Sidebar

Меню


1. Сроковете
Сроковете в гражданското право са най-различни 1 и имат огромно значение за развитието на правоотношенията, като в зависимост от правните последици, изтичането на определен период от време води до различни по вид резултати 2 - правопогасяващи, правопораждащи, отлагателни, прекратителни и т.н. Не по-малко е значението и на сроковете в гражданския процес 3. С оглед на това, законодателят е предвидил и специални правила, свързани с броенето на сроковете, тяхното спиране, изтичане, продължаване и възстановяване - глава седма от Гражданския процесуален кодекс 4 (ГПК).

2. Лично депозиране на документите
Заинтересованите лица могат да подават документите си както лично, така и по пощата. По принцип не съществува съмнение кога изтича срокът за подаване на книжата - това трябва да стане до края на работното време на съда в последния ден от законовия или съдебно определения срок - чл. 62, ал. 1 ГПК. В този случай подателят лесно може да удостовери депозирането на документите - върху екземпляр от тях се поставя входящ номер с дата или се издава нарочен документ, върху който длъжностното лице поставя данни за деня на постъпване на документите, печат на съответното учреждение и подпис.

3. Подаване на документите по пощата
Повече въпроси възникват във връзка с депозирането на документите по пощата. Член 62, ал. 2 ГПК приема, че “срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата”. Това условие на закона е напълно обяснимо. Не винаги документите могат да се представят лично - било поради отсъствие на страната от населеното място, в което се разглежда делото, било пък и само за удобство. Предоставената от закона възможност не дава предимство на някоя от страните. Без значение е дали документите ще се депозират лично (на място) или по пощата, защото и в двата случая срокът е един и същ.

4. Проблемите
Изпращането на документи по пощата създава проблеми при доказването за спазването на сроковете. Още повече, че няма никакво значение времето, когато документите пристигнат в съда 5, релевантен е моментът на тяхното изпращане. В тази връзка не е категорично ясно как се доказва изпращането на книжата. Такова доказателство би могла да бъде обратната разписка (известието за получаване), потвърждението от съда за пристигане на документите, клеймото с датата върху пощенския плик и други. В някои случаи обаче се случва писмото да се изгуби и в този случай страната-подател трябва да докаже, че е изпратила писмото в срок. Как се доказва това?

5. Доказване на изпращането
Изпращането на писмо по пощата може да се отразява по няколко различни начина. Не всички от тях обаче имат доказателствена стойност. Така например, няма как да се докаже подаване на писмо чрез завеждане на преписката под изходящ номер в администрацията на страната. Поставянето на изходящ номер върху какъвто и да било документ касае единствено административната отчетност на подателя, който го издава - при все това да е административен орган - Определение № 4721 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 4245/2009 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Галина Матейска). В посочения съдебен акт изрично се приема, че “изходящият регистър на страната, която се ползва от това обстоятелство (доказване на изпращането), не е достатъчно доказателство, за да се приеме за достоверно само на това основание”.
Възможно е дори и писмото да е изгубено в съда, обратната разписка да достигне у подателя и той да успее да докаже чрез нея, че е изпратил документите в срок 6. Практиката показва обаче, че е възможно обратната разписка да не удостовери коректно датата на изпращане или получаване на съобщението. В тази връзка изцяло следва да бъдат споделени изводите, застъпвани в Определение № 19 от 28.02.1983 г. по гражд. д. № 86/1983 г. на ВС. В цитирания съдебен акт ВС приема, че, ако “...пликът, с който е изпратена по пощата жалбата, не е запазен от деловодството при съда, за да се провери датата по клеймото на изпращането, представената разписка от пощата удостоверява това изпращане и е валидно доказателство”. Затова в случаите когато не е ясно дали съдът е запазил плика с подадените документи или изобщо дали ги е получил, към жалбата срещу прекратителното определение следва да се приложи разписката, която се издава от съответния пощенски клон за удостоверяване на постъпването на писмото 7. Разписката за изпратено писмо не придружава пратката, а се издава на подателя в момента на депозиране на писмото и върху нея също се поставя печат с актуалната дата. От тази разписка се вижда също кой е подател и кой е получател на пратката.
В практиката 8 е разглеждан и случай, при който страната твърди, че е изпратила писмо с обратна разписка, което обаче не е получено в съда, поради което се иска издаването на съдебно удостоверение за издаване на известието за получаване от пощата. В конкретния случай съдът е отказал издаването на подобно удостоверение, като е приел, че дори и да се представи известието за доставяне, то няма как да докаже изпращането на писмото. Макар и да не споделям становището на съда за доказателствената стойност на обратната разписка, смятам, че отказът да се издаде съдебно удостоверение е правилен, като могат да бъдат изложени и допълнителни съображения за това. Възможността да се издаде съдебно удостоверение е уредена в чл. 186 ГПК. Съгласно посочената разпоредба официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Според последното изречение на чл. 186 ГПК “учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им”.
Предвидената от закона възможност за издаване на съдебно удостоверение е уредена в случаите, при които официалният документ се държи или издава от съответното учреждение. Това означава, че представянето на съдебно удостоверение ще задължи съответното ведомство да издаде искания документ или да обясни причините, поради които не може да го издаде.
В конкретния случай страната, а и съдът, са пренебрегнали факта, че известието за доставяне (обратната разписка) не е официален документ. Това е така, тъй като според чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ е този, който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Обратната разписка обаче не се издава от длъжностно лице, а от подателя на писмото, който дори и да е бил ръководител на административен орган, то определено издаването на обратни разписки не влиза в кръга на службата му. Твърдението, че известието за доставяне изхожда от заявителя има легален характер и произтича от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 4 за пощенските съобщения 9 (отм.), според която обратната разписка може да придружава пратката, ако е налице искане на подателите, “...за което подателят попълва съответен формуляр”.

6. Изводи
Краткият преглед на съдебната практика показва, че единствените релевантни документи, въз основа на които може да се докаже изпращане на книжата в срок са разписката за предаване на писмото в пощата 10 и известието за получаване. При приемане на пратката върху разписката се поставя клеймо с датата и доказва времето на подаване на документите, което е единственото относимо в случая. Такова клеймо се поставя и върху обратната разписка. Както основателно се приема в Определение № 4721 от 31.03.2009 г. по адм. д.
№ 4245/2009 г., 5-членен състав на ВАС
(докладчик съдията Галина Матейска), “...при изпращане на писма и други пратки се издава РАЗПИСКА с посочване на точната дата, документирана с подпис на длъжностното лице и печат на пощата или друга организация с права да извършва куриерски услуги”. Именно разписката и известието са документите, които доказват спазването на срока при изпращане на всякакви книжа по пощата. Разбира се, за да се приеме разписката за годно доказателство, тя не следва да бъде подправена - Определение № 320 от 14.01.2002 г. по адм. д. № 9775/2001 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик председателят Цветанка Табанджова).

Иван ГЕОРГИЕВ, юрист
______________
1 Вж. например Големинов, Ч. Относно началния момент на давностния срок при установени скрити недостатъци. ­ “Социалистическо право”, 1963, № 8, с. 34-40, Христов, В. Начало на давностния срок за вземането на цената при доставките, плащани по акцептната форма. ­ “Социалистическо право”, 1986, № 11, с. 31-36, Христов, В. Срокове за изпълнение по договора за доставка и давностни срокове за вземания на купувача. ­ “Правна мисъл”, 1987, № 1, с. 82-86, Гоцева, А. Срокът за приемане на наследство. ­ “Социалистическо право”, 1986, № 12, с. 20-26, Лиджи, Д. Какво е прекулзивен срок. Подлежат ли на обжалване определенията или решенията на инстанциите по същество, които решават дела като касационна инстанция. ­ “Юридическа мисъл”, 1946, № 2, с. 187-189, Таджер, В. Възстановяване на давностния срок в гражданските отношения между социалистическите организации. ­ “Правна мисъл”, 1977, № 4, с. 69-77, Джелепов, С. Правна същност и начален момент на срока за оспорване на авторството върху изобретенията и рационализаторските предложения. ­ “Социалистическо право”, 1966, № 2, с. 33-41.
2 Вж. Тасев, С., Марков, М. Гражданско право. Обща част. Помагало. С., 2007,
с. 271.
3 Вж. конкретно Железчев, Т. За значението на сроковете в гражданския процес. ­ “Практическо право”, 1993, № 8, с. 18-19, Петков, С. Откога започва да тече срокът за обжалване на решенията по Гражданския процесуален кодекс. ­ “Социалистическо право”, 1952, № 6, с. 17-21, Симеонов, А. Възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба за проверка. ­ “Социалистическо право”, 1971, № 5, с. 36-39.
4 Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения.
5 Вж. Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. С. 2004, с. 255.
6 Възможността изпращането на документи да се доказва с обратна разписка се застъпва в Определение № 7218 от 06.07.2007 г. по адм. д. № 6385/2007 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Виолета Ковачева), както и в Решение № 7678 от 10.07.2006 г. по адм. д. № 3111/2006 г., VI отд. на ВАС (докладчик председателят Иван Трендафилов). В друг съдебен акт обаче тази възможност се отрича ­ Определение № 4721 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 4245/2009 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Галина Матейска).
7 Така и Сталев, Ж. Цит. съч., с. 256.
8 Определение № 4721 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 4245/2009 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Галина Матейска).
9 Издадена от министъра на съобщенията, обн. ДВ, бр. 97 от 07.12.1979 г. с последващи изменения и допълнения.
10 В този смисъл съдебната практика е категорична ­ Определение № 10890 от 07.12.2005 г. по адм. д. № 10699/2005 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Виолета Ковачева), Определение № 4721 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 4245/2009 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Галина Матейска), Определение № 10891 от 07.12.2005 г. по адм. д. № 10811/2005 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Виолета Ковачева), Определение № 10892 от 07.12.2005 г. по адм. д. № 11031/2005 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Виолета Ковачева), Определение № 10893 от 07.12.2005 г. по адм. д. № 11043/2005 г., 5-членен състав на ВАС (докладчик съдията Виолета Ковачева).

Книги

  • Актуални

  • Очаквани