт в търговския регистър (falsus procurator)

Когато търговец (в качеството му на юридическо лице) открива разплащателна сметка, предоставя на доставчика на платежни услуги (банката) актуално удостоверение за своята регистрация, с което се удостоверяват и лицата, които управ­ляват и представляват титуляря на сметката. Ако лицата, които управляват и представляват титуляря, от своя страна оправомощават друго лице да се разпорежда с парите по сметката, се представя нотариално заверено пълномощно или подписът на упълномощителя се поставя в присъствието на лице, оправомощено за това от доставчика на платежни услуги, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г.
В практиката се поставя въпросът от ползвателите на платежни услуги, ако след откриване на разплащателната сметка бъде променен начинът на представителство на търговеца и това обстоятелство бъде вписано в търговския регистър, от кой момент тази промяна ангажира банката - от момента на вписването на промяната в търговския регистър или от момента на уведомлението на банката от титуляря? Както и каква е правната сила на уведомлението, направено устно, с представяне на нотариално заверени договори за промяна на членството, с протокол от общо събрание, на което е освободено лицето, което представлява търговеца и др.
Отговорът на въпроса определя момента, до който банката е оправомощена да приема за изпълнение платежни операции, наредени от лице с отпаднала представителна власт, тъй като не е заличено в досието, което се води по разплащателната сметка на титуляря. Такова лице нарежда платежните операции като мним представител (falsus procurator), тъй като представителната му власт е отпаднала поради оттеглянето й от титуляря на разплащателната сметка. Въпреки че действа без представителна власт, то може ли да нарежда платежни операции, които по отношение на банката имат качеството на „разрешени“ и по аргумент от чл. 57 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) отговорността й не може да бъде ангажирана. Кой е крайният момент на такова действително по отношение на банката разпоредително действие и дали той се влияе от датата на вписване на промяната в търговския регистър?
Известен е принципът на декларативното действие на вписването в търговския регистър. Законът за търговския регистър (ЗТР) въвежда една необорима презумпция за знание (preаsumptio iuris et de iure), че вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица, чл. 7, ал. 1 ЗТР. Предвидена е и възможност за отлагане на декларативното действие на вписването - до изтичането на 15 дни то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.
Тази презумпция обаче не намира директно приложение по отношение на доставчиците на платежни услуги.
В по-старата уредба, която се съдържаше в Наредба № 3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи (отм.), изрично се предвиждаше, че за да бъде извършено уведомление на банката за променените обстоятелства, уведомяването трябва да бъде направено писмено, независимо дали промените се регистрират в публичен регистър, чл. 4 (отм.). Промените имат сила по отношение на банката само от момента, в който тя бъде писмено уведомена за настъпилата промяна, чрез представянето на документ за актуалното правно състояние на търговеца, издаден от Агенцията по вписванията. Представянето на нотариално заверени договори за промяна на членството, протоколи от общи събрания и други документи не са надеждно доказателство за променения начин на представителство на търговеца.
Сходна е уредбата на проблема и в сега действащата Наредба № 3 на БНБ от 2009 г. Съгласно чл. 5, ал. 3 от нея измененията в документите, свързани с идентификацията на титуляря на сметката, имат сила по отношение на доставчика на платежни услуги от момента, в който той е бил писмено уведомен за тях от оправомощеното лице.
Възможен изход от това общо изискване за изрично уведомяване на доставчика на платежни услуги се съдържа в чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г., съгласно който документите за настъпили изменения в обстоятелствата могат да не се предоставят от лица, които са вписани в търговския регистър, освен ако е договорено друго с доставчика на платежни услуги в рамковия договор.
Изясняването на точния смисъл на чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г. налага да се отговори дали не е необходимо да се представят документите от търговския регистър за настъпилите изменения (актуално удостоверение за регистрация, с което се удостоверяват лицата, които управляват и представляват титуляря), или не е необходимо да се уведомява изрично доставчикът на платежни услуги за извършените промени. Смисълът се крие в първото тълкуване и аргументите за това са следните. Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието има задължението да определи на всеки търговец, вписан в търговския регистър, единен идентификационен код (ЕИК). Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, ако е посочен ЕИК, банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Идеята, заложена в чл. 23 ЗТР, е субектите, изброени в текста, сред които изрично са и банките, да нямат право да изискват доказването на вписани обстоятелства и представянето на актове, които са обявени в търговския регистър. Целта е засилване на значението на регистъра и облекчаване дейността на търговците. На търговците се спестява бюрократичната формалност да доказват вече вписани в търговския регистър обстоятелства, както и многократното представяне на документи, които са публично достъпни, пред банката. Въпреки тази принципна постановка на ЗТР, а именно че банките нямат право да изискват документите, идентифициращи титуляря, съответно документите за настъпили изменения, ако тези обстоятелства са вписани в търговския регистър, специалното банково законодателство допуска в рамковия договор за откриване на разплащателна сметка доставчикът на платежни услуги да уговори друго, чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г.
Независимо обаче дали банката е уговорила в общите си условия задължения за титуляря да представя документи за обстоятелства, вписани в търговския регистър или не, това се отнася само до задължението за фактическото представяне на документите. То не влияе на изискването за писмено уведомяване на банката за настъпване на промени във вписаните обстоятелства по силата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ от 2009 г. Логическото обяснение на уредбата е, че практически е невъзможно във всеки един момент, при нареждане на стотици платежни операции, банката да проверява актуалното правно състояние на титулярите на разплащателните сметки, които се водят при нея. Задължението за уведомяване за настъпили промени се прехвърля върху титуляря на разплащателната сметка като пряко заинтересована страна от нареждане на разрешени платежни операции.
Обичайната банкова практика е в унисон с цитираната уредба. Изисква се при промяна на данните, послужили като основание за откриване на разплащателна сметка, титулярят незабавно писмено да уведоми банката за това и да депозира съответните документи. По тази причина в общите условия на банките за откриване на разплащателна сметка се съдържат клаузи, по силата на които титулярят (респ. неговият пълномощник) е длъжен незабавно да уведоми писмено банката при настъпване на обстоятелствата, които са от значение за идентификацията му като титуляр. Банката не носи отговорност, ако добросъвестно е изпълнила по сметката на титуляря наредената й платежна операция от лице, чийто подпис върху нареждането от външна страна съответства на спесимените на лицата с разпоредителни права по сметката и което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да се разпорежда с авоара по нея.
Ето защо, ако банката е изпълнила наредена платежна операция от неовластено лице, без да е уведомена за отпадането на представителната му власт, следва да се приеме, че е изпълнила договорните си задължения добросъвестно и с грижата на добрия търговец, чл. 302 от Търговския закон. Настъпилите неблагоприятни имуществени последици от тези платежни операции са за титуляря на разплащателната сметка, тъй като не е изпълнил нормативните и договорните си задължения за своевременно писмено уведомяване на банката за промяната в начина му на представителство.
Ако въпреки тази уредба, по силата на жалба на титуляря на разплащателната сметка (с аргумент, че лицето не е овластено да нарежда платежни операции след датата на вписването в търговския регистър) банката реши да възстанови сумите по сметката, действа на свой риск. Може ли банката да претендира възстановяване на същите от неовластеното лице като получени от него без основание? Отговорът е отрицателен. Ако искът на банката е предявен с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), той ще бъде неоснователен, защото парите, получени от неовластеното лице, са изтеглени от сметката на титуляря, а не от сметка на банката - не е налице обедняване на банката. Ако банката предяви срещу това лице евентуален иск и на основание чл. 45 ЗЗД, той също ще бъде неоснователен. Отпадането на представителната власт и вписването на това обстоятелство в търговския регистър не е основание да се приеме, че лицето няма право да тегли пари от сметката на титуляря при представен образец от подписа му и без изрично оттегляне на правото му да се разпорежда със средства от разплащателната сметка на титуляря. С оглед на това лицето с отпаднала представителна власт е наредило платежните операции, респ. е изтеглило в брой сумите от банката на правно основание - намиращият се в банката спесимен от подписа му, поради което не е налице и непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

  • Като заключение, промяната в начина на представителство на титуляря на разплащателната сметка има сила спрямо банката от момента, в който е била писмено уведомена за настъпилите промени, независимо от датата на вписването им в публичен регистър. От датата на уведомлението банката не е оправомощена да изпълнява платежни операции, наредени от лице с отпаднала представителна власт. Претърпените вреди от извършените разпоредителни действия по разплащателната сметка преди уведомлението титулярят следва да претендира от лицето с отпаднала представителна власт (наредителя) по общия исков ред. Те не могат да се претендират от банката. Ако банката доброволно възстанови сумите по разплащателната сметка на титуляря, тя не може да претендира възстановяване на същите от получателя нито на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито на основание чл. 45 ЗЗД. На въпроса, встъпва ли банката в правата на удовлетворения кредитор срещу лицето, наредило неразрешената платежна операция (на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро ЗПУПС), в случаите когато възстанови платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя се е намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция, осъществено по реда на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС, отговорът също следва да е отрицателен. Наредената от лице с отнети права платежна операция, преди банката да е уведомена, е разрешена (чл. 51, ал. 1, изр. 1-во ЗПУПС).

Ако обаче платежните операции са наредени от това поради отнети права лице и изпълнени от банката след датата на уведомлението, те имат характеристиката на неразрешени от титуляря платежни операции и ангажират отговорността на банката за възстановяване на тяхната стойност на основание чл. 57 ЗПУПС.

2. Наредени платежни операции по разплащателна сметка от путативен кредитор

От предходната хипотеза на действия на разпореждане със средства по разплащателна сметка от лице със заличена в търговския регистър представителна власт следва да се разграничи хипотезата на неоторизирана платежна операция, извършена от мним пълномощник чрез измама.
При тази втора хипотеза от разплащателната сметка на титуляря се нареждат платежни операции от неизвестно лице, мним пълномощник на титуляря, обикновено с използване на фалшиви документ за самоличност, пълномощно и други неистински документи. Наредените суми постъпват по платежна сметка на неоторизиран получател в друга банка, откъдето се теглят в брой или се нарежда последваща платежна операция. Когато титулярят на разплащателната сметка узнае за неоторизираните платежни операции по сметката му, извършени с измама, следва незабавно да уведоми банката за това, чл. 55, ал. 1 ЗПУПС.
В кои случаи банката следва да възстанови стойността на неразрешената платежна операция (чл. 57, ал. 1 ЗПУПС), респ. банката следва да бъде освободена от отговорност. За целта е необходимо да се изследва спецификата на всеки конкретен случай. Затова изложението по-долу има за задача да очертае правния контур на хипотезата, а не да даде „рецепта“ за конкретното й решение. Необходимо е да се напусне територията на ЗПУПС и правното решение да се търси в общото търговско и гражданско законодателство, което има субсидиарно приложение за неуредените от специалното банково законодателство случаи.
Разпореждането със средства по разплащателна сметка чрез измама осъществява фактическия състав на чл. 75, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Текстът на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД урежда хипотезата на изпълнение на длъжник на при­виден (путативен) кредитор. Търговскоправна еманация на уредбата е чл. 422, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), който урежда освобождаване на банката от отговорност при договор за паричен влог, ако плати на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата. Текстът в Търговския закон е ситуиран при договора за паричен влог, но е известно, че в банковото законодателство понятието „влог“ е с по-широко съдържание и обхваща всички сделки, при които банката приема пари със задължение за обратно плащане (в т.ч. и пари, приети по силата на договор за разплащателна сметка), § 1, т. 2 ЗКИ. Не следва да се приема, че влогонабиране може да се осъществява само чрез договори за влог по смисъла на ЗЗД и ТЗ.
В съответствие с чл. 422, ал. 3 ТЗ изпълнението на привиден кредитор е точно и освобожда­ва длъжника от задължението му, ако са налице една обективна и една субективна предпоставка.

  • Обективният елемент е длъжникът (банката) да е изпълнил на лице, което „въз основа на недвусмислени обстоятелст­ва се явява овластено да получи плащането“. Необходимо е привидният кредитор да не възбужда съмнение у длъжника, че плаща на своя кредитор. В случай че от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства, че лицето е овластено да нареди сумата, по отношение на банката няма да намери приложение правилото „който плаща зле - плаща два пъти“. На банката трябва да бъдат представени всички документи, които обосновават нареждането за плащане (например документ за самоличност; нотариално заверено пълномощно - измамните платежни нареждания обикновено се правят чрез мним пълномощник; някакъв договор, който служи като основание за нареждане на плащането; ако сумата е в голям размер - декларация от титуляря по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; платежно нареждане за превод на сумата от разплащателната сметка и др.). От външна страна всички представени документи следва да легитимират надлежния кредитор - пълномощника на титуляря на разплащателната сметка, който въз основа на тях има право да нареди платежната операция.
  • Субективният елемент, който се изисква от чл. 422, ал. 3 ТЗ, е банката да е добросъвестна. За да е добросъвестна, банката не само трябва да не знае, че изпълнява на некредитор, но и да е положила всички усилия, които един добър търговец трябва да положи, за да установи, че изпълнява на надлежния кредитор. Банката следва да извърши необходимите действия в съответствие с вътрешните си правила, за да установи кой е наредителят на плащането. И в това е ключът - дали проверката е направена формално или с полагане на дължимата грижа. В константната съдебна и арбитражна практика се приема, че длъжникът (банката) няма да бъде добросъвестен, ако при изпълнението е проявил обикновена небрежност (culpa levis). Налице ли е небрежност следва да се преценява според обстоятелствата във всеки конкретен случай. Несъответствието на видима информация, например видимо разминаване в снимките и данните на представените документи, може в определени случаи да се определи като проява на небрежност от страна на банката. Различието в снимките, несъвпадане на цифри и данни от представените документи може да се приема за достатъчно видима индикация за представяне на неавтентичен документ. Правната норма на чл. 422, ал. 3 ТЗ е създадена в инте­рес на добросъвестния длъжник, за да го освободи от задължението му. Ако в конкретна хипотеза не е осъществен субективният елемент, банката не може да се освободи от отговорност. Както и обратното, банката ще бъде освободена от отговорност, ако няма видимо несъответствие в данните на представените документи, използвани са технически средства за установяване на тяхната автентичност и те са дали положителен резултат и т.н.

Проф. д-р Камелия КАСАБОВА

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани