Списания Собственост и право Подбрани статии Кой носи отговорност при нарушаване на авторски и сродни на тях права
Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2011 JoomlaWorks, a business unit of Nuevvo Webware Ltd.

Кой носи отговорност при нарушаване на авторски и сродни на тях права

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (по-нататък - ЗАПСП) авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които същият закон разпорежда друго. Сходни, в същия смисъл, са и имуществените правомощия на носителите на т.нар. права, сродни на авторското. Този, който наруши тези права, носи отговорност за това. Отговорността може да бъде както гражданска, така и наказателна или административнонаказателна. ЗАПСП урежда първата и третата, а Наказателния кодекс (по-нататък - НК) - втората.
На практика нарушаването на авторските и сродните им права може да се прояви под най-различни форми - издаване и разпространение на книги, тиражиране и разпространение на звуконосители и видеоносители, организиране на концерти и представления, излъчване на радио- и телевизионни програми и препредаването им по кабел, предлагане на достъп до произведението (изпълнението, записа, програмата) по Интернет, изпълнението на музика в заведения за обществено хранене и забава, преработването и превеждането на произведението без разрешение. В нарушителните действия пряко участие взимат много хора, с различно положение в схемите за използване. Затова е важно да се знае по един безспорен начин кои точно следва да носят отговорност за това. По-долу ще разгледаме по-детайлно този въпрос, с оглед и на трите вида отговорности, като съсредоточим внимание върху авторското право. Изводите обаче ще важат напълно и за носенето на отговорност при нарушаване на правата, сродни на авторското.
Наказателна отговорност, съгласно чл. 172а НК, се носи от този, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава или използва по друг начин чужд обект на авторско право или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на това право, както и този, който без такова съгласие, държи материални носители, съдържащи такъв обект на стойност в големи размери или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители.
Дефинициите за “записване”, “възпроизвеждане”, “разпространяване”, “излъчване” и “използване” са дадени в ЗАПСП. Пак там има и дефиниция на “ползватели на произведения”. Това са лицата - физически и юридически, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, кабелни оператори, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица -разпространители. Както се вижда, тук не са поставени артистите-изпълнители, които пеят, свирят, рецитират публично някакво произведение или изпълняват някаква роля на сцената или на снимачната площадка. При своите изпълнения те не влизат в договорни отношения с авторите, които изпълняват, а с ползвателите. С авторите правоотношения създават само ползвателите. Подразбира се, че като дава на ползвателя право да използва произведението, авторът му дава и право да си подбере и съответните изпълнители.
Самите читатели, зрители и слушатели също не носят отговорност. Те също не влизат в правоотношение с авторите. Авторските възнаграждения се изплащат от ползвателите, а потребителите след това по същество им възстановяват похарчените средства под формата на цена на книгата, списанието или компактдиска, на входния билет в театъра и концерта, консумацията в заведението за обществено хранене и забава, абонамента за кабелната телевизия и др.
Ползватели, съгласно ЗАПС, могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Наказателноотговорни лица обаче, съгласно НК, са само физическите лица. Не само тези, които са извършили деянието, но и техните съучастници - подбудителите и помагачите. На практика у нас наказателните производства по чл. 172а НК се образуват главно срещу еднолични търговци или собственици и/или управители на търговски дружества, които при упражняването на търговската си дейност са използвали обекти на авторското и/или сродните му права без необходимото по закон съгласие на правоносителите. Изисква се и умисъл - било пряк, било евентуален.
За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред - по ЗАПСП. Там съставомерните случаи са посочени по-детайлно (в чл. 97). Това е направено по начин, който още по-отчетливо изключва артистите-изпълнители от кръга на ползвателите. Така например, съгласно чл. 97, ал. 1, т. 3 и 5 ЗАПСП, се наказва този, който в нарушение на закона организира публично прожектиране на филм, съответно публично изпълнение или представяне на произведение (но не и като участва в представлението, изпълнението или снимането на филма).
Съгласно чл. 24 от Закона за административните нарушения и наказания (по-нататък ЗАНН) административнонаказателната отговорност е лична, но когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на предприятие, учреждение или организация, отговарят работниците и служителите, които са го извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали то да бъде извършено. Отпада отговорността на лицата, които са действали в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, освен ако тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение (чл. 25 ЗАНН).
Гражданската отговорност за нарушения на авторското право може да доведе нарушителя до положението на ответник по множеството искове, които чл. 94-95 ЗАПСП дават на разположение на правоносителя. Особеното тук е, че тази отговорност се регламентира на две нива - общото, това са преди всичко разпоредбите на чл. 45 и сл. ЗЗД (деликтната отговорност), и специалното - това са разпоредбите на чл. 95а-95г ЗАПСП. Това означава преди всичко, че ответници по всички тези искове ще бъдат лицата, които са извършили нарушението. Такива поначало могат да бъдат само физически лица.
Но разпоредбата на чл. 95б ЗАПСП, появила се през 2005 г., уточнява, че гражданска отговорност за нарушение на права по ЗАПСП носят и юридическите лица и едноличните търговци, ако нарушението е извършено виновно от лица, които: а) ги представляват; б) са техни служители и в) са наети от тях. Според същата разпоредба в такива случаи вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че ако нарушителят не успее да докаже, че е невинен, се счита за виновен.
Следва също така да се напомни, че съгласно чл. 84, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (по-нататък НПК) носителят на нарушеното авторско право (в случая той се явява като “пострадал”), неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят граждански иск за обезщетение на вредите в течение на наказателното съдебно производство. Такъв иск може да бъде предявен и срещу други лица, освен подсъдимия, например неговия работодател, ако носят гражданска отговорност за вредите, причинени от нарушението (чл. 86 НПК). Граждански иск по НПК не може да се предявява, ако вече е бил предявен по ГПК.
Нека видим сега как ще изглежда схемата на отговорностите при няколко типични ситуации.
1. Наше издателство издава роман в превод от чужд език, без да е получило разрешение от носителя на авторското право.
Отговорност носи издателят, както и този, който продава книгата до първата й продажба. Съгласно определението за “разпространение” от § 2, т. 4 ЗАПСП отговорност се носи и за съхраняване на екземпляри в търговско количество, а също и предложението за продажба. Преводачът също носи отговорност, освен ако в договора му с издателството не е било записано, че то се задължава да уреди отношенията с автора.
2. На сергия се продават компактдискове, произведени без разрешение.
Отговорност носи този, който е направил записа, този, който го е тиражирал, и този, който го продава, предлага за продажба или съхранява в търговско количество.
3. Кабелна телевизия препредава чужда програма, в която има музика и филми.
Тя ще бъде нарушител, ако няма договори с организациите за колективно управление на права, или пък телевизията, която излъчва първоначално програмата, не й е предоставила изрично и авторските права (стига самата тя да ги има).
4. Музика се изпълнява на публичен концерт без разрешение от авторите или организацията за колективно управление на музикални права (д-во Музикаутор).
Нарушител ще бъде организаторът на концерта, но не и изпълнителите или собственика на салона.
5. Компютърна програма (бизнес или развлекателен софтуер) се зарежда, изобразява върху екран, изпълнява, предава на разстояние или съхранява в паметта на компютър от някого, без да я е придобил законно от носителя на авторското право върху нея.
В такъв случай той е нарушител.
6. Файлове, съдържащи музика, филми или развлекателен софтуер, се “качват” в Интернет-пространство без разрешение на лицата, които имат авторски или сродни права върху тях, и там стават достояние на неограничен кръг лица - потребители на Интернет.
Отговорност носят лицата, които “качват” произведенията (това са т.нар. доставчици на съдържание). Но отговорност могат да носят и собствениците/управителите на сървъри, чрез които става това (т.нар. доставчици на услуги), но само при условията на Закона за електронната търговия (ако доставчикът на услугата е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията, а има и други случаи, указани в този закон).
7. Отделни крайни потребители на Интернет “споделят” определено съдържание от своя компютър, съдържащо обекти на авторското право и сродните му права, с други потребители на Мрежата посредством т.нар. торент-технология.
Отговорност носят тези лица, които администрират торент-сайтовете, както и лицата, крайни ползватели, които “качват” обектите в Мрежата (т.нар. “сийдъри”). Не носят отговорност лицата, които “свалят” произведенията за свое лично ползване (т.нар. “лийчъри”)1.

Георги САРАКИНОВ
____________________
1 Повече подробности за авторскоправните проблеми при обема на информация чрез “торент-технология” виж Матева, Д., Н. Босакова. “Торентите ­ новото предизвикателство пред авторското право”. “Собственост и право”, кн. 5/2007, с. 67-74.