Sidebar

Меню

Оупън сорс (open source) (отворен код) софтуерът променя като съдържание концепцията на лицензирането. Понастоящем този институт е уреден от една нова сфера на авторското право (най-вече в англосаксонската правна доктрина), което значи че се развива бързо, като юридическата му квалификация е относително сложна поради теоретични и технически съображения.
Сорс кодът е произведение сходно на литературните и приличащо на написана книга, което е създадено от един или няколко автора, което разбиране отговаря и на Бернската конвенция (“компютърните програми, независимо дали са изходни или обектни, са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”), като същото становище е отразено по-късно и ТРИПС (Agreement on trade - Related Aspects of Intellectual Property rights). Така сорс кодът става авторско произведение автоматично с неговото създаване, с титуляри съответните автори, независимо дали той е регистриран някъде или не, като авторът решава дали да разпространява в публичното пространство и по какъв начин. Това разпространение не дава на потребителите на сорс кода други права, освен да го използват. Някой автори използват този начин: например интернет пощата Qmail се развива по аналогична схема. Потребителите могат свободно да свалят (download) основното съдържание и да го използват, но не могат да създават сходни произведения и да ги разпространяват. Ето защо, авторите на Qmail я разпространяват, чрез т.нар. пачове (patches) на оригиналния сорс код, което е еквивалент на добавена глава от книга без оригиналното съдържание, т.е. крайният потребител е отговорен за събирането на отделните парченца в ансамбъл, който да има смисъл. Ключовата точка тук е, че така добавените глави - т.нар. сорс код пачове, са авторско право на съответните “относителни” последващи автори. Така те не могат да преразпространяват Qmail с техните пачове, като основният автор на Qmail пък не може да разпространява пачовете чрез Qmail без авторът на пача.
В основата на концепцията за лицензионен режим по отношение на софтуера е Фондацията за свободен софтуер (Free Software Foundation - FSF), която е създадена през 1985 г. в САЩ, като тя е посветила дейността си на това да промотира сред ползвателите на компютри правата да използват, изучават, копират, модифицират и разпространяват компютърни програми. ФСФ представя развитието и използването на свободен софтуер, особено така наречената GNU (Джи Ен Ю) операционна система, използвана широко в нейния “Джи Ен Ю”/“Линукс” вариант. Проектът “Джи Ен Ю” стартира през 1984 г. с цел да развие и завърши “Юникс” като операционна система, представляваща свободен софтуер от типа “Джи Ен Ю” системи. Вариантите на “Джи Ен Ю” операционните системи, които използват ядрото, наречено “Линукс”, са най-широко използвани в момента. Ето защо, често тези системи се наричат “Линукс”, но по коректно е те да се наричат “Джи Ен Ю”/“Линукс” системи.
Съвременната практика показва, че всички големи компании се насочват към инвестиране в областта на свободния софтуер, дори и компютърния мастодонт “Майкрософт”, който беше особено консервативен в тази насока. Някои автори са на мнение, че в този контекст авторското право е сериозна пречка, но по моему е тъкмо обратното - то е легалният път за защита и гаранция за създаването на произведения на базата на сътрудничеството (съавторството), защото всеки автор притежава авторско право и контрол върху дистрибуторската политика по отношение на неговите индивидуални части от “общото” произведение. В тази хипотеза е налице т.нар. делимо съавторство, в което всеки от съавторите е участвал в създаването на част от произведението, като тази част може да се обособи като самостоятелно произведение. Ако всички автори постигнат съгласие относно лицензионните правила, то възниква едно на практика съавторско произведение и всичко е наред, но ако не, настъпва една сложна юридическа ситуация. “Оупън сорс” лицензът е това съглашение, което намества нещата по отношение на дистрибуторската политика така, че авторите да се съгласят още преди започването на разпространението, че ще работят в един общ съавторски проект. Всеки автор трябва да приеме общите условия преди разпространението на проекта и всеки един отделен автор трябва технически да бъде въвлечен в резултата от лицензионното съглашение, когато и той да бъде променен.
“Оупън сорс” - дефиниция. “Оупън сорс” не означава само достъп до определен сорс код. Условията за разпространение на “оупън сорс” софтуер трябва да отговарят на следните критерии:
- Свободно разпространение - лицензът не може да налага рестриктивни мерки по отношение на която и да е страна за продажба или предоставяне на софтуер като компонент от цялостно разпространяван софтуер, съдържащ програми от няколко различни източника.
- Сорс код - всяка програма съдържа сорс код и трябва да позволява разпространението на сорс кода също и като компилирана форма. Когато някаква форма на продукт не се разпространява чрез сорс код, трябва да е добре известно преобладаващото мнение, че е за предпочитане сорс кода да бъде използван за не повече от разумното разпространение, относно свалянето (downloading) на софтуер съдържание без заплащане чрез Интернет. Сорс кодът трябва да бъде предпочитаната форма за всеки програмист, който иска да модифицира дадена програма. Обсъжданията относно т.нар “замъглявания” на сорс кода са забранени от закона. Междинните форми, свързани с постигането на същата цел чрез препроцесор или друг вид транслатор, също са забранени.
- Производни произведения - лицензът трябва да позволява модификации или производни произведения, като същите бъдат дистрибутирани на базата на същите условия, които урежда лицензът на оригиналния софтуер.
- Неделимост на сорс кодовете на авторите - лицензът може да ограничи сорс код от осъществено разпространение в модифицирана форма само ако лицензът позволява разпространение на “пач файлове” със сорс код за целите на модифицирането на програма, по време на изграждането є. Лицензът трябва изрично да позволява разпространението на софтуер, изграден на базата на модифициран сорс код, като производните програми трябва да носят име или номер на версията, различни от тези на оригиналния софтуер.
- Лицензията не трябва да дискриминира който и да е субект или група от субекти.
- Да не се допускат рестрикции относно сферата на приложение - лицензията не може да ограничава използването на програмата в определени специфични области. Например не могат да съществуват ограничения за използването на програмата в областта на бизнеса или пък за генетични проучвания.
- Разпространение на лиценза - правата, фиксирани в лицензията, трябва да бъдат прилагани за всички, така че програмите, които ще бъдат предмет на последващо разпространение, да не се нуждаят от въвеждане на отделен лиценз за създалите ги автори.
- Лицензията не бива да бъде определяна като продукт - правата, приложими за програмата, не трябва да се съотнасят до програми, които са част от обособено софтуерно разпространение. Ако програмата е изолирана от разпространението и е използвана или разпространявана извън правилата на програмното лицензиране, всички страни, ползващи се от последващото разпространение на програмата, трябва да имат аналогични права на този субект, който е гарантирал съвместното създаване на оригинално дистрибутирания софтуер.
- Лицензията не може да ограничава друг софтуер - лицензията не може да съдържа рестрикции по отношение на друг софтуер, който е разпространяван едновременно с лицензирания софтуер. Например лицензията не може да изисква всички останали програми, разпространение като средство, да бъдат под формата на оупън сорс софтуер.
- Лицензията трябва да бъде технологично неутрална - никое условие на лицензията не можа да налага някаква строго определена индивидуална технология или стил на интерфейса.

Какво е “Джи Пи Ел” (General Public License - GPL)? В превод на български това е “Основен обществен лиценз”, който въплъщава в себе си концепцията за т.нар “Copyleft”. “Copyleft” (копилефт) разбирането се опитва да се противопостави на авторското право, най-вече относно предназначението му, уреждащо съвместното създаване и развитие на софтуерни продукти. “Copy left” насочва към законовата дефиниция авторско право (copyright) и представлява практика за използване на авторскоправното законодателство за премахване на ограниченията за разпространение на копия и модифициране на версии на произведения в други, изисквайки същите права да бъдат запазени и за “преработените” версии. “Copy left” е и форма на лицензиране, която може да бъде използвана за модифициране на авторските права за произведения, като например компютърен софтуер, литературни произведения, музикални произведения и произведения на изящното изкуство. На практика авторскоправното законодателство разрешава на автора да позволява на други лица да репродуцират, адаптират или разпространяват копия от неговото авторско произведение, естествено с дадено изрично, обикновено писмено съгласие в този смисъл. Противно на това, авторът може на базата на схемата на “Copy left” лицензирането да даде на всяко лице, което получи копие от произведението разрешение да възпроизведе, адаптира или разпространи произведението толкова дълго, колкото всяко резултативно копие или преработка са също ограничени от аналогичната “Copy left” схема на лицензиране. “Copy left” може също да бъде класифицирана като авторскоправна лицензионна схема, в която авторът разпределя някои, но не всички свои авторскоправни правомощия, гарантирани от авторскоправното законодателство. Вместо да позволи произведението да се разпространява напълно публично (което ще го лиши от авторскоправните законоустановените в полза на автора ограничения), “Copy left” лицензирането позволява на автора да налага не всички, но някои авторскоправни ограничения на този, който желае да се ангажира с дейностите, които в противен случай биха били разглеждани през призмата на авторскоправните нарушения.
Широко използваният първоначален “Copy left” лиценз е “Джи Пи Ел”. Сходни лицензии се издават и на базата на т.нар. “Творчески общности”(Creative Commons). Когато авторът реализира част от даден компютърен код в контекста на “Джи Пи Ел”, той гарантира на получателите на сорс кода следните права:
- Всеки може да използва кода навсякъде, при всяка ситуация.
- Всеки може да преразпространява кода до всеки друг, толкова дълго, колкото кодът е включен в дистрибуторския лиценз “Джи Пи Ел”.
- Всеки може да създаде сходно или произлизащо от кода произведение и да го разпространява толкова дълго, колкото резултативният код е лицензиран от разпоредбите на “Джи Пи Ел”.
Така “Джи Пи Ел” позволява на авторите ефективно използване на авторскоправните закони като “капан” за опровергаване на авторското право, в частност, като позволява на всеки да се присъедини към едно съвместно развиващо се съавторско произведение в широк смисъл. Колкото по-бързо двама автори комбинират техния код под разпоредбите на “Джи Пи Ел”, резултативният сорс код ще съществува в кантекста на лиценза “Джи Пи Ел”, където всеки може да допринесе за един общ проект под формата на съвместно произведение, лимитирано от “Джи Пи Ел”.
От тази гледна точка “Джи Пи Ел” е една “кървяща рана” на върха на авторскоправната система. Въпреки това обаче, докато тази концепция се опитва частично да отхвърли авторското право, трябва да се има предвид, че само притежателят на авторскоправни правомощия може да използва авторскоправното законодателство, за да приложи наистина “Джи Пи Ел” лицензирането. Ето защо, създадената в САЩ Фондация за свободен софтуер (Free Software Foundation) препоръчва на авторите свободно да изберат дали да преотстъпят авторските права върху техните произведения на посочената организация, с цел да се създаде една силна легална общност в защита на “Джи Пи Ел”, поради причината, че не всички автори на софтуер вярват, че това е добра идея.
Другите оупън сорс лицензи като “Би Ес Ди” (BSD) и “Мозила” (Mozilla) също позволяват последващо разпространение, но имат по-малко изисквания относно условията за това разпространение. “Би Ес Ди” (BSD) лизензията например позволява да редистрибутира произведение или каквато и да е преработка без сорс код, ако това е желаният път. Някои вярват, че тези лицензии гарантират повече свобода на ползвателите, отколкото ако те биха се включили в правата, гарантирани от “Джи Пи Ел”. Други пък са на становище, че единствено “Джи Пи Ел” истински уважава потребителските права, чрез гаранцията за това, че никой не може да копира техните оригинални авторски произведения.
Тук съществуват и значителни опасения. Ние не знаем със сигурност в какво се изразяват т.нар. преработки, що се касае до софтуер. Никой все още не е дал точна дефиниция за това. “Джи Пи Ел” загатва, че преработките са тези, прикрепени статически или динамично към оригиналното произведение. В момента това може би ще се промени с новата версия “GPL v3”. Изходът естествено е разбираем - всеки автор трябва да изисква написаният код за определена цел, след като е бил видян, да е последван от сорс код, имащ същата цел, която фактически да стои в основата на новосъздадената преработка. Така ще е възможно да се види подробна част от сорс кода, написан от някой друг, който ефективно нарушава юридическите изисквания, наложени за съответния сорс код лиценз.
Друга важна особеност е, че, ако някой автор на сорс код притежава част от авторските правомощия върху него и ги прехвърли под лицензионния режим на “Джи Пи Ел”, то той няма право да анулира тези правомощия, които е предоставил за свободно използване на останалите ползватели на лицензията. Авторът притежава само опцията да избере дали да спре разпространението на сорс кода, но ако някой потребител вече го е придобил, последният може да избере дали да продължи да го използва без последващо разрешение на автора и то на правно основание. Все пак авторът може да избере да разпространи собствения си сорс код на базата на различни лицензии и никой не може да извършва това от негово име и за негова сметка. Ето защо някои автори предпочитат да публикуват сорс кода си в така наречения “двоен лиценз”. Този начин на лицензиране е сложен, защото е свързан с момента, в който авторът започва да въвлича общността в собственото си развитие. Какво имам предвид? Всеки автор е самостоятелен собственик на авторскоправните си правомощия по отношение на определена част от сорс кода и ако някой иска да разпространява същия в множество лицензии, първо трябва да убедени всички останали автори.

Атанас КОСТОВ, адвокат

Тагове:

Книги

  • Актуални

  • Очаквани