Списания Счетоводство, данъци и право Подбрани статии Промените в ДОПК относно погасяването на публични задължения чрез използването на единна сметка
Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2011 JoomlaWorks, a business unit of Nuevvo Webware Ltd.

Промените в ДОПК относно погасяването на публични задължения чрез използването на единна сметка

Както вече е добре известно на професионалната колегия, от началото на 2013 г. влязоха в сила важни промени в начина на плащане на публичните задължения към Националната агенция за приходите (НАП). Съгласно чл. 168, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) плащането на публичните задължения е един от начините за погасяване на задължението.
Промените в ДОПК, уреждащи реда за погасяване на публичните задължения чрез плащането им, бяха направени с пар. 44, пар. 45 и пар. 46 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС - обн. ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г.).
Важни промени, свързани с обсъжданите тук, са направени и с пар. 47 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. Те се отнасят до промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Особено значение има пар. 47, т. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, с който текст е направена промяна в чл. 113 КСО, отнасяща се до намаляване, в сила от 01.01.2013 г., на размера на лихвата за забава върху осигурителните плащания, като от 20 пункта е установен размер от 10 пункта, с което се изравнява лихвеният процент с този по другите публични държавни вземания.

С коментираните промени се въведе различен от досега действащия режим на погасяване на публични задължения. Промените, приети с посочените по-горе текстове от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, се отнасят до поредността на погасяване на публичните задължения - бяха променени съответно чл. 169, ал. 4 и 6 ДОПК и беше създадена нова ал. 5 на чл. 169 от кодекса.
Публичните държавни вземания са изчерпателно посочени в чл. 162, ал. 2, т. 1-9 ДОПК. Промените в реда на погасяване чрез плащане касаят единствено публичните държавни вземания, установявани от НАП - аргумент от чл. 169, ал. 4 ДОПК. Основно това са задълженията на лицата за данъци и осигурителни вноски, администрирани от НАП, като изключение е установено по отношение на Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Те ще се събират в отделна сметка с оглед на техния капиталов характер и запазване на правата на осигурените лица.
По отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасяват с оглед запазване на правата им за ползване на здравни услуги. При наличие на няколко публични задължения за самоосигуряващите се за здраве лица, те могат да заявят пред съответната териториална дирекция (ТД) на НАП кои свои задължения за здравноосигурителни вноски погасяват. Първо се подава нарочно заявление в ТД на НАП, след което се извършва плащането. Ако не бъде подадено заявление, се прилага редът за погасяване по чл. 169, ал. 4 ДОПК. Същите правила важат за вноските по ДЗПО.
Както е записано в мотивите към законопроекта за ЗИД на ЗДДС, промените целят съществено намаляване на разходите на задължените лица за такси, свързани с банковите преводи за заплащане на публични задължения, предимно на данъци и осигуровки, както и намаляване на допусканите от задължените лица и търговските банки грешки при попълване на платежните нареждания поради въведените различни кодове за вид плащане към НАП, т.е. цели се едновременно намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, както и намаляване на разходите за администриране на данъците от приходната администрация.
Старият режим на погасяване чрез плащане на публични задължения (чл. 169, ал. 4 ДОПК преди разглежданите промени), действащ до 31.12.2012 г., предвиждаше задълженията за данъци да се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
Режимът, в сила от 01.01.2013 г., предвижда в тази хипотеза да се погасява публичното задължение, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго.
Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Този режим се прилага независимо от начина на установяването на задължението - чрез декларация или издаден от администрацията акт.
Видно е, че при действащия нов режим на погасяване чрез плащане на публичните държавни вземания задължените лица нямат право на избор кое свое задължение да погасят - погасяват се първо тези задължения, чийто срок за погасяване е изтекъл или изтича най-рано. От друга страна, преди промените от 01.01.2013 г. текстът визираше единствено задълженията за данъци, а не и за осигурителни вноски, докато при сега действащия текст на чл. 169, ал. 4 ДОПК в приложното поле са включени и осигурителните вноски с изключение на тези по ДЗПО.
Тук е мястото да обърнем внимание на практикуващите, че съгласно чл. 168, т. 3 ДОПК публичните задължения могат да бъдат погасени и по давност. Давността е уредена в чл. 171 и 172 от кодекса. Възможно е публични задължения на лицата, за които е изтекъл давностният срок, да са налични в системата на НАП. В този случай, ако такива задължения са налични, те ще бъдат погасени чрез всяко плащане след 01.01.2013 г. Давността не се прилага служебно от органите на НАП и поради това е напълно възможно погасени по давност публични задължения да не са отписани по реда на чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 174 ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. За целта е необходимо лицата да проверят кои техни публични задължения са погасени по давност и да поискат своевременно отписването им, преди да платят други свои публични задължения към НАП. В противен случай е възможно да бъдат погасени чрез доброволно плащане публични задължения, за които е изтекъл определеният в ДОПК давностен срок.
С пар. 45 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е възприето правилото, че с недължимо платените към 31.12.2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, ще се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако до 01.01.2013 г. е подадено искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК.
Параграф 46 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС предвижда, че за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 01.01.2008 г., чл. 169, ал. 4 ДОПК се прилага след 01.01.2014 г.
Изключение от новоприетите правила за погасяване чрез плащане на публични задължения, установявани от НАП, е предвидено в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Това са вземанията по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.
В мотивите към законопроекта са посочени основанията за това изключение: „Поради възприетия в ДОПК принцип на предварителното изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение, но оспорени актове, е предложено принципът на погасяване на най-старото задължение да не се прилага по невлезли в сила актове. Предварителното изпълнение на същите следва да се осъществи чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение по особената набирателна сметка. Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, то следва да заяви това преди образуването на изпълнителното дело.”
След образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на публичните държавни вземания разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК не се прилага, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.
За сравнение, преди образуване на изпълнителното дело публичните вземания се погасяват в последователност главница, лихви, разноски - чл. 169, ал. 1 ДОПК. Това правило важи и за отсрочените и разсрочени публични вземания. Тоест след образуване на изпълнително производство по реда на ДОПК режимът на погасяване е по-неблагоприятен за длъжника, той ще погасява с предимство разноски за събиране и лихви и едва след това главницата за задължението си.
Следва да бъде отбелязано, че до Конституционния съд на Република България е подадено искане от група народни представители за обявяване на противоконституционност на пар. 44, т. 3 и 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр. 94 от 2012 г.).
По искането е образувано Конституционно дело № 3/2013 г. Очаква се произнасянето на Конституционния съд по поисканото обявяване на противоконституционността на разглежданите текстове, установяващи нов режим на погасяване чрез плащане на публични държавни вземания.

Ако се резюмира казаното до тук по разглежданите промени в ДОПК, касаещи погасяването чрез плащане на публични държавни задължения и въвеждането на единната сметка за плащане, може да се заключи следното:
1.
В сила от 01.01.2013 г. е въведено единно платежно нареждане. Вече няма различни кодове за вид плащане към НАП. Валиден код за всички плащания е 11 11 11. Данъчните и осигурителните задължения, с изключение на тези по ДЗПО, ще се превеждат по единна сметка на НАП. Плащанията по ДЗПО се правят по досегашните сметки с код 58 11 11.
2. Задължените лица нямат право да избират кое свое задължение погасяват. Принципно задълженията се погасяват по реда на възникването им, т.е. по-старите се погасяват преди по-новите, макар че при разлика в сроковете за плащане може да се погаси и едно по-късно възникнало задължение. При няколко задължения с един и същ падеж те се погасяват съразмерно.
3. При плащане на ДЗПО и здравни вноски задължените самооосигуряващи се лица могат да заявят кое свое задължение плащат със специално заявление, което се подава до съответната ТД на НАП, преди да бъде извършено плащането.
4. С недължимо платените към 31.12.2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, ще се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 ДОПК, освен ако до 01.01.2013 г. е подадено искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК.
5. За неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 01.01.2008 г., чл. 169, ал. 4 ДОПК се прилага след 01.01.2014 г.
6. Член 169, ал. 4 ДОПК се прилага за публични задължения, установявани (администрирани) от органите на НАП независимо от начина на установяването на задължението - чрез декларация или издаден от администрацията акт.
7. Член 169, ал. 4 ДОПК не се прилага за вземанията по невлязъл в сила акт на приходна администрация, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.
8. Необходимо е, при наличие на публични държавни вземания с изтекъл давностен срок по данъчно-осигурителните сметки на задължените лица, те да подадат искане за отписването им с възражение за изтекъл давностен срок преди плащане през 2013 г. В противен случай е възможно с плащане през 2013 г. да бъдат погасени задължения с изтекъл давностен срок, които не са отписани - например такива по ЗДДС за 2000 или 2001 г.
9. Направена е промяна в чл. 113 КСО, отнасяща се до намаляване в сила от 01.01.2013 г. на размера на лихвата за забава върху осигурителните плащания, като от 20 пункта е установен размер от 10 пункта, с което се изравнява лихвеният процент с този по другите публични държавни вземания.
10. След образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на публичните държавни вземания разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК не се прилага.

В направените промени, според нас, са налице следните положителни страни:

  • Ще се намали административната тежест върху гражданите и бизнеса, както и ще се намалят банковите такси при преводите на дължими публични вземания;
  • Ще се улесни администрирането на данъчните и осигурителни задължения от НАП и разходите за администрирането им;
  • Ще се елиминират съществено грешките от задължените лица и банките при попълване на платежните нареждания поради премахването на кодовете за видове плащания;
  • С течение на времето ще се улесни работата на счетоводителите поради отпадането на големия брой платежни нареждания и кодове за вид плащане, както и ще се улесни съществено корекцията на несъответствие в преводител.

Недостатъците на новия режим се изразяват главно в следното:
-  Задължените лица нямат право на избор при погасяване на публичните си задължения;
-  На практика е възможно при наличие на стари публични задължения, регистрирана по ЗДДС фирма, макар и да внася суми, покриващи дължимото и декларирано в СД за периода ДДС, внесените суми да погасяват другите задължения и при системни нарушения в сроковете за плащане на ДДС по тази причина фирмата може да бъде дерегистрирана по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС;
-  Промените ще предизвикат временни затруднения в работата на счетоводителите и счетоводните къщи поради наложителната промяна на организацията на работа, особено ако клиентите имат множество необслужени публични задължения;
-  Предполагаме, че въведените промени ще предизвикат и временни затруднения в техническата работа на органите по приходите при плащанията и администрирането на публичните задължения предвид въвеждането на нов софтуер и свързаните с това, вече традиционни за България, проблеми при работата на самия софтуер и работата на служителите с него, както и въвеждането на нови декларации и заявления.

Стефан ТИХОЛОВ, адвокат