Списания Търговско и облигационно право Подбрани статии Последните изменения и допълнения в Закона за търговския регистър
Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2011 JoomlaWorks, a business unit of Nuevvo Webware Ltd.

Последните изменения и допълнения в Закона за търговския регистър

На 16.05.2008 г. Народното събрание прие на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър (ЗИД на ЗТР), който беше обнародван1 и вече влезе в сила. Предвидените в него изменения бяха дълго дискутирани и обсъждани, а възникналите в практиката проблеми с функционирането на Търговския регистър през първите няколко месеца след стартирането му на 01.01.2008 г. ги направиха и крайно наложителни. Следва да се каже, че направените изменения и допълнения няма да отстранят всички съществуващи към момента препятствия пред нормалното функциониране на търговския регистър, но въпреки това приемането им беше неотложно предвид опасността да се блокира или затрудни значително дейността на търговците поради зависимостта им от вписванията в търговския регистър.
Реформата, свързана с промяната на съдебната регистрация на търговците в административна чрез създаването на единен национален централизиран електронен търговски регистър към Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, е мащабна както по своята значимост, така и по своя обхват и сложност. Макар че тя бе дълго време планирана и макар че влизането в сила на ЗТР бе многократно отлагано във времето, редица изменения и допълнения в ЗТР се наложиха още преди влизането му в сила на 01.01.2008 г. Последните изменения и допълнения на ЗТР всъщност са първите от влизането на закона в сила и първите, които са с такава висока степен на практическа насоченост. Те премахват установените досега в процеса на работа на търговския регистър празнини в закона и регламентират по-пълно и по-подробно вече предвидени хипотези, макар че не отстраняват изначално заложените проблеми пред функционирането на българския търговски регистър при преминаването от съдебна към административна регистрация на търговците.

Влезлите в сила изменения на ЗТР не въвеждат кардинални промени в структурата, организацията и функционирането на търговския регистър, не представляват своеобразна “реформа в реформата”, а по-скоро чисто практически се стремят да оптимизират и да улеснят процеса на регистрация и пререгистрация на търговците.

Измененията и допълненията в ЗТР условно биха могли да се обединят в няколко групи:

  •  Значително усъвършенстване на регистърното производство - разширяване активната легитимация на заявителите, разширяване кръга на актовете, които могат да се подават по електронен път, засилване служебното начало, регламентиране поредността на вписванията и пр.
  •  Разширяване и засилване функцията на публичността на търговския регистър.
  •  Промени, свързани с реда и условията за оповестяване на финансовите отчети и отстраняване на съществуващото противоречие между ЗТР и Закона за счетоводството (ЗСчет.).
  •  Промени, свързани с фирмените наименования на търговците.
  •  Доразвитие и оптимизиране на процедурата по пререгистрация на вече съществуващите търговци.
  •  Промени, предназначени за оптимизиране дейността и функционирането на търговския регистър.

1. Усъвършенстване на регистърното производство
Най-многобройни са измененията и допълненията, свързани с регистърното производство, които най-пряко ще засегнат търговците, ще облекчат дейността им и се очаква да доведат, от една страна, до по-голяма бързина на регистърното производство и, от друга страна - до по-оптимално постигане на целите, които по съществото си трябва да изпълнява търговският регистър.
1.1.
Една от най-важните предприети промени е свързана с разширяване на активната легитимация при заявяване вписването на обстоятелства в търговския регистър. Досегашният текст на закона допускаше само законният представител на съответното търговско дружество или друго лице в предвидените по закон случаи (синдик, ликвидатор) да заявяват вписвания. Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър срамежливо допусна възможността поне физически заявленията да не бъдат подавани лично, като подписът на заявителя трябваше да бъде нотариално заверен. Параграф 5 ЗИД се стреми да отстрани този значителен в практиката проблем, като дава възможност заявленията да бъдат подписвани от адвокат с изрично писмено пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията, съставено съгласно изискванията по Закона за адвокатурата, т.е. без да е необходима нотариална заверка на пълномощното (чл. 15, ал. 1 ЗТР). Наред с това законът въвежда фигурата на “подателя”. По този начин подаването на документите може да бъде извършено както от лицата, които имат качеството на “заявители” по смисъла на закона, така и от всяко трето лице - пълномощник с изрично писмено пълномощно (чл. 15, ал. 2). В случаите, когато заявлението се подава от адвокат или от пълномощник, пълномощното следва да се приложи към заявлението, а ако заявлението се подава по електронен път, то следва да се представи и електронен образ на пълномощното (чл. 15, ал. 4). В допълнение в самия закон се въвежда изискването, че когато заявлението се подава чрез трето лице - пълномощник, подписът на заявителя върху заявлението трябва да бъде нотариално заверен.
Разширяването на активната легитимация със ЗТР е изключително разумно, тъй като по този начин опростява значително процедурата, която досега в основни линии налагаше законните представители лично да подписват и подават заявленията, а това на практика обезсмисляше бързината на производството в много случаи. В хипотезата, в която управителите на регистрираното пред съда дружество не са български граждани и пребивават постоянно в чужбина, досегашната уредба налагаше нотариални заверки на подписите им в чужбина и легализиран превод или заверен превод от заклет преводач, което на практика затрудняваше изключително много процеса на пререгистрация и изобщо на вписванията в търговския регистър.
В търсене на баланс между това целесъобразно разширяване на активната легитимация ЗИД на ЗТР обаче успява в значителна степен да гарантира и правната сигурност. Това е постигнато както чрез изискването на отбелязаните по-горе писмени пълномощни при подаването чрез трето лице - пълномощник, така и чрез въведените допълнителни изисквания в § 3 ЗИД (чл. 13 ЗТР). Така например търговецът, както и другите лица, които по закон имат правото да заявяват вписване, заличаване и обявяване, са длъжни да прилагат към заявлението и подписана декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. Третото лице - подател, пък е длъжно да представя декларация, че заявлението и приложените към него документи са му предоставени от заявителя, като длъжностното лице, приемащо заявлението, трябва да проверява самоличността на подателя и да отрази данните му в информационната система на регистъра.
1.2. С приетите изменения в ЗТР се засилва служебното начало с цел да бъдат повишени ефективността и бързината на работата на търговския регистър. Така например новата редакция на чл. 14 ЗТР разширява предметния обхват на актовете, които подлежат на незабавно служебно вписване от агенцията в предвидените от закона случаи (§ 4 ЗИД). Това са вече не само актовете на съда, но и актовете на другите държавни органи (такива актове биха могли да бъдат актовете на НАП, АДВ, митническата администрация и др.), както и актовете на частните съдебни изпълнители. В тази връзка е направено и изменението в чл. 16, ал. 1 ЗТР, съгласно което актовете на тези държавни органи и на частните съдебни изпълнители също се въвеждат в електронната система чрез снемане на електронен образ от тях и приложените към тях документи (§ 6 ЗИД).
1.3. Съществено е направеното изменения в чл. 19 ЗТР, с което се регламентира поредността на конкуриращи се вписвания. Занапред длъжностните лица се задължават да разглеждат заявленията на частните лица и актовете, подлежащи на незабавно служебно вписване (актовете по чл. 14 ЗТР), по реда на постъпването им. Тъй като длъжностното лице е задължено да впише незабавно подлежащите на служебно вписване актове (на съда, а вече и на държавните органи и на частните съдебни изпълнители) в предвидените от закон случаи, а вписването на обстоятелства или обявяването на актове, заявени от частното лице-заявител, на практика се забавят във времето, това би могло да доведе до накърняване на правната сигурност. Така например по досегашния ред едно запорно съобщение върху дяловете на търговското дружество би могло да се впише преди прехвърлянето на тези дялове на трето лице, макар че на практика прехвърлянето на дяловете е станало преди налагането на запора. Така интересът на купувача на дяловете се оказва необосновано засегнат. Поради тази причина новият чл. 19, ал. 4 ЗТР предвижда, че когато е постъпил за незабавно служебно вписване или обявяване акт на съда, на друг държавен орган или на частен съдебен изпълнител (акт по чл. 14 ЗТР), по делото на търговеца се разглеждат незабавно всички постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им.
1.4. Важно е да се отбележи, че за първи път в ЗТР е предвидена възможност за спиране на регистърното производство въз основа на съдебен акт (чл. 19, ал. 5 ЗТР). Това, от една страна, е уредено чрез препращане към чл. 536 ГПК, който предвижда стандартните основания за спиране на охранителните производства (наличието на висящо дело или възникването на гражданскоправен спор между молителя и трето лице). Тепърва от правната доктрина следва да се анализира същността на регистърното производство, което със ЗТР е регламентирано като административно, но и препраща към охранителните съдебни производства, каквото самото регистърно производство беше до приемането на ЗТР. От друга страна, спиране на регистърното производство се регламентира и в предвидените от Търговския закон случаи. Това са няколко хипотези, които са предвидени предимно в материята на преобразуването. В случаите, когато е постановено спиране, поредността на разглеждане на заявленията е същата, както и при конкуриращите се вписвания - по реда на постъпване на заявленията.
1.5. Изрично следва да се отбележи допълнението на чл. 21, т. 5 ЗТР, което макар че на пръв поглед е незабележимо, по съществото си носи изключително значима идея (§ 10, т. 3 от ЗИД на ЗТР). За пръв път с изменението на ЗТР категорично и изрично се дефинира, че длъжностните лица по регистрацията не просто проверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, но и неговото съответствие със закона, както и дали подлежащият за обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. По този начин се отстранява един сериозен недостатък на ЗТР в досегашната му редакция. На практика с новата разпоредба на чл. 21, т. 5 ЗТР се дефинира проверката за законосъобразност на вписваните обстоятелства, които длъжностните лица по регистрацията следва да извършват. Това изменение привежда българското дружествено право в съответствие с изискванията на Първата директива на Съвета (Директива 68/151/ЕИО), според която учредяванията и преобразуванията на търговските дружества, както и техните учредителни актове и измененията в тях, подлежат на проверка за законосъобразност, която се осигурява или чрез заверяването им в надлежна правна форма, или чрез предварителен административен или съдебен контрол2. Цитираното допълнение на чл. 21, т. 5 ЗТР представлява едно значително усъвършенстване на ЗТР и привеждането му в съответствие с изискванията на acquis communautaire.
1.6. За да не се блокира работата на търговския регистър поради законовите изисквания във връзка със защитата на личните данни, в новата редакция на чл. 13, ал. 9 се въвежда презумпцията, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставяне на публичен достъп до тези данни. Предложеното разрешение е уместно, тъй като нито технически, нито физически за длъжностните лица по регистрацията е възможно да обработват представените заявления и документи. Освен това всяка интервенция върху подобни документи, които в по-голямата си част са свързани с определени права и задължения на представилите ги лица или с права и задължения на трети лица, би породила основателно съмнение относно автентичността и/или истинността на тези документи.
1.7. С измененията на ЗТР се въвеждат редица разпоредби, които имат малко или много правно-технически характер, не са нови, но целят да осигурят по-висока ефективност и по-голяма бързина на регистърното производство.
В чл. 26, ал. 2 ЗТР се въвежда възможността да не се представят повторно пред търговския регистър вече представени документи, когато е направен отказ, а само да се посочат номерът на заявлението и видът на представените вече документи (§ 13 ЗИД). Разбира се, отказът не трябва да е именно поради нередовност в първоначално представения документ, защото в противен случай този документ не би могъл да се ползва от лицето. Новото заявление за вписване, заличаване или обявяване обаче се разглежда по реда на постъпването му (чл. 26, ал. 1 ЗТР).
С новата ал. 5 на чл. 33 ЗТР се предвижда, че копия от документи, съдържащи се в делото на отделен търговец и заверени от длъжностните лица, имат силата на официални преписи (§ 18 ЗИД). Така на практика, ако търговците загубят оригиналите на документите, свързани с регистрацията, те във всеки един момент биха могли да се снабдят с официално заверено копие на тези документи, което ще се ползва със същата сила, както и оригиналът.
1.8. ЗИД на ЗТР урежда и някои въпроси във връзка с чисто техническото улесняване на достъпа до търговския регистър и стимулирането на използването на най-съвременните средства за достъп по електронен път. Така например разпоредбата на чл. 17 ЗТР разширява кръга от документи, които могат да бъдат подавани в електронна форма. В този смисъл е и чл. 12, ал. 2 ЗТР, която предвижда, че за подадени по електронен път заявления размерът на таксите не може да надвишава 75% от съответната такса, предвидена за подаването на заявлението на хартиен носител. В същата насока са и идеите на Агенцията по вписванията за бъдещото развитие на търговския регистър.

2. Разширяване и засилване функцията на публичността на търговския регистър
Част от промените в ЗТР са насочени към това да разширят публичността, която е същностната функция на търговския регистър.
2.1.
На първо място следва да се отбележи подобрената редакция на текста на чл. 11 ЗТР относно публичността на търговския регистър, както и разширяване обхвата на информацията, до която се осъществява свободен и безплатен достъп. Новият текст изрично дефинира, че достъпът е безплатен, включително и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. С тази по-прецизна формулировка действително се постига същностното предназначение на регистъра да осигурява безплатен достъп до всички актуални документи и информация за търговците. Наред с това свободният и безплатен достъп е с разширен обхват. За пръв път се осигурява достъп и до постановените откази. Това позволява на всички трети лица да бъдат по-пълно и точно информирани относно статуса на даден търговец, както и относно причините, поради които е постановен отказът. Тези изменения и допълнения са в съответствие с изискванията на Първата директива относно търговско-правната публичност. По този начин се очаква да се засили доверието в търговския регистър.
2.2. Особено положително следва да бъде оценено изменението на чл. 23 ЗТР, което по съществото си не е ново, а само разширява кръга на субектите, които нямат право да изискват доказването на вписани обстоятелства и представянето на актове, които са обявени в търговския регистър. Тази разпоредба по съществото си засилва значението на регистъра, от една страна, а от друга страна, води до значително облекчаване дейността на търговците, като им спестява една бюрократична формалност.
Правилото на чл. 23, ал. 4 съществуваше и в досегашната редакция на закона. Изменението се състои в това, че към изброените органи и лица се добавя съдът, което в известна степен е излишно, тъй като съдът като държавен орган вече е обхванат и от досегашната редакция на ЗТР (§ 11, т. 3 ЗИД). Важни обаче са направените допълнения в две насоки. От една страна, се дава дефиниция на “лица, осъществяващи публични функции”, като в тази категория попадат “нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон” (§ 23 ЗИД). От друга страна, особено значимо допълнение, което съществено ще улесни търговците при осъществяването на тяхната дейност, е включването в тази група и на “организации, предоставящи обществени услуги, в т. ч. банките”. Законът дава легална дефиниция на “организация, предоставяща обществени услуги” и това е “всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги” (§ 23, т. 2). Така формулираната дефиниция има твърде широк обхват. В нея на практика попадат всички здравни и образователни заведения, експлоатационните дружества и други организации. С направените допълнения значително се улеснява дейността на търговците, като им се спестява необходимостта да доказват вече вписани в търговския регистър обстоятелства и многократното представяне на едни и същи документи пред различни държавни органи, лица, осъществяващи публични функции, и посочените организации, предоставящи обществени услуги, в т. ч. и банките, което може да бъде осигурено чрез единния електронен Търговски регистър. В това всъщност се изразява и смисълът на реформата чрез създаването на единен централизиран електронен Търговски регистър - от една страна, да облекчи търговците, а от друга - да предоставя вярна, точна, пълна и актуална във всеки един момент информация на всяко заинтересовано лице.

3. Промени във връзка с оповестяването на годишните финансови отчети
Сред приетите изменения в ЗТР заслужава да се обърне специално внимание на оповестяването на финансовите отчети в Търговския регистър. Измененията преследват две цели. На първо място - да отстранят съществуващия проблем между ЗТР и ЗСчет., и на второ място - да облекчат процеса на пререгистрация през първата година на стартирането на търговския регистър.

3.1. В старата си редакция ЗТР предвиждаше задължение за търговците при пререгистрацията в Търговския регистър да представят финансовите отчети за 2004, 2005 и 2006 г. С приетото изменение това задължение отпада (§ 24 на ЗИД), като се предвижда изменение и в ЗСчет. (§ 9а в ПЗР на ЗСчет.), съгласно което до датата на пререгистрацията търговците са длъжни да публикуват актовете по чл. 6, ал. 3 ЗТР (финансовите отчети) за предходната година чрез икономическо издание или чрез интернет в срок до 30 юни на съответната година. С това търговците ще изпълнят задължението си по чл. 40, ал. 5 ЗСчет. за осигуряване на свободен достъп до публикуваните актове по чл. 6, ал. 3 ЗТР за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им. Това на практика ще улесни и дейността по пререгистрацията, тъй като ще освободи Агенцията по вписванията от задължението да обработи отчетите за три години назад на всички пререгистриращи се търговци.
3.2. От друга страна, с разпоредбите на § 28, т. 2 се определят задълженията на търговците за публикуване на актовете по чл. 6, ал. 3 ЗТР при пререгистрацията им в Търговския регистър. Ако дружество се пререгистрира до 30 май на съответната година, същото следва да предостави отчетите за годините от 2007 до годината, предхождаща годината на пререгистрация включително, не по-късно от 30 юни на същата година. Ако пререгистрацията се извърши от 1 юни до 31 декември на съответната година, задължението за представяне трябва да бъде изпълнено в тримесечен срок от датата на пререгистрацията, като дружеството трябва да публикува финансовите си отчети за предходната година до 30 юни от годината на пререгистрация чрез икономическо издание или чрез интернет. Ако дружеството се пререгистрира през месец юни на съответната година и до 30 юни успее да представи в Търговския регистър финансовите си отчети за предходната година, то тогава отпада задължението му да публикува отчетите чрез икономическо издание или чрез интернет.
Търговците, чийто годишен финансов отчет за предходната година не подлежи на задължителен независим финансов одит, нямат задължение да публикуват отчетите си чрез икономическо издание или чрез интернет. При пререгистрацията си обаче те са длъжни да представят финансовите си отчети по общия ред3.
По този начин се конкретизира чл. 40 ЗСчет., тъй като разпоредбата му изисква всички търговци да представят отчетите си за предходната година в срок до 30 юни на следващата година. Това на практика досега означаваше, че за да спазят изискването на ЗСчет. за 2007 г., всички търговци трябваше да се пререгистрират в търговския регистър до 30.06.2008 г. и да заявят за обявяване своите отчети по чл. 6, ал. 3 ЗТР до същата дата. На практика по този начин ЗСчет. беше в противоречие с обявения тригодишен срок за пререгистрация по ЗТР. Разпоредбата на § 28, т. 2 ЗИД на ЗТР на практика изглажда противоречието и позволява търговците да се пререгистрират в тригодишния срок по § 4, ал. 1 ЗТР, без да нарушават разпоредбите на чл. 40 ЗСчет.
3.3. Във връзка с оповестяването на финансовите отчети на предприятията законът допуска те да бъдат подавани и от съставителите им по смисъла на ЗСчет. (чл. 15, ал. 3 ЗТР). Предвиденото нотариално заверено пълномощно в тези случаи е адекватна защита, че съставителите няма да действат от свое име, а само с мандат от съответния търговец. Съставителите също трябва да приложат декларация относно истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.

4. Промени, свързани с фирмените наименования на търговците
Промените относно фирмените наименования на търговските дружества са значими и заслужават отбелязването им в самостоятелна група. Самите изменения са основно в три посоки.
4.1.
Първото важно изменение е, че срокът на действие на запазването на фирмено наименование се удължава от 2 на 6 месеца, като действието на запазването може да се продължи и след това - чак до приключване на производството по обжалване на отказа за вписване (в случай че такъв е направен). В случай че бъде подадено ново заявление за вписване в шестмесечния срок, действието на запазването се продължава до приключване на производството по регистрация (§ 20 от ЗИД на ЗТР и чл. 36 ЗТР). Причината за това изменение е, че досегашният двумесечен срок бе твърде кратък и в голям брой от случаите учредителите на дружества с по-сложна правно-организационна форма, каквито са например акционерните дружества, не успяваха да се справят в срок и да подготвят всички документи и да изпълнят всички формалности, необходими за регистрацията на новото дружество. Със същия проблем се сблъскваха особено чуждестранните дружества, предприели регистрация на дружество в България.
4.2. На второ място, законът вече дава възможност запазването на фирма да бъде извършено и от лице, което не е пряко заинтересовано от това, но при условие че в заявлението за запазване на фирмата се посочи заинтересованото лице, в чиято полза е запазването (§ 19 ЗИД и чл. 35, ал. 2 ЗТР). Тази промяна е твърде уместна, тъй като неяснотата до момента създаваше значителни проблеми.
4.3. Особено съществено е отпадането на изискването за национална уникалност на фирменото наименование по отношение на регистрираните вече до влизане в сила на ЗТР търговци. При пререгистрацията си те ще запазват досегашната си фирма. Изискването за национална фирмена уникалност ще се прилага само по отношение на новорегистрираните търговци след 01.01. 2008 г.
По принцип идеята да се въведе национална уникалност на фирменото наименование, която беше заложена изначално в ЗТР, не е лишена от разум. Проблемът обаче се състои в това, че подобно начинание можеше практически да се осъществи в началото на прехода към пазарна икономика, когато все още броят на регистрираните и учредявани фирми не беше толкова голям. Сега, близо 20 години по-късно, когато според статистически данни са регистрирани над 1,4 млн. търговски дружества, от които 20-30% са със съвпадащи фирмени наименования, подобна инициатива е практически неосъществима и е свързана повече с негативи, отколкото с предимства. Законът в досегашната си редакция предвиждаше задължително преименуване при съвпадащи фирмени наименования, като не държеше сметка за приоритет на регистрацията, общоизвестност, свързаност на наименованията с регистрирани търговски марки и т.н. Предвиждаше се Агенцията по вписванията да уведомява търговците със съвпадащи фирмени наименования и при бездействие от тяхна страна служебно да ги преименува чрез прибавянето на определена в закона добавка. Това беше, от една страна, изключително обременяващо с оглед нормалното функциониране на Търговския регистър в стартовата му фаза, а от друга страна - неоправдано и несправедливо по отношение на търговците. Търговци, които в продължение на 17-18 години са инвестирали в своята корпоративна идентичност, най-важният елемент от която е фирменото наименование, бяха застрашени от възможността да изгубят както нея, така и клиентите си, поради задължително наложеното им от ЗТР “преименуване”. В този смисъл бяха и множеството оплаквания в бизнес средите за обърквания сред техните партньори и клиенти. След това изменение ще се запази досегашната практика регистрираните вече дружества да се идентифицират чрез своето фирмено наименование, седалище и единен идентификационен код.

5. Промени, свързани с пререгистрацията на регистрираните в съда търговци
Със ЗИД съществено е изменен § 4 от ПЗР на ЗТР, като по-подробно и детайлно се регламентира процедурата по пререгистрация на регистрираните в съда търговци (§ 24 от ЗИД). Тези промени са от съществено значение за нормалното стартиране на Търговския регистър и са релевантни само за тригодишния преходен период.

5.1. С измененията в ЗТР се възвежда принципът на едно-временната пререгистрация на търговеца с всичките му клонове (§ 4, ал. 9 ЗТР). Дава се възможност на агенцията в случай на пререгистрация на дружество с клонове незабавно да изиска от съдилищата по седалището на всеки клон издаването на удостоверения за актуално състояние на всички клонове и предоставянето на фирмените дела за сканиране на документите, отнасящи се за вписване на обстоятелствата за съответния клон.
5.2. Предвид практическата невъзможност да се спази предвиденият в чл. 19, ал. 2 ЗТР срок за произнасяне на длъжностното лице до края на първия работен ден след приемането на заявлението за пререгистрация (практиката показа, че срокът за пререгистрация е в порядъка на 30-40 дни след приемане на заявлението), ЗИД въвежда 14-дневен срок за произнасяне на Агенцията по вписванията за времето на преходния тригодишен срок за пререгистрация по реда на § 4 ЗТР (§ 24 ЗИД). Тази законодателна промяна е елегантна, защото тя не променя общите срокове по чл. 19 ЗТР.
Удълженият срок се обуславя от натовареността на агенцията и е напълно разбираем. В общия случай по чл. 19, ал. 2 (вписване на обстоятелства) срокът за произнасяне на длъжностното лице е до приключването на първия работен ден, следващ деня на приемане на заявлението. Запазва се и срокът по чл. 19, ал. 3, който изисква при подаване на заявление за обявяване на актове длъжностното лице да се произнася незабавно. Запазването на тези срокове в ЗТР е абсолютно уместно с оглед прокламираната с реформата бързина на вписванията. Също така е ясно обаче, че по отношение на адресатите на закона е по-коректно, вместо да се регламентират непостижими кратки срокове, да се даде един по-дълъг срок за произнасяне, който е реалистичен и може да се спазва. Законодателят заслужава да бъде приветстван за това, че не изменя сроковете на закона по принцип, а само за преходния тригодишен период.
5.3. Във връзка с пререгистрирането на дружествата особено важна е промяната на § 4, ал. 12 ЗТР, която създава задължение на окръжните съдилища да осигуряват право на всяко лице да преглежда търговските регистри относно непререгистрираните търговци и документите, въз основа на които са извършени вписванията, както и да издават преписи от тях и удостоверения за актуално състояние в преходния период. По този начин се гарантира търговско-правната публичност дори за търговците, които не са се пререгистрирали, което е важно за търговския оборот. Така се отстранява и съществуващата до момента неяснота дали съдилищата имат други задължения освен издаването на удостоверения за пререгистрация.
5.4. Регламентират се по-детайлно задълженията на агенцията и съответния окръжен съд, като е акцентирано на служебното начало в отношенията между двете държавни институции. По-подробно се урежда самата процедура по сканиране на фирменото дело и се въвежда задължение на служителя на агенцията да удостоверява с електронен подпис идентичността на сканираните документи на хартиен носител от фирменото дело с документите в електронна форма, като в същото време все още се предвижда съдът да архивира фирменото дело след сканирането, т.е. все още не е избегнато разделянето на хартиения носител между съответния съд и Агенцията по вписванията. Направено е допълнение, че в случаите, когато има висящо регистърно производство пред съда по смисъла на § 6 ЗТР, удостоверение за актуално състояние се издава след извършване на вписването от съда.

6. Промени относно оптимизиране дейността на търговския регистър
Въпросите от тази група не пораждат особени юридически проблеми, но следва да бъдат споменати поради практическото им значение за обезпечаване нормалното функциониране на търговския регистър.
Промените в ЗТР предвиждат длъжностните лица по регистрацията да нямат статут на държавни служители, а да се назначават на трудово правоотношение, като по този начин се осигурява възможност възнаграждението им да бъде увеличено повече от два пъти и приравнено на възнаграждението на съдебен администратор в окръжен съд. Наред с това се постига и целта на правителството за съкращаване на администрацията.
Тъй като все пак на практика длъжностните лица изпълняват административни функции, по отношение на тях се въвеждат и някои ограничения: те не могат да работят по друго трудово правоотношение, освен като преподаватели във висши училища, и за тях са приложими задълженията за разкриване и за избягване на конфликт на интереси по чл. 29а от Закона за държавния служител (подаване на годишни декларации, задължение за отвод при заинтересованост и наличието на основателни съмнения в безпристрастността на служителя, участия в търговските дружества, които регистрира и т.н.).
Към тази група въпроси спадат и разпоредбите на изменения чл. 39 ЗТР, който предвижда, че 25% от събраните такси, глоби и имуществени санкции по ЗТР постъпват като собствени приходи в бюджета на агенцията. Изцяло нов е принципът на разпределение на така събраните средства - 90% за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от агенцията, и 10% - за допълнително материално стимулиране на служителите от централната администрация на Министерството на правосъдието, които са пряко ангажирани в подпомагане дейността на търговския регистър. Министърът на правосъдието е оправомощен от ЗТР да определи подробно условията и реда за разходването на средствата в наредба.
В заключение следва да се каже, че последните изменения и допълнения в Закона за търговския регистър бяха наложителни и доколкото са предизвикани в голямата си част от проблемите при стартирането на новия търговски регистър, са сравнително добре обмислени, навременни и целесъобразни. С тях се надяваме значително да се подпомогне предприетата реформа на търговската регистрация и да се преодолеят “сътресенията”, неминуемо свързани с процеса на пререгистрация. Макар и многобройни, измененията и допълненията не са кардинални и не засягат структурата, организацията и функционирането на регистъра по същество. Тъй като направените изменения вероятно няма да решат всички проблеми, самата реформа едва ли ще спре дотук. Много е вероятно след преодоляването на първоначалните проблеми да се наложи следващо изменение на закона, което в дълбочина да преуреди и усъвършенства други отворени въпроси, които ЗТР носи със себе си и които неминуемо са свързани с една такава кардинална реформа.

Гл. ас. д-р Таня БУЗЕВА
_______________
1 Обн. ДВ, бр. 50 от 2008, в сила от 30.05.2008 г.
2 Прецизно е да се каже, че съответствието е не само по отношение на Първата директива, но и по отношение на Трета директива относно сливанията на акционерни дружества (78/855/ЕИО) и Шеста директива относно разделянето на акционерни дружества (82/891/ЕИО), които препращат към Първата директива относно проверката за законосъобразност на търговските дружества.
3 За прецизност следва да се отбележи, че понастоящем съществува противоречие между ТЗ и ЗСчет., тъй като ТЗ предвижда представяне на годишните финансови отчети в Търговския регистър само по отношение на дружествата с ограничена отговорност (чл. 146, ал. 4 ТЗ) и на акционерните дружества (чл. 251, ал. 4 ТЗ), а ЗСчет. предвижда всички търговски дружества да оповестяват финансовите си отчети. Този въпрос няма да бъде разглеждан в настоящия коментар.