Sidebar

Меню

Последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са въведени с § 57 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС - обн. ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г.).
Всички промени влизат в сила от 01.01.2013 г. (§ 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС).
В този брой ще представим основните изменения в ЗДДФЛ, приложими през настоящата 2013 г.

1. Въвеждане на облагане с окончателен данък на лихвите върху депозитите на физически лица, придобити от търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП)

Безспорно най-коментираната промяна в ЗДДФЛ за 2013 г. е тази, свързана с приравняването на доходите от лихви по депозитни сметки в български банки и клонове на чуждестранни банки, установени в България, както и в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в друга държава - членка на ЕС, или в държава от ЕИП (Исландия, Лихтенщтайн и Норвегия) на облагаеми, считано от 01.01.2013 г.
По този начин посочените доходи стават облагаеми с данък 10 на сто върху брутния им размер (т.е. не могат да се ползват данъчни облекчения), като обстоятелството, че депозитните сметки са открити преди 01.01.2013 г.,не променя начина на третиране на лихвите, придобити след 01.01.2013 г. (чл. 38, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ).
Ще се опитаме последователно да изясним въпросите, възникващи по повод новата разпоредба, отнасящи се до:

  • Обхват на банковите сметки, по които лихвите остават необлагаеми. Както е известно, има три вида банкови сметки: разплащателни сметки, спестовни сметки и депозитни сметки. Първите два вида банкови сметки са безсрочни, докато може да се каже, че депозитната сметка има определен срок (падеж), като размерът на лихвени плащания нараства в зависимост от срока на падежа. В този смисъл е и определението за депозитна сметка за целите на ЗДДФЛ - „депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва), съдържащо се в т. 58 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Именно лихвите по първите два вида сметки - разплащателни и спестовни, включително детски спестовни влогове с източник България или друга страна от ЕС или ЕИП - остават необлагаеми и през 2013 г., т.е. на практика извън облагане са нисколихвените безсрочни банкови сметки, открити в страната (респективно в друга страна от ЕС или ЕИП).
  • Обхват на банковите сметки, по които лихвите са облагаеми. Извън обхвата на необлагаемите доходи от лихви от 01.01.2013 г. са както и досега лихвите по разплащателни и спестовни банкови сметки, открити извън ЕС и ЕИП (извън България или извън друга страна от ЕС или ЕИП). Новият момент, в сила от 01.01.2013 г. е, че облагаеми във всички случаи са всички лихвени плащания по сметки с фиксиран падеж - срочните депозити, независимо дали са с източник страната, друга страна от ЕС, страна от ЕИП или трета страна. Облагането обаче следва да бъде разграничено в зависимост от това дали източник на лихвата е българска търговска банка, или клон на чуждестранна банка в страната, или търговска банка извън територията на страната, като в първия случай е важно дали получател на дохода е местно, или чуждестранно физически лице. Ще разгледаме последователно всеки от казусите.

а) Процедура на облагане при депозитна сметка, открита в българска търговска банка или клон на чуждестранна банка в страната
Ако лихвата върху депозитната сметка се начислява от българска търговска банка или клон на чуждестранна банка в страната, облагането е с окончателен данък 10 на сто по реда на глава шеста от ЗДДФЛ - „Окончателен данък за доходи от източник България и чужбина“, като процедурата е различна в зависимост от това дали получател е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, или чуждестранно физическо лице, по смисъла на чл. 5 ЗДДФЛ.
Местните физически лица се облагат върху брутната сума на придобитите доходи от лихви по депозитните им сметки (чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ). При прилагане на процедурата на облагане следва да се има предвид, че обект на облагане е брутната сума на придобития доход от лихви по депозитни сметки от българска търговска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Правилото, въведено в ЗДДФЛ, е доходът да се смята за придобит на датата на плащането - при плащане в брой, а при безналично плащане - на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода (чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДФЛ).
Следователно възникването на данъчното задължение върху лихвите, независимо от объркващия в първия момент термин „придобит“, в съответствие с възприетата данъчна терминология, се свързва с момента на начисляване на лихвата по депозитната сметка, а не с датата на фактическото щ изплащане. Тази дата банката регламентира предварително и обикновено това е датата на падежа, независимо дали лицето ще изтегли депозита на този ден с уговорената лихва, или не, и съответно депозитът ще се продължи автоматично, според правилата на съответната банка. Разбира се, ако депозитът е прекратен предсрочно - датата на придобиване на лихвата ще е датата на предсрочното прекратяване, доколкото на тази дата ще стане начисляването на лихвата.
Изрично е регламентирано коя е датата на придобиване на дохода при авансово плащане на лихвата по депозита. Става въпрос за депозити, при които е уговорено дължимата на падежа лихва да се плаща предварително, като е възможно авансово изплащане на цялата дължима на падежа лихва още при откриването на депозита, или на части - за срока на депозита с периодичност за изплащане на лихвите, избрана от депозитанта (например месечна, тримесечна, шестмесечна, годишна и пр.).
При авансово изплащане на дохода от лихва
, същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита, или на датата на предсрочното му прекратяване (чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ). Следователно, ако лихва по 24-месечен депозит, открит на 30.09.2012 г. с падеж 30.09.2014 г., се начислява на пет части (на 30.09.2012, 30.03.2013 г., 30.09.2013, 30.03.2014 и 30.09.2014 г.), облагането на първите четири авансови плащания ще бъде отложено във времето и ще се извърши на датата на падежа (30.09.2014 г.) или на датата на предсрочното прекратяване на депозита. Задължена за удържане и внасяне на данъка върху лихвите върху депозитните сметки в бюджета е съответната търговска банка, респективно клон на чуждестранна банка в страната.
Данъкът върху лихвите по депозитните сметки на местни физически лица се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода, т.е. в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на лихвата по банковата сметка (това обикновено е датата на падежа или датата на предсрочното прекратяване на депозита), включително и при депозити с авансови плащания - чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ).
С други думи, търговките банки (респективно клонове на чуждестранни банки) ще внасят данъка върху лихвите по депозитите на местни физически лица ежемесечно.
Ще обърнем внимание, че дължимите
данъци върху лихвите по депозитни сметки на местни физически лица се включват в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО), която следва да бъде подадена от търговската банка (респективно клона на чуждестранната банка) до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода (чл. 55, ал. 1, чл. 56 и 57 ЗДДФЛ). Доколкото доходите от лихви по срочни депозити на местното физическо лице са обложени с окончателен данък от съответната търговска банка, респективно клон на чуждестранна банка в страната, те не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от съответното физическо лице (чл. 53, т. 4 ЗДДФЛ).

б) Процедура на облагане на чуждестранните физически лица, при депозитна сметка, открита в българска търговска банка или клон на чуждестранна банка в страната.
Чуждестранните физически лица,
по смисъла на чл. 5 ЗДДФЛ, се облагат върху брутната сума на начислените доходи от лихви по депозитните им сметки (чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗДДФЛ). При облагане на лихвите по депозитни сметки на чуждестранните физически лица от ЕС и ЕИП отново се възстановява обичайният механизъм за облагане на лихви на чуждестранни лица. При останалите чуждестранни лица няма промяна. Лихвите по депозитните им сметки винаги са били облагаеми. Това означава, че:

  • лихвите се облагат при начисляването им с 10 на сто данък върху брутната им сума (чл. 37, ал. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че облагането при удържане на данъка при срочни депозити с авансово плащане на лихва до момента на падежа или предсрочното прекратяване на депозита е изрично регламентирано само за лихви в полза на местни физически лица (чл. 11, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ);
  • данъкът се внася от съответната банка или клон на чуждестранна банка, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на лихвата в републиканския бюджет (чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ). (При лихвите по срочни депозити на местни физически лица срокът е месечен - до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода.);
  • дължимите данъци върху лихвите по депозитни сметки на чуждестранни физически лица се включват в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО), която следва да бъде подадена от търговската банка (респективно клона на чуждестранната банка) до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на лихвата, в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на банката или клона (чл. 55, ал. 1, чл. 56 и чл. 57 ЗДДФЛ). (Както посочихме по-горе, при лихвите по срочни депозити на местни физичеки лица срокът е месечен - до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода.) Доколкото доходите от лихви по срочни депозити на чуждестранните физически лица са обложени с окончателен данък, те не подлежат на задължително деклариране от чуждестраннното физическо лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ1.

в) Процедура на облагане при депозитна сметка, открита от местно физическо лице в търговска банка извън територията на страната.

От 01.01.2013 г. лихвите по депозитни сметка в полза на местно физическо лице от търговска банка извън територията на страната (независимо дали става въпрос за страна от ЕС, ЕИП, или трета страна), винаги са облагаеми, като се облагат с окончателен данък 10 на сто (чл. 38, ал. 13 и чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ).
Облага се брутната сума на лихвата, т.е. не могат да се ползват данъчни облекчения. При наличие обаче на облагане в чужбина е възможно данък в България ефективно да не се дължи, ако удържаният в чужбина данък е равен или по-висок от 10 на сто.
Доходът
се счита за придобит при заверяване на сметката на местното физическо лице - депозитант, като, ако са уговорени предварителни авансови плащания на лихвата преди падежа, доходът се счита за придобит и съответно данъкът става дължим към датата на падежа на депозита, или на датата на предсрочното му прекратяване (чл. 11, ал. 1, т. 2 и ал. 5 ЗДДФЛ).
Данъкът се внася от местното физическо лице, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му. В същия срок дължимият данък подлежи на деклариране по реда на
чл. 55, ал. 2 ЗДДФЛ с Декларацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 ЗКПО.
Придобитите доходи от лихви по депозитни сметки извън страната, независимо че са обложени текущо с окончателен данък, подлежат задължително на информативно деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ (чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ).

2. Въвеждане на срок за издаване и предоставяне на получателя на дохода на образците на документи по чл. 45, ал. 4 и 7 ЗДДФЛ

От 01.01.2013 г. е въведена нова ал. 8 към чл. 45 ЗДДФЛ, с която се регламентира, че Служебната бележка по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ (изготвяна в два случая - за доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 ЗДДФЛ и за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, по смисъла на чл. 31 ЗДДФЛ - без етажна собственост, с форма на управление общо събрание), и Служебната бележка по чл. 45, ал. 7 ЗДДФЛ (за доходи от други източници по чл. 35 ЗДДФЛ - като правило доходи със случаен характер), се издават от предприятиe или самоосигуряващo се лицe по смисъла на КСО - платец на доход, при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им - в срок до 15 април на следващата година.
Ще посочим, че ЗДДФЛ не предвижда задължително издаване на посочените служебни бележки при всяко плащане на съответния доход. Може да бъде предоставена и една Служебна бележка по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ или една Служебна бележка по чл. 45, ал. 7 ЗДДФЛ, сумираща изплатените доходи за цялата данъчна година. Важно е обаче да бъде предоставена на получателя на дохода най-късно до 15 април на следващата година, тъй като, в случай че служебната бележка е издадена, но не е предоставена на лицето, платецът може да бъде санкциониран по реда на чл. 81а ЗДДФЛ2, в сила от началото на миналата година.

3. Промени в декларацията по чл. 55 ЗДДФЛ, свързани с обхвата на декларираните доходи и сроковете на подаването щ

Концепцията за единна данъчно-осигурителна сметка и новият ред на погасяване на всички възникнали задължения за данъци и осигуровки, което предполага НАП да разполага с пълна информация за текущо възникващи данъчни задължения по реда на ЗДДФЛ, доведе до съществени промени в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.
Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи на физически лица, следва да имат превид, че от 01.01.2013 г. декларират по реда на чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (Декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО) всички дължими данъци, които са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ (а не само внесените и удържаните), като дължимите данъци се декларират като обща сума, без да се конкретизират по получатели на дохода. По-конкретно, обект на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи следва да бъдат:

  • дължимите окончателни данъци в полза на чуждестранни физически лица по реда на чл. 37 и 38 ЗДДФЛ;
  • окончателните данъци, дължими върху доходи на местни лица по реда на чл. 38 ЗДДФЛ (доходи от: дивиденти и ликвидационни дялове, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки "Живот"; от имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, в съответствие със Закона за управление на отпадците; от лихви по заеми към кооперацията, предоставени от член-кооператори, от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост; от лихви по депозитни сметки и т.н.);
  • авансовия данък, дължим по реда на чл. 43 ЗДДФЛ, върху изплатени доходи от друга стопанска дейност (граждански договори) и по реда на чл. 44 ЗДДФЛ за изплатени доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.

Единствено не се посочва удържаният данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 ЗДДФЛ, т.е. авансово удържаният данък по реда на чл. 42 ЗДДФЛ (чл. 55, ал. 3 ЗДДФЛ).
Новата декларация (Декларацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 ЗКПО) се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи на физически лица, в сроковете за внасяне на дължимите данъци в ТД на НАП по регистрация на платеца (чл. 56 и 57 ЗДДФЛ), което означава, че срокът на подаване на декларацията като правило ще е тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване/изплащане на дохода), с изключение на случаите на доходи от лихви по депозитни сметки, данъкът върху които се дължи ежемесечно - до края на всеки месец, следващ месеца на придобиването им.
Декларация се подава и от самите физически лица, придобили дохода, когато платецът на дохода не е предприятие3 или самоосигуряващо се лице (чл. 55, ал. 2 ЗДДФЛ). Декларацията се подава в сроковете на внасяне на данъка за придобиване на доход от друга стопанска дейност (граждански договор), например доходите, визирани в чл. 37, ал. 1, т. 10-12 ЗДДФЛ, изплатени от предприятия на чуждестранно физическо лице, за които лицето винаги следва да се самообложи, доходите от наем изплатени от наематели - физически лица, доходите, изплатени на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители от физически лица, и т.н.

Промените в образеца и начина на деклариране на данъците, дължими текущо по реда на ЗДДФЛ, наложиха въвеждането на някои преходни разпоредби, а именно:

  • § 59 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС - съгласно който внесеният през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста от ЗДДФЛ се декларира в действащите към 31.12.2012 г. срокове и ред на раздел II от глава единадесета на същия закон. Според нея внесеният през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица се декларира със стария образец на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и съответно в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка, т.е. до 31.01.2013 г. от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, а от чуждестранното лице, придобило дохода, когато следва се самообложи - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, т.е. до 15.01.2013 г. За доходите по чл. 38, ал. 5 ЗДДФЛ срокът е до края на месеца, следващ месеца на придобиване на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество - т.е. до 31.01.2013 г.;
  • § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС - съгласно който по реда на раздел II от глава единадесета на Закона за данъците върху доходите на физическите лица се декларират и:

- данъците, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31.12.2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.,
- данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е 31.07.2013 г.

Тази преходна разпоредба регламентира категорично, че в посочените случаи ще се прилага новият ред на деклариране на дължимите данъци, описан по-горе, съответно с новия образец на Декларацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 ЗКПО. Според реда, описан в цитирания раздел, декларацияте се подава в срока на внасяне на данъците.
В разпоредбата на § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС обаче нищо не се казва по отношение на сроковете на внасяне на данъците, дължими до 2012 г., но подлежащи на внасяне през 2013 г. Става въпрос за всички доходи на физически лица, подлежащи на текущо облагане, свързани с четвъртото тримесечие на 2012 г.
Според становище, публикувано на интернет - страницата на НАП4 на 09.01.2013 г., следва да се спазват старите срокове, в сила до 31.12.2012 г.
Това означава, че предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, могат да бъдат натоварени както никога досега с подаване на данъчна декларация по чл. 55 ЗДДФЛ - не един път на тримесечие, а четири пъти в първото тримесечие - до 10.01. (за доходи, обложени с аваносов данък по реда на чл. 43 и 44 при изплащането им през декември 2012 г.), до 31.01. (за доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък за местни лица и за чуждестранни лица, за които не се прилага СИДДО, начислени изплатени, респективно разпределени дивиденти през декември 2012 г.), до 28.02. и до 31.03.2013 г. (за доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък за чуждестранни лица, за които се прилага СИДДО, начислени изплатени, респективно разпределени дивиденти през ноември и декември 2012 г.).
Считам, че да се приеме, че „пъстрата картинка“ на внасяне на данъци по стария ред следва да бъде водеща и като срок при декларирането на дължимите данъци по новия ред през първото тримесечие на 2013 г., каквито и да са били съображенията на НАП, е в пълен разрез със здравия смисъл и прокламираната широко цел за намаляване на административното бреме на данъкоплатците.
Втората част на преходната разпоредба изисква данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г., също да се декларират по новия ред, регламентиран в раздел II от глава единадесета на ЗДДФЛ. За този случай изрично е регламентирано, че срокът за подаване на новия образец на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е 31.07.2013 г.
Става въпрос за всички данъци, дължими, но невнесени до 31.12.2012 г., подлежащи на деклариране по новия ред на чл. 55 ЗДДФЛ с Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО.
Както е посочено в цитираното становище, препоръчително е в тези случаи декларацията за дължими данъци да се подава преди внасянето на съответния данък, въпреки че крайният срок за подаването щ е 31.07.2013 г. Крайният срок за подаване на декларация в тези случаи (31.07.2013 г.) е задължителен, дори данъците да не са внесени.

4. Промени в сроковете за внасяне на данъците, дължими текущо през годината

Променени са всички срокове, свързани с внасяне на данъци, дължими текущо през годината, с цел постигане по-голямо уеднаквяване и облекчаване на данъкоплатците. Без да навлизаме в подробности, ще отбележим, че:

  • авансовият данък за доходи от трудови правоотношения, определян по реда на чл. 42 ЗДДФЛ, който работодателят е задължен да удържа, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан от лицата или са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. Данъкът по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ5, формиран при процедурата на годишно уравняване, прилагана от работодателя по основното трудово правоотношение, се внася срок до 25 февруари на следващата година. Авансовият данък за доходите от друга стопанска дейност и наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, независимо от това дали данъкът се удържа и внася от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на съответния доход, или от физическото лице - получател на дохода (чл. 65, ал. 12 и чл. 67, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ). И в двата случая за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл. 65, ал. 12 и чл. 67, ал. 2 ЗДДФЛ). Съответно не се подава декларация по реда на чл. 55 ЗДДФЛ;
  • по отношение на окончателния данък върху доходи на местни и чуждестранни физически лица по реда на чл. 37 и 38 (без ал. 13) ЗДДФЛ са уеднаквени сроковете за внасяне на данъка, като водещ е краят на месеца, следващ тримесечието на начисляването/изплащането на дохода, без значение от вида на дохода и кой следва да удържи и внесе данъка. Постигнатото уеднаквяване е нарушено единствено от сроковете за внасяне на окончателния данък върху лихвите по депозитните сметки, начислени в полза на местни физически лица от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната, тъй като данъкът върху лихвите по депозитните сметки на местни физически лица се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната, в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода (чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ).

5. Промени в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ ;

От 01.01.2013 г. са налице съществени промени в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ, изготвяна от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО - платци на доходи, за изплатените през годината доходи на физически лица. 
Следва да се има предвид, че те имат отношение към доходи, придобити от 01.01.2013 г. нататък. През тази година (до 30.04.2013 г.) за доходите, придобити през 2012 г., ще се подаде познатата от години Справка по чл. 73 ЗДДФЛ (за последен път в досегашния щ вид, но със съществено подобрение - доходите от етажна собственост с форма на управление общо събрание, се декларират като обща сума и се посочва само адресът на имота).
Доколкото промените в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ ще ни засегнат на практика едва през 2014 г., само ще маркираме същността на промяната.
Утвърденият с години подход бе в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ да се посочват всички изплатени доходи през данъчната година на физически лица, които не са доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ или не са доходи от задължително сoциално осигуряване. Прз последните годни не се посочваха, само с цел избягване на дублиране, доходите на чуждестранни физически лица, обложени с окончателен данък, подлежащи на деклариране в декларацията по
чл. 55 ЗДДФЛ.
Новият подход при деклариране в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ е противоположен - на деклариране подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи по смисъла на КСО, посочват изплатените през годината доходи на физически лица, само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 ЗДДФЛ6. Ако даден доход не е сред изброените в ал. 1, т. 1-4 на чл. 73 ЗДДФЛ - той не подлежи на деклариране.

6. Други промени в ЗДДФЛ

Освен изброените по-горе промени в ЗДДФЛ са направи още четири изменения, засягащи ограничен кръг данъкоплатци.

Става въпрос за следните четири промени:

  • Разширяване обхвата на необлагаемите държавни награди. Към тях се включват и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията (чл. 13, ал. 1, т. 22 ЗДДФЛ). За целите на ЗДДФЛ е уточено, че „държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията“ е държавната парична награда на лица за изключителните им постижения и цялостен принос в областта на културата, науката, образованието, отбраната и националната сигурност, здравеопазването, спорта и др., за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и защитата на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии, за опазване на околната среда и за проявена лична доблест, предоставена по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията (т. 59 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). Допълнението е синхронизирано с влизащия в сила от 01.01.2013 г. нов Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, обнародван в ДВ, бр. 89 от 13.11.2012 г.
  • Определяне цената на придобиване, в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик. С посочената промяна в ЗДДФЛ е запълнен пропуск в законодателната уредба, като вече изрично е регламентирано, че цената на придобиване, която следва да се вземе предвид при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 33 ЗДДФЛ при продажба или замяна на имущество в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице - собственик, е данъчната стойност на имуществото към момента на заличаването на едноличния търговец от търговския регистър (чл. 33, ал. 6, т. 10 ЗДДФЛ). „Данъчна стойност“ е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 ЗКПО, т.е. данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него (т. 57 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ)). В случая обаче все пак отново е налице пропуск, защото е визирана разпоредба на ЗКПО, свързана само с данъчни амортизируми активи.
  • Отпадане на възможността за приспадане от едноличния търговец или от физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, облагани по реда на чл. 29а ЗДДФЛ, на надвнесен за данъчната година данък от следващи авансови и годишни вноски. От 01.01.2013 г. отпада възможността надвнесеният за данъчната година данък от еднолични търговци или физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, облагани по реда на чл. 29а ЗДДФЛ, да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличния търговец или от физическото лице. Разпоредбата на ал. 5, даваща такава възможност, се отменя. Промяната е обусловена от въвеждането на единна данъчно-осигурителна сметка, предвиждаща нов ред на погасяване на задълженията. Ще обърнем внимание, че промяната се отнася за периода след 01.01.2013 г. Надвнесен данък от минали години, включително и от 2012 г., не може да се приспада от самото данъчно задължено лице от авансови вноски за 2013 г. или от посочения в Приложение № 2 годишен данък за 2012 г., подлежащ на внасяне. Нaдвнесеният данък може да се възстанови еднинствено по реда на глава шестнадзесета от ДОПК. При формиране на годишното данъчно задължение за 2012 г. обаче е запазено правото на приспадане, осъществено през 2012 г., на надвнесен данък от минали години.
  • Промяна в процедурата на приспадане на дължимия патентен данък, когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък. От 01.01.2013 г. е в сила нова редакция на разпоредбата на чл. 40 ЗДДФЛ, свързана с процедурата на приспадане на патентен данък, когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък, според която от данъка върху общата годишна данъчна основа (когато става въпрос за физически лица) или данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се приспада дължимият и внесен патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагане с патентен данък, като размерът на патентния данък се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

Накрая ще отбележим, че е въведена и обичайната преходна разпоредба за изплатени през 2012 г. субсидии на лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, отнасящи се за 2009 г. или за предходни години, регламентираща освобождане от облагане на посочените субсидии (§ 58 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС).

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
___________
1 В случай че става въпрос за чуждестранно лице, местно за данъчни цели на страна от ЕС или ЕИП, то би могло да подаде такава декларация по свое желание по реда на 37а ЗДДФЛ.
2 Според чл. 81а ЗДДФЛ лице - платец на доход, което, като е задължено, не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, ал. 1, 2, 4 и 7 ЗДДФЛ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв.
3 Според т. 33 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, „предприятие“ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
4 В Интернет, на адрес: http://www.nap.bg/news?id=1664.
5 Има се предвид случаят, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, при който разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година.
6 Според чл. 73, ал. 1 предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи:
1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3;
4. по чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани