Sidebar

Меню

Изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е изчерпателно /numerus clausus/. Няма законова пречка заповедта да се връчи и по друг начин като единствено релевантно е да се установи фактът на узнаването - в случая достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до ищцата.

Чл. 195, ал. 2 КТ

Решение №2171/2006 от 09.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.

СГС е отменил решение от 03.07.2002 г. по гр. дело № 11141/2001 г. на СРС, с което е отхвърлен искът с правно основаниечл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на Л. Ц. Г. срещу „Р. - Т.” АД за отмяна на заповед № 506/13.10.1995 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение като погасен по давност. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК е уважил иска като основателен. Въззивният съд е приел, че в случая липсва връчване на писмено изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в предвидената от закона форма - лично или с препоръчано писмо с обратна разписка съобразно изискването на чл. 195, ал. 3 КТ. По тази причина уволнението е незаконно и искът не е погасен по давност.
В случая е безспорно, че ищцата е била уведомена за заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение най - късно на 13.04.1998 г., когато с писмена молба е поискала от работодателя да бъде отменено наложеното и дисциплинарно наказание уволнение с процесната заповед. Неправилно е прието, че след като по делото няма данни за връчване срещу подпис или изпращане с писмо с обратна разписка, то това е самостоятелно основание за незаконност на уволнението. Изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е изчерпателно /numerus clausus/. Няма законова пречка заповедта да се връчи и по друг начин като единствено релевантно е да се установи фактът на узнаването - в случая достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до ищцата. Исковата молба е подадена едва на 11.12.2001 г., т. е. много след изтичането на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Това означава, че възражението, което е направено своевременно още в първоинстанционното производство, за погасяването на иска по давност е основателно.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе искът за отмяна на заповед № 506/13.10.1995 г. на изпълнителния директор на дружеството за дисциплинарно уволнение трябва да се отхвърли като погасен по давност.
Съобразно изхода на спора на касатора не трябва да се присъждат деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като такива не са направени.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани