Sidebar

Меню

ВЪПРОС: “Бихте ли предоставили повече информация за реда за признаването на професионалните квалификации и за професиите, определени като регулирани?”


ОТГОВОР: На заседание на Министерския съвет на 29.12.2006 г. с Решение № 925 беше приет Списъкът на регулираните професии в Република България. Терминът “регулирана професия” е въведен в българското законодателство с последните изменения и допълнения на Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. “Регулирана професия” е дейност или съвкупност от дейности, включени в Списъка на регулираните професии в Република България, които са от обществена значимост и са от съществено значение за живота и здравето на хората, упражняването на които е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби за притежаването на специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в призната от държавата професионална организация. Това определение за “регулирана професия” следва дефиницията, заложена в Директива 92/51 на Съвета от 18 юни 1992 г. относно втората обща система за признаване на професионално обучение за допълнение на Директива 89/48. Правното регулиране на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации се разпределя в две групи мерки.
Първата група засяга мерките за изграждане и въвеждане на Обща система за признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация или успешно завършен цикъл на обучение за придобиване на право за упражняване на регулирана професия (т.нар. директиви от Общата система - 89/48, 92/51, 99/42 и 2001/19). За да се улесни мобилността на гражданите на държавите членки на Европейския съюз, е изградена и въведена Обща система за признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация или успешно завършен цикъл на обучение за придобиването на право за упражняване на регулирана професия, т.нар. “общосистемни директиви”. Най-общо казано, общосистемните директиви не предполагат автоматично признаване, защото не предвиждат хармонизация на етапа на образованието и подготовката. Всеки, който има квалификацията да упражнява определена професия в държава членка на Европейския съюз обаче, по принцип получава достъп до същата професия и в друга държава членка, дори когато учебните програми се различават до известна степен по отношение на своята продължителност или съдържание. За да бъде признато правото на един гражданин на Европейския съюз да упражнява дадена професия в държава, различна от държавата, където е получено обучението, трябва да бъдат изпълнени някои условия. В случай че професията е регулирана в държавата, където кандидатстващият желае да работи, но не и в държавата, където той е придобил образованието си, компетентният орган може да изиска доказателство, че кандидатът има поне двугодишен професионален опит в тази сфера през последните десет години. В случай че срокът на обучението е по-кратък с повече от една година, отколкото в приемащата страна, властите могат да изискат от кандидатстващия професионален опит най-много два пъти по-дълъг от продължителността на разликата между периодите на обучение, но не повече от четири години. Аналогично на академичното признаване и тук се въвежда понятието “съществено различие” в съдържанието на полученото образование и обучение с изискванията на приемащата държава. Ако такова бъде доказано, е възможно да се изиска полагането на т. нар. “изпит за признаване на правоспособност” или на “период на адаптация”, чиято продължителност е най-много три години.
Втората група мерки включва правните актове, отнасящи се до няколко конкретни направления на професионална дейност от областта на регулираните професии (т.нар. “секторни директиви”). Секторните директиви позволяват лица, обучени в една държава членка, да упражняват своята професия в друга държава от Европейския съюз, след включване на имената им в съответния професионален регистър. Затова учебните програми са хармонизирани предварително по структура и съдържание.
Съществуват седем секторни директиви, повечето от които касаят медицинските професии (общопрактикуващи лекари, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, фармацевти, медицински сестри и акушерки) и архитектите. Дипломите, удостоверяващи квалификация в тези професии, се признават автоматично. Признаването трябва да се изиска формално от съответните органи, но то винаги е последвано от включване на името на кандидата в професионалния регистър.

Лиляна СТАНКОВА
, началник на отдел “Миграция и свободно движение на хора” в дирекция “ЕИМО” на МТСП

Книги

  • Актуални

  • Очаквани