Sidebar

Меню

 


 Вече е в сила Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Предстои държавите-членки да предвидят специални разпоредби за наблюдение на прилагането на директивата, да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива до 19.06.2011 г., като незабавно информират Комисията за това.
В изпълнение на директивата, МТСП (по-точно Работна група 2 към Съвета по европейските въпроси) е заложило съответна мярка (мярка 33) в Плана за 2009 г. -  една от мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Мярка 33 предвижда до края на ноември т.г. да бъде направен пълен анализ на законодателството на България в тази област.

През март 2000 г. в Лисабон Европейският съвет постави целта до 2010 г. Общността да стане най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и с по-голямо социално единство. Мерките за привличане и задържане на висококвалифицирани работници от трети държави като част от подход, основан на нуждите на държавите-членки, се разглеждат в по-широкия контекст, установен от Лисабонската стратегия и от Съобщението на Комисията от 11.12.2007 г. за интегрираните насоки за растеж и работни места.
За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за създаване на ЕО предвижда приемането на мерки в областта на убежището, имиграцията и защитата на правата на гражданите на трети държави. Съгласно Договора Съветът приема мерки в областта на имиграционната политика във връзка с условията за влизане и пребиваване и процедурните стандарти за издаване на дългосрочни визи и разрешения за пребиваване от държавите-членки, както и мерки, определящи правата и условията, съгласно които граждани на трети държави, законно пребиваващи в държава -  членка, могат да пребивават и в други държави-членки.
В Програмата от Хага, приета от Европейския съвет на 04 и 05.11.2004 г., бе признато, че законната миграция ще играе важна роля за укрепването на икономиката, основана на знанието в Европа и за икономическия напредък, като по този начин ще допринесе за осъществяването на Лисабонската стратегия. Европейският съвет от 14 и 15.12.2006 г. одобри поредица от стъпки, които да бъдат предприети през 2007 г., сред които разработването на добре управлявана политика за законната имиграция, която изцяло да зачита националните области на компетентност, за да се помогне на държавите-членки в удовлетворяването на тогавашните и бъдещи нужди от работна ръка.
Важно е да се отбележи, че при прилагането на директивата държавите-членки са задължени да спазят принципа на общностните преференции, изложен конкретно в съответните разпоредби на Актовете за присъединяване на новите държави-членки от 2003 и 2005 г.
Директивата е насочена към постигането на всички гореизложени цели чрез насърчаване на приемането и мобилността за целите на висококвалифицирана трудова заетост на граждани на трети държави за пребиваване, надвишаващо три месеца, за да може Общността да стане по-привлекателна за такива работници от различни краища на света и да се подпомогне нейната конкурентоспособност и икономическият й растеж. За постигането на тези цели бе счетено за необходимо да се улесни приемането на висококвалифицирани работници и техните семейства, като се въведе ускорена процедура за приемане и се предоставят в редица области, социални и икономически права, равни с тези на гражданите на приемащата държава -  членка. Необходимо е също да се вземат предвид приоритетите, нуждите на пазара на труда и капацитетът за прием на държавите-членки. На гражданите на трети държави се дава възможност да подават заявление за синя карта на ЕС или за национално разрешение за пребиваване, което означава, че това са два различни режима.
За целите на директивата, за да се оцени дали съответният гражданин на трета държава има придобито съответно висше образование, може да се направи позоваване на нива 5а и 6 от ISCED (“Международна стандартна класификация на образованието”) от 1997 г.
След като държава-членка е взела решение да приеме гражданин на трета държава, който отговаря на съответните критерии, въпросният гражданин на третата държава, кандидатствал за синя карта на ЕС, следва да получи специалното разрешение за пребиваване, предвидено в директивата, с което следва да се предостави поетапен достъп до пазара на труда, както и до правата на пребиваване и мобилност, за него и неговото семейство. Крайният срок за разглеждане на заявлението за синя карта на ЕС следва да не включва времето, необходимо за признаване на професионална квалификация, или времето, необходимо за издаване на виза, ако такава се изисква. Директивата не засяга националните процедури за признаване на дипломи. Форматът на синята карта на ЕС следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13.06.2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като по този начин се дава възможност на държавите-членки да вписват информация, по-специално относно условията, при които лицето има право да работи.
На гражданите на трети държави, които притежават валиден документ за пътуване и синя карта на ЕС, издадена от държава-членка, прилагаща изцяло постиженията на правото от Шенген, следва да се разреши да влизат и да се придвижват свободно на територията на друга държава-членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, за срок до три месеца в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) и член 21 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14.06.1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници.
Професионалната и географската мобилност на висококвалифицирани работници от трети държави следва да бъде разглеждана като важен механизъм за подобряване ефективността на пазара на труда, за предотвратяване на недостига на квалифицирана работна ръка и за неутрализиране на регионалните несъответствия. Професионалната мобилност на висококвалифицираните работници от трети държави следва да бъде ограничена през първите две години на законна заетост в държава-членка.
Директивата напълно зачита равното третиране на гражданите на държавите-членки и притежателите на синя карта на ЕС по отношение на заплащането, когато те се намират в сравнимо положение.
Притежателите на синя карта на ЕС следва да бъдат третирани равноправно по отношение на социалната сигурност. Клоновете на социалната сигурност са определени в Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14.06. 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета от 14.05.2003 г. за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 за граждани на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание тяхното гражданство разширява приложното поле на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за граждани на трети държави, които законно пребивават в Общността и които минават границата между държави-членки. Разпоредбите в директивата относно равното третиране в областта на социалната сигурност се прилагат пряко и към лица, влизащи на територията на държава-членка директно от трета държава, при условие че съответното лице пребивава законно като притежател на валидна синя карта на ЕС, включително по време на периода на временна безработица, и отговаря на условията, установени от националното право за получаване на съответните обезщетения за социална сигурност.
Професионалните квалификации, придобити от гражданин на трета държава в друга държава-членка, следва да бъдат признати по същия начин, както се признават и гражданите на Съюза. Квалификациите, придобити в трета държава, следва да се вземат предвид в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионалните квалификации.
Мобилността в рамките на Общността следва да бъде контролирана през първия период на законно пребиваване на висококвалифицирания работник от трета държава. Необходими са дерогации от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, за да не се санкционират географски мобилните висококвалифицирани работници от трети държави, които все още не са придобили статут на дългосрочно пребиваващи в ЕО, посочен в директивата, както и за да се насърчи включително циркулярната миграция.
Мобилността на висококвалифицирани работници от трети държави между Общността и тяхната държава на произход следва да бъде насърчавана и запазена. Следва да се предвидят дерогации от Директива 2003/109/ЕО, за да се удължи периодът на отсъствие от територията на Общността, без да се прекъсва срокът на законно и непрекъснато пребиваване, необходим за изпълняване на изискванията за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ в ЕО. Следва също да се разрешат по-дълги периоди на отсъствие от предвидените в Директива 2003/109/ЕО, след като висококвалифицираният работник от трета държава е получил статут на дългосрочно пребиваващ в ЕО, за да се насърчи тяхната циркулярна миграция.
При прилагането на директивата държавите-членки следва да се въздържат от активно набиране на персонал в развиващите се страни в сектори, в които има недостиг на персонал. За ключовите сектори, например сектора на здравеопазването, както се подчертава в заключенията на Съвета и на държавите-членки от 14.05.2007 г. относно Европейската програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници в развиващите се страни (2007-2013 г.), и съответно сектора на образованието, следва да се изготвят етична политика и принципи за набиране на персонал, които да се прилагат към работодателите от публичния и частния сектор. Тази политика и принципи следва да бъдат утвърдени посредством разработването и прилагането на механизми, насоки и други инструменти за улесняване според необходимостта на циркулярната и временната миграция, както и посредством други мерки, които ще сведат до минимум отрицателното и ще увеличат положителното въздействие от висококвалифицираната имиграция върху развиващите се страни, за да може “изтичането на мозъци” да се превърне в т. нар. “придобиване на мозъци”.
Благоприятните условия за събиране на семейството и за достъп до работа за съпрузи е основен елемент на директивата, целяща привличането на висококвалифицирани работници от трети държави. Държавите-членки могат да запазват или въвеждат условия и мерки за интеграция, включително езиково обучение, за членовете на семейството на притежател на синя карта на ЕС.
Предстои държавите-членки да предвидят специални разпоредби за наблюдение на прилагането на директивата, с цел откриване и евентуално противодействие на възможния ефект от “изтичане на мозъци” в развиващите се страни, както и за избягване на т. нар. “прахосване на мозъци”. Държавите-членки следва да представят годишно данни на Комисията относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила.
Държавите-членки следва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 19.06.2011 г., като незабавно информират Комисията за това.
За тази цел и тъй като въвеждането на този режим ще изисква редица законодателни промени в различни актове от българското законодателство, МТСП (по-точно РГ 2 към Съвета по европейски въпроси) е заложило съответна мярка (мярка 33) в това отношение в Плана за 2009 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Мярката предвижда до края на ноември т.г. да бъде направен пълен анализ на законодателството на България в тази област. Към момента се сформира подгрупа към РГ 2, с цел изпълнение на заложеното в Плана за действие в съответния срок.

Лиляна СТАНКОВА, директор на дирекция “Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в МТСП

Книги

  • Актуални

  • Очаквани