Списания Информационен бюлетин по труда Подбрани статии Видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение
Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2011 JoomlaWorks, a business unit of Nuevvo Webware Ltd.

Видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

В МТСП постъпват много запитвания относно видовете обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка се поставят въпроси, свързани с признаването на трудов и осигурителен стаж, както и дължими ли са осигурителни вноски и данъци върху изплатените обезщетения. Настоящият материал има за цел да обобщи отговорите на поставените въпроси.

I. Видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако не е спазена част от срока). Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие)
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.
Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя са следните:
а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетението;
б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.
Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.
Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.
Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (отговаря на изискването за възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст, т.н. точки по чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки - възрастта и точките).
Това обезщетение се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за ранно пенсиониране по § 4 и § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.

7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:
1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.
Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

8. Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка)
Съгласно чл. 226, ал. 1 и 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;
- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя, за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят, действащ като осигурител на работника/служителя, има задължение да му издаде безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението. С удостоверение образец УП-2 се удостоверява осигурителен доход, а с УП-3 - осигурителен стаж, които са необходими на работника/служителя по повод на пенсиониране. За да бъде отпуснато парично обезщетение при безработица на работник/служител, който е останал без работа, е необходимо работодателят да му издаде справка-декларация (по образец). Задължението за издаване на посочените документи произтича от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.
Отговорността на работодателя при неизпълнение на горните задължения се изразява в изплащане на обезщетение, чийто размер се определя в зависимост от това дали става въпрос за вреди, причинени от неиздаване или несвоевременно издаване на документи или при незаконно задържане на трудовата книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).

9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

II. Зачитане на трудов и осигурителен стаж в случаите на изплащане на обезщетения

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:
- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка.
От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж.
Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения).
Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:
- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят.
Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.

III. Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане.
От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане.

В заключение и за улеснение прилагаме следната таблица, която отразява зачитането или незачитането на трудов и осигурителен стаж и облагането или необлагането с данък на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудово правоотношение:

Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП