Sidebar

Меню

От 01.01.2015 г. доходите от лихви по банкови сметки подлежат на данъчно облагане. Такива могат да бъдат доходите от лихви по разплащателни сметки за съхранение на пари; депозитни сметки за съхранение на пари, платими на определена дата (падеж) или при други предварително договорени условия за плащане; спестовни сметки за съхранение на пари на физически лица; банкови сметки, открити на името на ненавършили пълнолетие деца (детски влогове) и др. Видовете банкови сметки са посочени в чл. 6, ал. 31 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн. ДВ, бр. 62 от 2009 г.).
Промяната в данъчното третиране е в резултат на отмяната на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), където бяха посочени необлагаемите доходи от лихви. Най-общо казано, до 31.12.2014 г. на облагане подлежаха само доходите от лихви по депозитни сметки и доходите от лихви по банкови сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава извън Европейския съюз (ЕС) или извън държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Добре е да се отбележи, че лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, остават необлагаеми на основание чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ, когато лицето, което ги е придобило, е местно физическо лице или чуждестранно лице, установено за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Освен това, не подлежат на облагане с окончателен данък лихвите по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава - членка на ЕС, или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, придобити от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава извън ЕС, или извън държава - страна по Споразумението за ЕИП по силата на чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, което правило е в сила от 01.01.2015 г.
Доходите от лихви по банкови сметки подлежат на данъчно облагане с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ, като конкретният ред на облагането е в зависимост от това дали физическото лице, което ги е придобило, е местно или чуждестранно физическо лице. Важно е да се има предвид, че местните физически лица са задължени за доходите им от лихви от страната и от чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходите от източник в България.

Облагане на местни физически лица
Доходите от лихви по банкови сметки, придобити от местни физически лица, се облагат реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер на 8% и се определя върху брутната сума на придобитите доходи.
Дължимият данък се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната, в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ. В същият срок банките подават и декларацията за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
Предвид това не съществува възможност местните физически лица сами да декларират и облагат доходите от лихви по банкови сметки, открити в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени на територията на страната, тъй като това е задължение на платците на доходите.
Когато обаче местните физически лица придобиват доходи от лихви по банкови сметки от източник в чужбина, те самите са задължени за внасянето на дължимия окончателен данък и за подаването на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ за дължими данъци (образец 4001). В този случай дължимият данък се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му, като и декларацията се подава в същия срок. Дължимият данък се внася по сметка на ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, където се подава и данъчната декларация.
Ако в чужбина върху тези доходи е удържан данък, при определянето на данъка по реда на ЗДДФЛ следва да приложат съответните методи за избягване на двойното данъчно облагане, предвидени в СИДДО, ако има сключена такава (почти всички СИДДО спрямо доходите от лихви прилагат метода на данъчния кредит).
Когато със съответната страна няма сключена СИДДО, местните физически лица, които имат доходи от тази страна, при определянето на данъка ползват данъчен кредит по реда и при условията на чл. 76 ЗДДФЛ. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
Освен това местните физически лица са задължени да посочат информативно тези доходи и в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (Приложение № 8, образец 2081) за годината на придобиването им.
Когато доходът е придобит в чуждестранна валута, същият трябва да бъде преизчислен в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването му.
От определящо значение за облагането на доходите от лихви по банкови сметки е моментът на придобиването на доходите. Следвайки общия принцип на закона, заложен в чл. 11 ЗДДФЛ и относим към облагането на доходите от лихви по банкови сметки на местните физически лица, доходите се смятат за придобити на датата на плащането - при плащане в брой, или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода - при безналично плащане.
Изключение от това правило е предвидено само при авансово изплащане на лихви по депозитни сметки. В тези случаи, на основание чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на падежа на депозита, или на датата на предсрочното му прекратяване. Това специфично правило се прилага само по отношение на доходите от лихви по депозитни сметки и не се отнася за лихвите по другите видове банкови сметки.

Облагане на чуждестранни физически лица
Доходите от лихви с източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Под „определена база“ се разбира:

  • определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
  • трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Определянето на окончателния данък, дължим от чуждестранни физически лица, които реализират доход чрез определена база, се извършва по регламентирания в ЗДДФЛ ред за облагане на този вид доход, приложим спрямо местните физически лица.
По отношение на доходите от лихви, това е по-рядко срещана хипотеза, но би била възможна - например чуждестранно физическо лице има офис в България и извършва консултантски услуги по определен проект. В реализацията си на проекта чуждестранното физическо лице използва банкова сметка в търговска банка в България, по която съответно получава доход от лихви.
Окончателният данък за доходите от лихви се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви, а ставката на данъка е 10%.
Предвид това, съществено различие спрямо окончателния данък за доходите от лихви по банкови сметки на местните физически лица е разликата в размера на данъчната ставка, а именно за чуждестранните физически лица данъкът е с 2% по-висок. По-ниската данъчна ставка за доходите от лихви по банкови сметки на местните физически лица спрямо тази, прилагана за чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в друга държава - членка на ЕС, или в държава - страна по Споразумението за ЕИП, води до по-благоприятно третиране на едната категория лица спрямо другата, което е в противоречие с основните принципи на европейското право.
Данъкът за доходите от лихви на чуждестранните физически лица се удържа и внася от предприятието - платец (търговската банка), в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода в съответствие с нормата на чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ. Дължимият окончателен данък се декларира от платеца на доходите с декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (образец 4001), в срока за внасянето му, т.е. до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
Относно момента на придобиването на доходите от лихви по банкови сметки от чуждестранните физически лица, меродавен е принципът на начисляването им, за разлика от такива доходи, придобити от местни физически лица, т.е. дори доходът да не е изплатен, данъкът е дължим при неговото начисляване.
Удостоверяването на обстоятелството, че конкретно физическо лице е местно на друга държава за данъчни цели, се удостоверява с документ, издаден от съответния компетентен орган на тази държава, който в случая следва да се предостави на банката в качеството ù на платец на дохода от лихви, за да може банката да определи точния ред на облагане. Това е важно, тъй като е възможно например български гражданин с ЕГН и постоянен адрес в България да е станал местно лице на друга държава и съответно вече да е чуждестранно физическо лице за България, което ще промени реда на облагане на доходите му от лихви.
Когато с държавата, на която лицето е местно за данъчни цели, България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същата ще се прилага с приоритет пред данъчния закон. Ако в съответната СИДДО са предвидени данъчни облекчения, то е възможно те да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. В този случай чуждестранното физическо лице следва да удостовери, че е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; че е притежател на дохода от източник в Република България; че не притежава определена база на територията на България, с която съответният доход е действително свързан; и че са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако има такива.
Когато платецът (банката) начислява на чуждестранно физическо лице доходи от лихви по банкови сметки с източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, посочените по-горе обстоятелства се удостоверяват от чуждестранното физическо лице само пред платеца на дохода. При прилагането на този ред за удостоверяване на основанията за ползване на данъчните облекчения съгласно СИДДО, съответната банка - платец на доходите от лихви по банкови сметки на чуждестранните физически лица, задължена да удържа и внася окончателния данък по ЗДДФЛ, декларира в декларацията по чл. 142, ал. 5 ДОПК (образец 3001) размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Тази декларация се подава в ТД на НАП, по регистрация на банката - платец на доходите, в срок до 31 март на следващата година.

Предоставяне/получаване на информация за доходите от лихви по банкови сметки
Доходите от лихви по банкови сметки, подлежащи на облагане с окончателен данък по ЗДДФЛ (без тези, за които се подава декларацията по реда на чл. 142, ал. 5 ДОПК), се посочват от платеца на дохода (банката) в справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, но само като обща сума за всички лица.
Също така съществува обмен на информация с държавите - членки на ЕС по отношение на доходите от спестявания.

Специфични особености при облагането с окончателен данък на доходите от лихви по банкови сметки
1.
В ЗДДФЛ не е предвиден размер на дохода, който да не се облага с данък, т.е. дори годишният размер на дохода от лихва, придобит от физическото лице, да бъде например 2 лв., този доход ще подлежи на облагане по посочения вече ред.
2. Лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, не могат да ползват данъчно облекчение за доходите от лихви по банкови сметки. Това е така, тъй като данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност в годишен размер на 7920 лв. е уредено в чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и може да се ползва само за доходи, които подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, поради което същото е неприложимо спрямо доходите на физическите лица, облагаеми с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ.
Тук има разлика спрямо действащата до 31.12.2014 г. нормативна уредба, тъй като доходите от лихви по банкови сметки на местни физически лица от държави, извън ЕС (например от банкова сметка в банка, установена в Сърбия) се облагаха с данък върху общата годишна данъчна основа на основание чл. 35 ЗДДФЛ и за тях можеше да се ползват данъчните облекчения, включително облекчението за намалена работоспособност.
От тази година обаче, ако такива лица продължат да имат доходи от лихви от същите банкови сметки, които вече се облагат с окончателен данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, то вече няма възможност същите да ползват данъчни облекчения.
3.
Когато физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, има банкова сметка на името на търговеца, то в този случай няма да се приложат описаните до тук правила, а правилата на ЗКПО и доходите от лихви следва да се отчитат счетоводно в предприятието на търговеца и да участват при формирането на финансовия резултат. Това е така, тъй като в чл. 10, ал. 1, т. 2
ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност като едноличен търговец са обособени като отделен вид доход, а облагаемият доход и данъчната основа по ЗДДФЛ се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на закона.
4. Съществуват специфичен вид сметки (клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата; специална сметка по чл. 25а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; специална сметка по чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители; специална клиентска сметка по чл. 167, ал. 6 от Кодекса за застраховането и др.), които се причисляват към разплащателните сметки.
Например паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, постъпват по клиентската сметка. Превежданите суми могат да бъдат за заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента; извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката и др.
Въпреки своята специфика тези банкови сметки се откриват по силата на договор между съответната банка и физическото лице (адвокат, частен съдебен изпълнител, нотариус, застрахователен агент), който е титуляр на сметката и съответно придобива лихвата от банката. Когато титулярят е местно физическо лице, лихвата по тези сметки следва да се третира като доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ.
Впоследствие лихвата, или част от нея, може да бъде преведена от лицето, придобило дохода (адвоката, частния съдебни изпълнител, нотариуса, застрахователния агент) на съответния/те му клиент/и, което е въпрос на лична договореност между заинтересованите лица и не отменя задължението на банките да определят, удържат и внасят дължимия данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ.

Практически примери
ПРИМЕР № 1:

Местно физическо лице е придобило през декември 2015 г. доход от лихва по банкова сметка от търговска банка в България в размер на 1500 лв. и по банкова сметка от търговска банка, установена на територията на Франция, в размер на 1000 евро (1958,30 лв.). В този случай задълженията на лицето са:
1. В срок до 31.01.2016 г. лицето е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (образец 4001) за четвъртото тримесечие на 2015 г., в която следва да посочи дължим окончателен данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ за дохода от лихва от Франция в размер на 156,66 лв. (1958,30 х 8%), който трябва да внесе в същия срок.
2. В срок до 30.04.2016 г. физическото лице е задължено да посочи този доход в Приложение № 8 (образец 2081) на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015 г.
За придобития доход от лихва по банковата сметка в търговската банка в България физическото лице няма ангажимент за внасяне и деклариране на данъка, тъй като това е задължение на банката.

ПРИМЕР № 2:
На 15.12.2015 г. местно физическо лице придобива доход от лихва по спестовна сметка в търговска банка в България и получава авансово лихва по депозитна сметка в същата банка, чийто падеж изтича на 15.02.2016 г.
В този случай през декември 2015 г. банката ще удържи окончателния данък само върху придобития доход от лихва по спестовната сметка, който ще внесе в срок до 31.01.2016 г.
При изтичането на срока на падежа на депозита банката ще удържи дължимия данък върху придобития от лицето доход от лихва по депозитната сметка, който ще внесе в срок до 31.03.2016 г.

ПРИМЕР № 3:
Местно физическо лице притежава банкови сметки в търговски банки, установени в България, Сърбия и Унгария.
Придобитите доходи по тези сметки през декември 2014 и 2015 г. са, както следва:
1. по 1000 лв. от депозитната сметка в България през всяка от двете години;
2. по 500 лв. от спестовната сметка в Сърбия през всяка от двете години;
3. по 100 от спестовната сметка в Унгария през всяка от двете години.
Данъчното третиране на доходите от лихви по банковите сметки на лицето ще бъде следното:

За 2014 г.:
1. Доходът от депозитната сметка в размер на 1000 лв. се облага с окончателен данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, а дължимият данък е в размер на 80 лв. (1000 х 8%).
2. Доходът от спестовната сметка в Сърбия в размер на 500 лв. се облага по чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ, а дължимият данък върху общата годишна данъчна основа е в размер на 50 лв. (500 х 10%).
3. Доходът от спестовната сметка в Унгария в размер на 100 лв. е необлагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ, тъй като банката е установена в държава - членка на ЕС.
4. Общият размер на дължимия данък за придобитите през 2014 г. от местното физическо лице доходи от лихви е 130 лв.

За 2015 г.:
1.
Общият размер на доходите от лихви по банковите сметки на лицето от 1600 лв. подлежи на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ.
2. Общият размер на дължимия данък за придобитите през 2014 г. от местното физическо лице доходи от лихви е 128 лв. (1600 х 8%).
В конкретния пример общият размер на дължимия данък за 2014 г. е по-висок спрямо този за 2015 г., но най-вече от този пример е видно, че през 2014 г. има различно данъчно третиране на доходите от лихви по банкови сметки, за разлика от третирането през 2015 г., когато тези доходи се облагат само с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ.
Задължения на местното физическо лице във връзка с придобитите от него доходи от лихви по банковите сметки:

За придобитите доходи през 2014 г.:
В срок до 30.04.2015 г. местното физическо лице е имало задължение за подаване на годишна данъчна декларация, в Приложение № 6, на която е следвало да посочи придобития доход от Сърбия в размер на 500 лв. и в същия срок е следвало да внесе дължимия данък върху общата годишна данъчна основа.

За придобитите доходи през 2015 г.:
1. В срок до 31.01.2016 г. данъкът върху доходите от лихви от чужбина в размер на 48 лв. (600 х 8%) подлежи на деклариране от физическото лице в данъчната декларация за дължими данъци - образец 4001за четвъртото тримесечие на 2015 г., като в същия срок се внася и данъкът от лицето.
2. В срок до 30.04.2016 г. доходите от лихви от чужбина, както и данъкът следва да се посочат от лицето в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация на лицето за 2015 г.
В конкретния пример, данък в чужбина върху доходите от лихви, придобити от местното физическо лице, не е удържан, но ако такъв беше удържан, то дължимият по реда на ЗДДФЛ данък би могъл да бъде редуциран (или изобщо да не се дължи такъв). Независимо от това, доходите от лихви по банкови сметки, придобити от лицето през 2015 г., задължително следва да бъдат посочени в Приложение № 8 на годишната му данъчна декларация за 2015 г.

Евгения ПОПОВА
______
1 Чл. 6, ал. 3: Банковите сметки могат да бъдат:
1. разплащателни сметки за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката;
2. депозитни сметки за съхранение на пари, платими на определена дата (падеж) или при други предварително договорени условия за плащане;
3. спестовни сметки за съхранение на пари на физически лица срещу издаване на лична спестовна книжка или на документ, съдържащ идентични данни;
4. сметки на бюджетни предприятия за съхранение на пари на бюджетни предприятия и пари, предоставени на други лица от бюджети, извънбюджетни сметки и фондове, включени в консолидираната фискална програма;
5. набирателни сметки за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице;
6. акредитивни сметки за съхранение на пари, предоставени за разплащане на титуляря с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива;
7. ликвидационни сметки за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
8. особени сметки за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;
9. други видове сметки за съхранение на пари, които се обслужват при определени с договор условия.

Свързани продукти

ЕПИ Счетоводство и данъци ЕПИ Счетоводство и данъци

Книги

  • Актуални

  • Очаквани