Sidebar

Меню

1. Общи бележки

Продажбата чрез пряко договаряне е способ за осребряване имуществото на длъжника, при който синдикът сключва договор за продажба на имуществено право от масата на несъстоятелността след разрешение на съда с купувача без посредничеството на трето лице. Фактическият състав на тази сделка се различава съществено от този на първите две продажби - продажба чрез таен и явен търг. Последните приключват с властнически акт на съда по несъстоятелността - постановление за възлагане, докато продажбата по чл. 718 ТЗ се счита за осъществена със сключването на договор за продажба, за който се прилага общият облигационен правен ред (напр. нотариален акт за недвижим имот, нотариална заверка на подписите за МПС и др.)1. Продавач по сделката е синдикът. Той действа като орган по принудително изпълнение, а не като представител на длъжника2. Основните етапи, през които преминава продажбата чрез пряко договаряне, са: определяне на условията за извършване на продажбата от събранието на кредиторите, респ. от синдика; извършване на нова оценка на вещта или правото; даване на разрешение за продажбата от съда по несъстоятелността; обявяване на продажбата; провеждане на преговори с потенциални купувачи и евентуално сключване на предварителен договор; сключване на окончателен договор.
В практиката се наблюдават различия в момента на провеждането на преговорите с купувачите и даването на разрешението на съда. Част от синдиците пристъпват към преговори с потенциалните купувачи непосредствено след безуспешното приключване на тайния и явния търг. След приключване на преговорите обикновено се сключва предварителен договор. Едва тогава синдикът отправя искане за даване на разрешение, като прилага протокола, удостоверяващ извършените преговори, и предварителния договор, ако е сключен такъв. Тук принципът е първо преговори, после разрешение за продажба3. Предимството на този подход, че на съда се представят конкретни параметри на планираната продажба (цена, срок и начин за плащане и др.), което дава възможност да се извърши по-прецизен контрол върху дейността на синдика. От друга страна обаче, съществува възможност съдът да откаже да даде разрешение за продажбата, което обезсмисля вече проведените преговори.
По-разпространен в практиката е вторият вариант. При него синдикът прави необходимото, за да се снабди с разрешение за продажба преди да пристъпи към преговори за продажба на имуществото. Заложен е обратният принцип - първо разрешение, после преговори. При този подход се отстранява несигурността при провеждане на преговорите, породена от липсата на разрешение за продажбата, и се дава по-голяма свобода на синдика при провеждането на преговорите (доколкото събранието на кредиторите или съдът не са определили условия за сключване на сделката). Тази свобода обаче дава възможност за злоупотреби от страна на синдика (особено ако липсват определени условия за извършване на продажбата), което налага по-стриктен контрол върху неговата дейност (напр. чрез изискване на периодичен отчет).
Доколкото липсват норми, които да определят последователността на воденето на преговорите и даването на разрешение, считам, че и двата подхода са съобразени със закона и е въпрос на конкретна преценка от синдика и съда по кой от двата ще се процедира.

2. Определяне на ред за извършване на продажбата

Както вече посочих, в закона липсват разпоредби, които да посочват реда за извършване на продажбата чрез пряко договаряне, което дава възможност на основание чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ събранието на кредиторите да определи условията за извършване на продажбата4. Тези условия могат да касаят начина на оповестяване и провеждане на продажбата, начина на плащане на лицето, определено на купувач, и др. Свикването на събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ става незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания при липса на постъпили възражения (чл. 674, ал. 2 ТЗ). На това събрание (свикано след одобряване на списъка на приетите вземания) следва да се вземе решение за определяне на ред за извършване на продажбата чрез пряко договаряне (чрез посредник). Ако то не бъде упражнено до този момент, решението може се вземе от синдика. Според Определение № 251 от 29.01.2013 г. на ОС - Благоевград по гр. д. № 458/2010 г. продажбата при условията на пряко договаряне съставлява особен случай за осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник, поради което тя може да бъде реализирана по предложение на синдика, след разрешението на съда, дадено по реда на чл. 718 ТЗ, но само в случаите, в които решение по чл. 718 ТЗ е било взето от събрание на кредиторите, тъй като при извършването на продажбата по реда на чл. 718 ТЗ синдикът не действа само по свое усмотрение, а съобразно решението на събранието на кредиторите и постановеното от съда. Но в чл. 677, ал. 4 ТЗ е уредена изрично заместваща компетентност на синдика от въпросите, свързани с определянето на реда и начина на осребряване на имуществото на длъжник. Освен това в чл. 717, ал. 2 ТЗ е предвидено, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в закона ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8, освен в случаите по чл. 677, ал. 4 ТЗ. Това налага извода, че не във всички случаи, когато са извършени безуспешно таен и явен търг, се налага ново свикване на събрание на кредиторите за определяне на ред за извършване на продажбата чрез пряко договаряне. Ако събранието на кредиторите, свикано след одобряване на списъка на приетите вземания, не е взело решение за определяне на реда за извършване на продажбата чрез пряко договаряне или чрез посредник, такова решение на основание чл. 677, ал. 4 ТЗ може да се вземе и от синдика5. В този случай в молбата за издаване на разрешение той следва да посочи реда, по който той възнамерява да извърши планираната от него продажба. По мое мнение обстоятелството, че свиканото след одобряване на списъка на приетите вземания събрание не е взело решение за определяне на реда за извършване на продажбата чрез пряко договаряне или чрез посредник, не представлява пречка да бъде взето такова решение в един по късен момент (напр. след безуспешното провеждане на тайния и явен търг). Това свикване обаче не може да стане служебно от съда, а по инициатива на посочените в чл. 674, ал. 1 ТЗ лица.
Като цяло събранието на кредиторите не е ограничено от закона при определянето на реда за извършване на продажбата по чл. 718 ТЗ. С решението обаче може да се определят такива условия, които ощетяват част от кредиторите. Тези кредитори могат да се защитят, като подадат молба до съда по несъстоятелността за отмяна на решението на събранието на кредиторите по реда на чл. 679 ТЗ. Ако обаче решението на събранието на кредиторите не бъде атакувано по този ред и същото не противоречи на императивни правни норми, съдът по несъстоятелността е длъжен да разреши продажбата съобразно посочените от събранието на кредиторите условия за нейното извършване, без да може и да извършва промени по тези условия6.
По друг начин стоят нещата, когато на основание чл. 677, ал. 4 ТЗ решението за определяне на условия (ред) за извършване на продажбата се взема от синдика. Действително синдикът разполага със остатъчна компетентност да определи реда (условията) за извършване на продажбата по чл. 718 ТЗ и същата е производна от правомощията на събранието на кредиторите. В същото време обаче синдикът на основание чл. 658, ал. 2 ТЗ следва да осъществява правомощията си съобразно постановеното от съда7. По тази причина възможностите за ревизия на определените от синдика условия за извършване на продажбата от съда по несъстоятелността са по широки в сравнение със случаите, когато това решение се взема от събранието на кредиторите8.
Следва да се отбележи, че в практиката събранието на кредиторите сравнително рядко определя условия за извършване на продажбата и в много голяма част от случаите това решение се взема от синдика

3. Определяне на продажна цена

Съгласно чл. 718, ал. 1 ТЗ продажната цена при продажбата при особени случаи може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж (80% от оценката). Тази продажна цена се определя по правилата на ГПК, което налага изготвянето на нова оценка9. Оценката се извършва от синдика, който при нужда може привлече вещо лице (вещи лица). Тъй като при определянето на продажната цена се прилагат правилата на ГПК, синдикът не е обвързан от посочените от събранието на кредиторите метод и условия на оценка и не е длъжен да назначи същите вещи лица, извършили старата оценка. Въпреки това както събранието на кредиторите, така и съдът по несъстоятелността могат да определят минимална продажна цена, от която да стартират преговорите.

4. Разрешение за извършване на продажбата

Инициативата за даване на разрешение принадлежи на синдика, който следва да сезира съда по несъстоятелността с молба, към която прилага: доказателства за това, че вещите и правата, за които се иска разрешение, са предложени по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ, но продажба не е извършена поради неявяване на наддавачи или купувачът се е отказал; определените от него условия (ред) за извършване на планираната продажба (освен ако събранието на кредиторите не е определило такива), нова оценка, ако такава е изготвена.
Проверката на съда по несъстоятелността при даване на разрешение обхваща преди всичко въпросите, свързани с това дали вещите и правата, за които се иска разрешение, са предложени по надлежния ред и редовно ли са проведени продажбите чрез явен и таен търг. Когато събранието на кредиторите не е определило ред за извършване на продажбата, съдът по несъстоятелността следва да прецени дали предложените от синдика условия отговарят на целите на производството по несъстоятелност. При нужда съдът може да укаже на синдика да промени или допълни определените от него условия за извършване на продажбата (напр. да посочи минимална цена, от която следва да стартират преговорите или да задължи синдика да разгласи продажбата по реда на чл. 717а ТЗ ). На основание чл. 658, ал. 1, т. 15 ТЗ тези указания са задължителни за синдика.
По предложението на синдика съдът по несъстоятелността е длъжен да се произнесе в деня на постъпването му или най-късно в следващия работен ден. В частта по отношение на последиците, свързани с продажбата, извършена без разрешение за обжалваемостта на определението, с което се разрешава или отказва да се разреши продажбата чрез пряко договаряне, важи изложеното в горните редове (вж. § 3.6).

5. Разгласяване на продажбата

При продажбата при пряко договаряне не са предвидени специални правила за разгласяване на продажбата и синдикът не е обвързан с посочения в чл. 717а ТЗ начин на разгласяване. В практиката обаче голяма част от синдиците са възприели този ред за разгласяване, което следва да бъде отчетено като положителна тенденция. Въпреки това, както събранието на кредиторите, така и синдикът могат да предвидят други начини за разгласяване (напр. чрез обявяване на продажбата в местния или националния печат, чрез реклами по телевизията и др.). За постигане на целите на производството по несъстоятелност планираната продажба следва да бъде разгласена по такъв начин, който да дава възможност на неограничен кръг от лица да вземат участие в преговорния процес. Въвеждането на ред (условия) за продажбата, с които се изключва напълно нейното разгласяване или се предвижда разгласяването й само на определени лица, е недопустимо. В гражданското право се изисква предложението да се сключи договор да бъде изпратено до конкретно лице и да бъде получено от това лице. В търговското право е допустимо предложение за сключване на сделка да бъде направено и до неограничен кръг от лица10. Една от основните цели на производството по осребряване е постигането на максимално висока продажна цена, което налага при прякото договаряне предложението за сключване на договор за продажба задължително да се отправи до неограничен кръг от лица.
Обявлението за продажбата следва да съдържа покана до всеки заинтересован да представи оферта (предложение) съоб­разно посочените от синдика или от събранието на кредиторите условия за извършване на продажбата. Самт по себе си обаче обявяването (разгласяването) на продажбата не представлява предложение по смисъла на чл. 12 и сл. от ЗЗД, респективно публично предложение по чл. 291 ТЗ (ако сделката е търговска). Предложението само тогава представлява окончателната воля за сключване на договор, когато договорът може да бъде сключен с едно просто „да” на другата страна, без да е необходимо каквото и да е друго изявление11. Не такъв обаче е конкретният случай. В процеса на пряко договаряне по чл. 718 ТЗ се изисква насрещната страна (купувачът) да поеме инициативата и да направи предложение (оферта) съобразно определените в обявлението условия за сключване на сделката, а синдикът следва да вземе решение дали да приеме така направената оферта. Затова обявлението което синдикът изготвя за продажбата, може да се разглежда само като публична покана по смисъла на чл. 290 ТЗ.
Независимо че в закона липсват задължителни реквизити на обявлението на продажбата по чл. 718 ТЗ, в теорията се приема, че публичната покана трябва да е достатъчно определена, за да може въз основа на нея да се направи предложение (оферта)12. Това означава, че в обявлението следва да са индивидуализирани вещите и правата, предмет на продажбата, и началната цена, от която да започнат преговорите.

6. Провеждане на преговори

Право на участие в преговорите за сключване на договор за продажба по чл. 718 има всеки заинтересован. По съображенията, които посочих по-горе, е недопустимо определянето на ред (условия) за извършване на продажбата, които предвиждат възможност само ограничен кръг от лица да участват в процеса на преговори13. По-деликатен е въпросът дали и при продажбата по чл. 718 ТЗ важат ограниченията за участие на лицата по чл. 717г ТЗ (длъжникът, негов представител, синдикът, лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД), които се прилагат при тайния и явен търг. Струва ми се, че на този въпрос следва да се отговори положително. Независимо че при продажбата по чл. 718 ТЗ прехвърлянето на имущественото право става чрез сключване на договор, тази продажба се извършва в условията на принудително изпълнение и в закона същата се третира като такава (аргумент от чл. 717л, ал. 4 ТЗ). При продажбата при особени случаи лицата, посочени в чл. 717г ТЗ (синдик, съдия, член на комитета на кредиторите) разполагат със същите възможности, както и при тайния и явен търг, да въздействат върху продажната цена, така че да се стигне до благоприятен за тях резултат.  За да се осигури обосновка чужда от съмнение за безпристрастност, тези лица не следва да бъдат допускани до участие при провеждането на преговори.
Участието в преговорите за сключване на договор за продажба по чл. 718 ТЗ се извършва чрез подаване на предложение от страна на заинтересованите лица. Предложението представлява отговор на оправената от синдика публична покана и следва да се извърши при условията, посочени в обявлението. В практиката голяма част от синдиците определят условия за подаването на наддавателни предложения, сходни с тези, при които се извършва тайният търг (внасяне на 10% задатък, подаване на предложение в запечатан плик с думи и цифри), или посочват конкретен начин на подаване на предложения. Въпреки това се срещат и обяви, при които липсват указания относно формата на предложението. В този случай кандидат купувачът може да направи офертата, по какъвто и да е начин, стига изявлението му да достигне до синдика.
Постъпилите оферти, както и резултатите от проведените с потенциалните купувачи преговори се вписват в съставен от синдика протокол. Прякото договаряне се извършва чрез съпоставяне на посочените в офертата ценови предложения и начин на плащане. По правило за купувач следва да се определи този, който е предложил най-висока цена. В същото време обаче следва да се има предвид, че за разлика от продажбите, извършвани по реда на чл. 717, при прякото договаряне е предоставена възможност купувачът за заплати предложената от него цена разсрочено (на вноски). По тази причина при избора на купувач трябва да бъде съобразена както предложената цена, така и посоченият начин на изплащане на цената. Това прави възможно за купувач да не бъде определен кандидатът с най-високо предложение, каквото е задължително изискване при продажбите по чл. 717 ТЗ, а да определи за купувач лицето, предложило най-добри условия14. За така направения избор на купувач синдикът следва да се мотивира в протокола за проведените преговори.
С определения от синдика кандидат може да се сключи предварителен договор. Предвид спецификата на продажбата по чл. 718 ТЗ е подходящо в предварителния договор да се включи клауза, освобождаваща синдика от задължение да сключи окончателен договор в случай, че не бъде дадено разрешение за извършване на продажбата или вече даденото такова бъде оттеглено. По този начин биха се избягнали евентуални усложнения, свързани с предявен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск за сключване на окончателен договор.
С определянето на купувач обаче фактическият състав на продажбата чрез пряко договаряне не е приключен. Определеният купувач само получава възможност да придобие вещта или правото. Придобиването на собствеността става едва след сключване на договора за продажба.

7. Сключване на договор за продажба

Страни по договора за продажба са, от една страна, лицето, определено за купувач, и синдика, от друга (чл. 718, ал. 5 ТЗ). Синдикът действа в двойно качество: спрямо длъжника той действа като орган по принудително изпълнение, който отчуждава вещта или правото, независимо от неговата воля. В отношенията с купувача обаче синдикът участва като равнопоставен гражданскоправен субект, чиито права и задължения произтичат по силата на сключения договор за продажба15.
Договорът за продажба следва да се сключи по общия облигационноправен ред, като се спазва формата, предвидена за прехвърляне на съответната вещ или право16. За добрия ред, предвид спецификата на производството по несъстоятелност и с оглед изискването за отчетност на синдика, следва да се избягва сключването на договори в устна форма (т.нар. неформални договори), въпреки че в закона липсва такова изискване. При продажба на недвижим имот задължение на нотариуса е да изиска разрешението на съда по несъстоятелността продажбата да бъде извършена от синдика чрез пряко договаряне или чрез посредник, протокол, доказващ прякото договаряне или договарянето чрез посредник, както и всички други доказателства, имащи отношение към характеристиката и индивидуализацията на имота и спазването на изискванията на общите и особените закони17.
Интерес представлява въпросът каква следва да бъде формата на договора за продажба, когато предмет на продажбата е имуществото на длъжника като цяло или обособена част от това имущество. Струва ми се, че в този случай следва да се приложи на чл. 15, ал. 1 ТЗ, който регламентира реда за прехвърляне на предприятие и договорът следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Независимо че продажбата на цяло и продажбата на предприятие не са идентични по съдържание и с двата договора се урежда прехвърлянето на съвкупност от вещи и права (движими и недвижими вещи, вземания и др.), за които се изисква различна форма, което прави уместно прилагането на чл. 15, ал. 1 по аналогия. Във всички случаи обаче при прехвърляне на недвижим имот договорът за продажба на цяло или на обособена част следва да се впише в Службата по вписванията, като условие за противопоставимост на извършеното прехвърляне18.
При продажба на вещите и имуществените права като цяло или на обособени части по реда на чл. 718 ТЗ кредиторите не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права (чл. 718, ал. 3 ТЗ). Ако събранието е определило условия (ред) за извършване на продажбата по начин, който поставя някой от кредиторите в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права, ощетеният кредитор може да атакува решението на събранието по реда на чл. 679 ТЗ. Ако условията (редът) за извършването на продажбата се определят от синдика, съдът следва да откаже да даде разрешение, ако с определените условия за продажба на цяло или обособени части се поставят кредиторите в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи или имуществени права. По мое мнение, ако въпреки това продажбата се реализира, тя няма да бъде недействителна по отношение на кредиторите, тъй като се налага да се защитят интересите на третите лица купувачи. В този случай кредиторите могат да претендират за вреди на основание чл. 663, ал. 3 ТЗ.
Недействителни са обаче извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената при продажба на имуществото на длъжника като цяло или обособена част (чл. 718, ал. 4 ТЗ). По аргумент на противното не са недействителни разпоредителни действия (отчуждаване, учредяване на вещни права, залагане, ипотекиране и др.), когато продажбата е имала за предмет отделни имуществени права.
Със сключването на договора за продажба въз основа на вече даденото от съда разрешение фактическият състав на продажбата по чл. 718 ТЗ е завършен и не са необходими други допълнителни действия (например одобрение от съда по несъстоятелността или събранието на кредиторите, постановление за възлагане и др.). Постановлението за възлагане е релевантен способ за прехвърляне на имуществото на длъжника, когато продажбите се извършват по реда на чл. 717 ТЗ (чрез таен и явен търг) и не намира приложение при продажбата при особени случаи по чл. 718 ТЗ19. С подписване на договора за продажба следва да се считат вдигнати или заличени всички обезпечителни мерки, наложени върху имота с решението за обявяване в несъстоятелност на длъжника20. Разрешението като елемент от фактическия състав на договора за продажба предшества по време сключването на самия договор. Не е предвидено съдът по несъстоятелността след намиране на купувач на недвижимия имот от синдика и уговаряне на условията по договора да издава последващ акт, по силата на който да настъпи вещнопрехвърлителният ефект на договора за продажба, подобно на постановлението за възлагане на имота при извършена продажба по реда на чл. 717 ТЗ21.
Това законодателно решение не е особено удачно. За разлика от продажбата чрез явен и таен търг, където се предвижда предварителен контрол (чрез даване на разрешение) и последващ такъв (при издаване на постановление за възлагане), при специалния ред е предвиден само предварителен контрол. След получаване на разрешение за продажба синдикът получава една доста широка свобода за действие (особено ако липсват определение от събранието на кредиторите или от съда условия за извършване на продажбата), включително и при определяне на началната цена на веща или правото. Това е и предимство, и недостатък. Предимство е, защото се осигурява по-голяма гъвкавост при провеждането на преговори съобразно конкретната фактическа обстановка. Недостатък е, защото тази свобода дава повече възможности за злоупотреби в сравнение с основния ред за осребряване, който е регулиран изцяло с императивни правни норми. По тези съображения препоръчвам de lege ferenda въвеждането на двоен съдебен контрол (предварителен и последващ) и при продажбата по чл. 718 ТЗ. Последващият контрол може да се състои в утвърждаване (даване на одобрение) на сключената сделка като условие за нейната действителност22. По този начин съдът по несъстоятелността ще има възможност да преценява конкретните параметри на вече сключената сделка с оглед постигането на целите на производството. От друга страна, страните ще разполагат с възможност да обжалват акта на съда за утвърждаване на сделката.
Тъй като фактическият състав на продажбата по чл. 718 ТЗ завършва със сключването на договор за продажба, а не с властнически акт (постановление за възлагане), е неприложим редът за обжалване по чл. 717з, ал. 3 ТЗ.
Заинтересованите лица (длъжник, кредитори, и трети лица, заявяващи самостоятелно права върху предмета на продажбата), могат да подадат иск за прогласяване нищожност на проведена продажба чрез пряко договаряне или посредник по чл. 26 ЗЗД - поради нарушение на закона, тъй като самата сделка като покупко-продажба не търпи модификация и приложението на уредбата на нищожността на сделките по ЗЗД не се изключва от специалния закон - ТЗ23.
Едно от основанията за уважаване на иска е липсата на разрешение на съда по несъстоятелността за извършване на продажбата. Не такова основание обаче е неспазването на императивни правни норми при провеждането на тайния и явен търг (например неразгласяване на продажбата чрез таен търг по надлежния ред). Сделката противоречи на хипотезиса на правната норма, която я урежда. Следователно от обстоятелството, че не е спазен предвиденият в правната норма ред за сключване на един договор, който не е сключен, не може да се приеме, че друга независима от него сделка е нищожна24.

8. Предаване на вещта или документите, удостоверяващи правото (въвод във владение)

Проблеми с предаването не възникват, когато фактическата власт върху продадената вещ се осъществява от синдика или назначено от него трето лице пазач. Предаването на вещта (въвеждането във владение) в този случай се извършва от синдика в сроковете и по начина, посочени в договора за продажба. Тъй като договорът за продажба не е властнически акт и не подлежи на обжалване, не е необходимо да се изчаква същият да влезе в сила.
Възможна е обаче и хипотеза, при която продадената вещ се държи от длъжника и той отказва да предаде владението доброволно. Това поставя въпроса дали в тази хипотеза е приложим редът на чл. 717л ТЗ за въвеждане във владение на купувача, придобил веща или правото въз основа на договора за продажба. По мое мнение разпоредбата на чл. 717л ТЗ е неприложима при специалния ред за осребряване.
Както вече се посочи, договорът за продажба не е властнически акт и същият не може да бъде пряко изпълнително основание. За договора за продажба по чл. 718 намират приложение общите разпоредби на търговското и гражданското законодателство, установяващи режима на възмездните сделки, предлагането, приемането и т.н., а в ТЗ липса нарочна разпоредба, която да предвижда друг начин на предаване или изрично препращане към чл. 717л ТЗ25. Действително съгласно чл. 717л ТЗ продажбата, извършена по реда на глава 45 от ТЗ (вкл. и продажбата, чрез пряко договаряне), има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, но цитираната разпоредба урежда само погасяването на ипотеките (залозите) и вещните права върху продадената вещ (вж. 175 ЗЗД)26.
Купувачът може да се снабди с изпълнителен лист за предаване на владението след успешно проведен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Същият е допустим съгласно чл. 637, ал. 5, т. 1 ТЗ, но е свързан с ангажиране на допълнителни разноски от купувача. Освен това изминава значителен период от време от придобиването на собствеността до реалното въвеждане във владение. De lege ferenda за отстраняване на тази празнина законодателят следва да предвиди изрично, че чл. 717л ТЗ се прилага и когато продажбата се извършва по реда на чл. 718 ТЗ.

Делян МАРИНОВ, държавен съдебен изпълнител
___________
1 Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност, трето издание. С., 2011, с. 247 и Решение № 833 от 08.11.2010 г. на САС по гражд. д. № 2620/2009 г., г.о.
2 Така Определение № 576 от 15.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 474/2009 г., I т.о., ТК, обратно Решение № 46 от 15.07.2009 г. на ОС - Русе по т.д. № 142/2007 г., т.о.
3 Определение от 20.06.2012 г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 1108/2012 г.
4 Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност, трето издание. С., 2011, с. 247, обратно Определение от 19.06.2012 г. на ВОС по т.д. № 1108/2012 г .
5 В Определение № 251 от 29.01.2013 г. на ОС - Благоевград по гражд. д. № 458/2010 г. съдът е достигнал до извода, че продажбата при условията на пряко договаряне съставлява особен случай за осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник, поради което тя може да бъде реализирана по предложение на синдика, след разрешението на съда, дадено по реда на чл. 718 ТЗ, но само в случаите, в които решение по чл. 718 ТЗ е било взето от събрание на кредиторите, тъй като при извършването на продажбата по реда на чл. 718 ТЗ синдикът не действа само по свое усмотрение, а съобразно решението на събранието на кредиторите и постановеното от съда. Но в чл. 677, ал. 4 ТЗ е уредена изрично заместваща компетентност на синдика от въпросите, свързани с определянето на реда и начина на осребряване на имуществото на длъжник. Освен това в чл. 717, ал. 2 ТЗ е предвидено, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в закона ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8, освен в случаите по чл. 677, ал. 4 ТЗ.
6 Определение от 29.03.2013 г. на ОС - Търговище по гражд.д № 19/2013 г. 
7 Таджер, В. Несъстоятелност по Търговския закон, с. 136.
8 Обратно Митева, Д. и др. в Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. С., 2013, с. 587, авторът приема, че преценката на съда се простира само до установяване на изчерпване на общия ред на публичния търг за съответния вид имущество.
9 Решение от 21.07.2008 г. на ОС - Хасково по гражд.д. № 10102/2007 г. 
10 Владимиров, И. Търговско право. С., 2001, четвърто издание, с. 227.
11 Кожухаров, А. Облигационно право - общо учение за облигационното отношение, С., 1996, с. 39.
12 Стефанов, Г. Въпроси на търговското право, ВТ, 1999, с. 276 В противен случай е налице реклама, а не публична покана
13 Така например в чл. 75 и сл. от ЗОП (Закона за обществените поръчки) е предвидена т.нар. ограничена процедура, при която при която оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор. ЗОП и ТЗ обаче за закони, които регулират различни обществени отношения и са с различна насоченост. 
14 Така например синдикът, може да приеме по-ниска оферта с незабавно плащане на цената, за сметка на по-висока, но с дълъг срок за погасяване на задължението по договора.
15 Обратно Решение № 46 от 15.07.2009 г. на ОС - Русе по т.д № 142/2007 г., ТО и Решение № 98 о?т 15.07.2009 г. на ОС - Русе по т.д. № 142/2007 г.. В мотивите си съдът е приел, че синдикът действа като представител на длъжника. Но във фазата на осребряване, включително и при продажбата чрез пряко договаряне синдикът действа като властнически субект, който е ангажиран с функции по принудително изпълнение. Като такъв той трябва да застане като трето незаинтересовано лице между и над длъжника и кредиторите, като изхожда от закона и разпорежданията на съда. Това е несъвместимо с осъществяване на функции по представителство, което налага задължение на представителя да отстоява интересите на представлявания.
16 Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност, трето издание. С., 2011, с. 247, вж. и Решение № 833 от 08.11.2010 г. на САС по гражд. д. № 2620/2009 г., г.о.
17 Стоева, Н. Нотариална уредба на търговските отношения, извлечено на 10.06.2013 г. от http://rd.swu.bg/media/12355/avtoreferat.pdf
18 Стефанов, Г. Търговско право - обща част. ВТ, 2009, с. 182.
19 Определение № 750 от 11.07.2011 г. на ВКС по гражд. д. № 325/2011 г., II г.о., ГК, Решение № 1367 от 11.11.2009 г. на САС по гражд. д. № 1902/2009 г., ГК.
20 Определение № 667 от 05.12.2012 г. на ОС - Добрич по т. д. № 136/2007 г. 
21 Гигова, В. По някои нотариални проблеми във връзка с производството по несъстоятелност, Пазар и право, 1998, № 3. 
22 Такова е било разрешението на ТЗ (отм.) при продажбата на недвижими имоти (вж. 759, ал. 3 ТЗ (отм.) и Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 912.
23 Решение № 1198/05.02.2009 г.на ВКС по гражд.д. № 4955/2007 г., І г.о, ГК, Определение от 29.03.2013 г. на ОС - Търговище по търг. Д. № 19/2013 г.
24 Решение № 297 от 27.12.2011 г. на ОС - Шумен по в. гражд.д. № 229/2011 г. 
25 Определение № 750 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 325/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 833 о? 08.11.2010 ?.??? ??? ?? ??. ?. ??2620/2009 ?.,???.т 08.11.2010 г. на САС по гр. д. № 2620/2009 г., ГО.
26 Определение № 491 от 22.03.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 950/2011 г.

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани