Sidebar

Меню


Изпълнението върху дял на длъжника в търговско дружество се развива съобразно това дали се отнася до изпълнение върху дял в Събирателно дружество, дял в Дружество с ограничена отговорност, или до всички дялове в търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК обхваща общо процеса по налагането на запор върху дял, което е от компетенцията на съдебния изпълнител: “Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор”.
След вписване на запора недействителни са всички разпореждания със запорирания дял, извършени от длъжника. Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 ТЗ кредитор на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху имуществото на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник. Кредиторът в този случай може да поиска прекратяване на дружеството с 6-месечно писмено предизвестие до всички съдружници, ако дружеството е учредено без срок, освен ако друго не е предвидено в учредителния акт. Дружеството не се прекратява, ако другите съдружници платят дълга след запора, като се прекратява само участието на съдружника в дружеството, освен ако съдружниците не решат друго. Запорът върху дял на съдружник при условията, представени в ГПК, се налага веднага и незабавно след искането на взискателя. Тук се явява разлика с уредбата в ТЗ, където следва да се следи за спазването на условието да е изтекъл 6-месечен срок на неудовлетвореност на взискателя, за да се премине към принудително изпълнение - налагане на запор на ликвидационния дял на съдружник. Съблюдаването в изпълнителното производство на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ТЗ по отношение на 6-месечния срок на неудовлетвореност на кредиторите е само във връзка с възможността да се връчи от съдебния изпълнител изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството на неограничено отговорните съдружници и на дружеството (СД).
Разпоредбата на чл. 517, ал. 2 ГПК повелява: “Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация”.
Искът до съда за прекратяване на дружеството е конститутивен. Само когато принудителното изпълнение се насочва върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител е длъжен да установява 6-месечния срок на неудовлетвореност на взискателите. Изпълнението на това условие е необходимо, за да се връчи изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството, не само на дружеството, но и на останалите неограничено отговорни съдружници, за разлика от другите хипотези. Единствено в този конкретен случай се изчаква 6 месеца от връчване на изявлението на взискателя, за да се овласти този взискател с нарочно постановление от съдебния изпълнител да предяви иск пред ОС, с което да поиска прекратяване на дружеството. Служебно се вписва решението за прекратяване на дружеството и служебно се назначава ликвидатор на дружеството. При ликвидацията става трансформация на членствените права в ликвидационен дял. Прекратяването на дружеството се следва от назначаване в течение на ликвидационното производство на ликвидатор, с определени в ТЗ функции - удовлетворяване на кредитори с безспорни вземания, които са предявили вземанията си, и разпределение на остатъчното имущество. Когато са налице тези две обстоятелства, ликвидаторът може да поиска заличаване на дружеството от търговския регистър. Съдебният изпълнител трябва да уведоми ликвидатора за вземането на взискателя, за да бъде възпрепятствано предаването на ликвидационния дял на длъжника. Следва удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело.
Ако ликвидационният дял представлява пари, те трябва да се предат на съдебния изпълнител, който от своя страна ги предава на взискателя. Ако ликвидационният дял представлява вещ, тя също трябва да се предаде на съдебния изпълнител. В този случай съдебният изпълнител може да я продаде и по този начин да се удовлетвори взискателят.
Нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК повелява: “Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Тук следва да бъде отбелязано, че няма срок за спазване от съдебния изпълнител, за да се връчи изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника в дружеството. Посоченото изявление на взискателя се връчва само на дружеството, не и на съдружниците. Овластяването на взискателя да предяви иска за прекратяване на дружеството е обусловено от изтичане на 3-месечен срок в сравнение с 6-месечния срок, при искането за прекратяване на събирателно дружество. Прекратяването подлежи на вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник в дружеството имуществените отношения се уреждат въз основа на счетоводен баланс в края на месеца, когато прекратяването е настъпило. Сведение относно баланса може да се вземе от търговския регистър, където се завършва неговото отразяване. Проблем възниква за взискателя, когато балансът се окаже отрицателна величина.
В чл. 517, ал. 4 ГПК е разгледана от законодателя последната хипотеза на запор върху дял като способ на изпълнение: “Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
В посочената хипотеза не се връчва изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството нито на съдружника, нито на дружеството. Разпоредбата се отнася до случаите, когато изпълнението се насочва срещу всички дялове на едноличния собственик на капитала в ЕООД, срещу всички съдружници в ООД или срещу всички неограничено отговорни съдружници в СД. Съдебният изпълнител направо овластява взискателя да предяви иск пред окръжен съд за прекратяване на дружеството или на участието на съдружника, когато са касае за ЕООД или участието на всички съдружници в СД или ООД. Не се спазват никакви срокове. Направо след запора се извършва овластяването. Няма изискване за спазване на чл. 96, ал. 1 ТЗ, с оглед предявяване на иска за прекратяване, т.е. не се следи за изтичане на 6-месечен срок, в който кредиторът да не е бил удовлетворен. Не се връчва изявление на взискателя за прекратяване на участие на съдружника в дружеството или за прекратяване на дружеството. Съдът отхвърля иска, ако вземането на взискателя е удовлетворено преди да е приключило първото заседание. Ако не - дружеството се прекратява. Това прекратяване се вписва в търговския регистър и следва ликвидация.
Във връзка с направеното изложение необходимо е да се посочат някои установени практики. Ако след запора ЕООД се превърне в ООД, не е необходимо осъществяване на цялата процедура, която е приложима спрямо ООД. В случая обаче е необходимо преюдициално да се реши въпросът от окръжния съд, недействително ли е това действие спрямо кредитора, наложил запор и предявил иск за прекратяване на дружеството с последваща ликвидация.
Съгласно съдебна практика, недопустимо е съединяването на исковото състезателно производство, каквото е това по чл. 517, ал. 4 ГПК с охранителното производство, каквото е ликвидацията. Неоснователно е в исковото производство, образувано по претенцията на ищеца (взискател в изпълнителното производство) за прекратяване на дружеството, да се разглежда и искане за обявяване на ликвидация на дружеството. Ликвидацията касае охранително производство, по което съдът не следва да се произнася в исковия процес. Последната ще се извърши след влизане в сила на решението за прекратяване на търговското дружество и вписване на това обстоятелство в търговския регистър по партидата на търговеца.
Ограничено отговорните съдружници на длъжника ООД не са отговорни пред кредиторите на дружеството с имуществото си, респективно нямат качеството на длъжници. Разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК предвиждат налагане на запор върху дружествен дял на съдружник като способ за принудително събиране на парични суми по изпълнителни дела, по които лицето, притежаващо дружествен дял, е длъжник. Предмет на запора не е частта от капитала на ООД, представляваща пари или вещи, с които съдружникът е участвал в капитала, а дружественият дял, съставляващ част от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно основния му дял, ако не е уговорено друго. По закон правото на дружествен дял принадлежи на съдружника и в хипотезите по чл. 517 ГПК законодателят е регламентирал реда за удовлетворяване на неговите кредитори от това му вземане. Дружеството в този случай има положението на трето лице, което отговаря пред кредиторите на съдружника до размера на вземането му за дружествен дял, което обстоятелство не го превръща в съдлъжник, нито пък е основание неговите кредитори да използват този способ за собственото си удовлетворяване.
Обстоятелството, че дружеството не работи и не притежава имущество, не е пречка за прекратяване на дружеството.

Виолина ГЕОРГИЕВА, държавен съдебен изпълнител

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани