Книги Очаквани заглавия Работно време, почивки и отпуски

Работно време, почивки и отпуски


Автори – екип от водещи специалисти на МТСП:
Емил Мирославов -
директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в МТСП - ръководител
Смела Нинева
- началник отдел
Лариса Тодорова
-  държавен експерт
Стефанка Симеонова
– консултант

Обем: 600 стр.
ISBN: 978-954-608-179-7
Цена:
24.00 лв Купувам

Съдържание:

  • правна уредба;
  • приложен коментар;
  • практика на ВКС;
  • писма на МТСП;
  • решения на практически казуси;
  • приложни документи.

Книга за всяко предприятие и ведомство; за всеки работодател и синдикалист; за всеки мениджър и специалист по труд и човешки ресурси; за всеки практикуващ юрист, счетоводител и експерт по заплащане на труда.

Купете си тази книга!

 

Как да закупите тази книга:

- чрез електронната книжарница на ИК "Труд и право" (Доставката на книгата чрез „Български пощи” е за сметка на издателството);
- в офиса на издателството;
- на телефони: 02/981-13-93; 02/4010-467; 088/240-03-01;
- чрез нашите търговски представители във Вашия регион.;
- чрез разпространителските фирми - партньори на ИК "Труд и право".
Информация за търговските ни представители във Вашия регион можете да получите на телефон: 02 981-13-93.

Съдържание на книгата

Част първа
НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

КОДЕКС НА ТРУДА (Извлечение)
НАРЕДБА за работното време, почивките и отпуските
НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време
НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск
НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата
НАРЕДБА № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя
НАРЕДБА № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
РЕШЕНИЕ № 939 от 27 декември 2010 г. за определяне на дните за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, през 2011 г.
РЕШЕНИЕ № 878 от 16 декември 2010 г. за разместване на почивни дни през 2011 г.

Част втора
КОМЕНТАР по въпросите на работното време, почивките и отпуските

І. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ
1. Работно време
2. Нормална продължителност на работното време
3. Продължителност на работното време през нощта
4. Намалено работно време
5. Непълно работно време
6. Въвеждане на непълно работно време от работодателя
7. Удължаване на работното време
8. Дежурство и на разположение
9. Ненормирано работно време
10. Нощен труд
11. Работа на смени
12. Сумирано изчисляване на работното време
13. Извънреден труд
14. Почивки в работния ден
15. Междудневна и междуседмична почивка
16. Физиологичен режим на труд и почивка
17. Официални празници
18. Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд

ІІ. ОТПУСКИ
1. Основен, удължен и допълнителен платен годишен отпуск 2. Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения - чл. 157 КТ
3. Отпуск за учебномобилизационно мероприятие - чл. 158 КТ
4. Отпуск на нещатни синдикални дейци - чл. 159 КТ
5. Служебни и творчески отпуски - чл. 161 КТ
6. Неплатен отпуск
7. Отпуск при временна неработоспособност - чл. 162 КТ
8. Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване - чл. 163 КТ
9. Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - чл. 164 КТ
10. Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки или роднини или в приемно семейство - чл. 164а КТ
11. Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - чл. 165 КТ
12. Отпуск за кърмене и хранене на малко дете - чл. 166 КТ
13. Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител - чл. 167 КТ
14. Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст - чл. 167а КТ
15. Платен отпуск за две и повече живи деца - чл. 168 КТ
16. Отпуски за обучение
17. Платен отпуск за обучение - чл. 169, ал. 1 КТ
18. Ползване на платения годишен отпуск

Част трета
Съдебна практика

І. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

  • При работно време с нормална продължителност - 40 работни часа седмично при петдневна работна седмица, след всеки пет работни дни работодателят е длъжен да осигури на работниците си два дни почивка, единият от които поначало е неделя
  • Работодателят има правна възможност при наличие на производствени причини да извършва удължаване на работното време през едни работни дни, като го компенсира чрез съответното му намаляване през други, като за това издава писмена заповед след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда и да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време, във вид на хартиен или електронен документ
  • Работникът или служителят, който работи на непълно работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж, респ. на обезщетение за не използван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
  • Едностранното въвеждане на непълно работно време е право на работодателя, чието упражняване съдът не може да контролира самостоятелно. Материалното право обаче не предвижда възможност за оспорване на заповедта по чл. 138а, ал. 1 КТ в самостоятелно производство.
  • Всяко отклонение от правилото на чл. 140, ал. 4, т. 1 КТ представлява нарушение на императивна правна норма и може да послужи като основание за налагане на санкция на работодателя. Няма изисквания на закона извършеното да се изразява чрез определено поведение, действие или бездействие, нито са посочени конкретни форми на деянието
    Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време
  • В производства с непрекъсваем процес на работа работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Непрекъсваемият процес на работа е налице в производства и дейности, при които се работи непрекъснато, поради технологичното естество на производството и/или предназначението на дейността, която се осъществява, като това са производства и дейности, които се осъществяват през цялото денонощие и са организирани на три смени. Правилото на чл. 151, ал. 3 КТ се прилага и за предприятия, в които се работи непрекъснато с оглед на въведената организация на труда, която предвижда използването на цялото денонощие и работа на смени.
  • Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Когато страните не са уговорили в какъв размер ще се плаща извънредния труд, се прилага ал. 2 на чл. 262 КТ, съгласно която увеличеният размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
  • Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Трудът, положен по разпореждане на ръководителя на друг правен субект, различен от работодателя, не може да бъде квалифициран като извънреден по отношение на труда, полаган по трудовия договор с работодателя.
  • Възнаграждението за извънреден труд няма постоянен характер, тъй като характерът му се определя не от фактическата честота на полагане на такъв вид труд, а от юридическите
    предпоставки за полагане на този труд.
  • Извънредният труд е забранен. Допустимостта по изключение е установена в чл. 144 КТ и не подлежи на разширително тълкуване. „Усилена сезонна работа“ по смисъла на чл. 144, т. 6 КТ, даваща основание по изключение да бъде полаган извънреден труд, е налице когато естеството на производството на предприятието има непостоянен характер и се намира в причинна връзка с природната ритмичност.
  • Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Допустимостта по изключение е установена в чл. 144 КТ и не подлежи на разширително тълкуване.
    В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене, което се включва в работното време. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
  • Физиологичните режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието работният процес да е постоянен и равномерен и да се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда, продължителността на работния ден (работната смяна) да превишава 6 часа и да има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.

II. ОТПУСКИ

  • За периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред като незаконно и възстановяването на работника на заеманата преди това длъжност, макар времето, през което не е съществувало трудово правоотношение да се зачита за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и на работника не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като през този период не е полаган труд.
  • Изключението на чл. 354, ал. 1 КТ, че за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата. За частта от исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск.
  • Работникът има право на платен годишен отпуск само за времето, през което е работил. Без значение е какво е правило лицето през времето от предходното прекратяване на трудовото правоотношение до възстановяването му от съда. Ако то е работило при друг работодател и е придобило право на платен годишен отпуск, то може да претендира обезщетение от него.
  • За разлика от платения годишен отпуск, който е субективно право на работника или служителя по трудово правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна - работодател, неплатеният отпуск е време, през което на работника или служителя не се изплаща нито възнаграждение по трудово правоотношение, нито обезщетение от ДОО. Последният поради това не е субективно право, а само една правна възможност на работника или служителя и неговото ползване зависи не само от желанието на работника или служителя, но и от преценката на работодателя дали и кога да го предостави.
  • Лице, осигуряващо се на повече от една месторабота, има право на съответното парично обезщетение за временна неработоспособност само на основанието за осигуряване, по което е представен болничен лист, като в негов интерес е да представи екземпляр от болничен лист пред всеки от работодателите или осигурителите си, ако са повече от един.
    За да бъде предоставено правото на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е необходимо родителите да работят по трудово правоотношение и майката да е дала съгласие. Когато майката не е в трудови правоотношения, тя не е носител на правото на отпуск и не може да прехвърли това право, което не притежава.
  • Обезщетението за отглеждане на малко дете е дължимо при настъпването на осигурителния риск „майчинство“, като законодателят е предвидил възможност отпускът за отглеждане на малко дете да се ползва от майката по реда на  чл. 164, ал. 1 КТ или от някое от лицата по  чл. 164, ал. 3 КТ. Правопрекратяващите факти, регламентирани в нормата на чл. 46, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 НРВПО, не подлежат на разширително тълкуване.
  • Работодателят е длъжен да поиска разрешение от Инспекцията по труда, когато към момента на връчването на заповедта-предизвестие за уволнение служителят е ползвал разрешен му отпуск на основание чл. 169, ал. 1 КТ, тъй като ползва закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
  • Сама по себе си писмената молба за ползване на платен годишен отпуск и получаване на възнаграждение за отпуска за съответната година, не заместват писменото разрешение на работодателя по чл. 173, ал. 1 КТ.
  • Възнаграждението за изпълнени клинични пътеки е елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ
  • В базата за определяне на среднодневното трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 224 ал. 2 КТ не се включва сумата, която лекар в лечебно заведение получава над работната заплата в резултат на разпределени плащания по клинични пътеки, когато сумата е начислена и платена през последния отработен месец, но е дължима като възнаграждение за труд, положен преди този месец.

Част четвърта
Практика на МТСП

І. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

  • Работниците и служителите, за които е установено намалено работно време по реда и при условията на чл. 137 КТ, имат същите права, които имат работещите с нормална (пълна)
    продължителност на работното време.
  • Работниците и служителите, за които е установено намалено работно време, и/или имащи право на допълнителен платен годишен отпуск по съответния ред, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други условия на видове работи, определени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
  • С трудов договор може да се уговаря работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В различните отрасли, в зависимост от тяхната специфика, може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване на изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка.
  • Времето на разположение или дежурството, от една страна и ненормираният работен ден, от друга, са възможности за разпределение на работното време в предприятието. Те следва да се въвеждат от работодателя при условията на алтернативност, а не да съществуват кумулативно по отношение на едни и същи длъжности.
  • Ако за съответната длъжност е установено, че попада сред длъжностите на ненормиран работен ден лицето има задължение при необходимост да изпълнява трудовите си задължения и след изтичане на работното време. Ето защо трудът, положен извън рамките на установеното редовно работно време, не се счита за извънреден труд.
  • За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
  • Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при работа на намалено работно време
  • Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
  • Особени изисквания при полагане на нощен труд за три и повече часа.
  • Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна - 7 часа.
  • Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
  • „Непрекъснат процес на работа“ е налице, когато характерът на производството позволява прекъсването му, но то е нецелесъобразно, с оглед необходимостта от постоянно присъствие
    на работници или служители през денонощието.
  • Нормата за продължителност на работното време определя колко часа трябва да работи работникът или служителят на работното място през съответния месец (период) при условията на сумирано изчисляване на работното време.
  • При работа на график и при сумирано изчисляване на работното време платеният годишен отпуск се ползва през работните дни на календарната седмица.
    Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
  • Извънреден труд се заплаща само когато със заповедта за командировка е разпоредено командированият в мястото на командировката да извърши работа, за която се предвижда трудовото възнаграждение да се определя според изработеното.
  • Заплащане на извънреден труд по време на разположение на работника или служителя.
  • При сумирано изчисляване на работното време, работодателят трябва така да изготвя графиците, че да не допуска полагането на извънреден труд.
  • Заплащане на увеличен размер на извънредния труд.
  • Заплащане на извънредния труд в увеличен размер според предвидено в колективен трудов договор.
  • За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко
    от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
  • Увеличеното възнаграждение за извънреден труд се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.
  • Заплащане на извънреден труд в дните на официалните празници.
  • Физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване, като тези почивки се включват в рамките на работния ден
    (работната смяна).
  • Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава минималната междудневна и седмична почивка,
    установена с КТ

ІІ. ОТПУСКИ

  • При постъпване на работа за първи път, когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част - през следващата, работникът или служителят има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година - на платен годишен
    отпуск в пълен размер.
  • Работодателят няма право да издава заповеди, оформящи като ползван отпуск натрупани часове и дни за лични излизания.
  • Работник или служител, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Работещите на 4-, 5- и 6-часов работен ден имат право на пълен размер на платения годишен отпуск.
  • Когато работник или служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие, ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.
  • Възпитателите, педагозите и специалните педагози в изрично посочени социални институции имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.
  • Работникът или служителят има право на отпуск по трудов договор за допълнителен труд в размер пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж по това правоотношение. С оглед целта на платения годишен отпуск е желателно той да ползва платения си годишен отпуск по основния и допълнителния трудов договор, но няма пречка да ги ползва и поотделно.
  • По-големи размери на основния платен годишен отпуск и на допълнителните отпуски могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и в индивидуалните трудови договори на работниците и служителите в предприятието. Промяна в договорения в индивидуалния трудов договор размер на отпуска може да бъде направено единствено по взаимно писмено съгласие на двете страни.
  • Учителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни и на съответния по-голям размер, съгласно
    колективния трудов договор в училището.
  • В удължения платен годишен отпуск на учителите и в договорения с колективен трудов договор по-голям размер на платения годишен отпуск на останалите работници и служители се включва отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда, поради което не им се полага допълнителен отпуск в размер на 6 дни.
  • Работодателят е длъжен да разрешава на работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, наети съгласно договор по Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, да ползват основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни и да заплаща възнаграждение за това време.
  • В договорения с колективен трудов договор в предприятието по-голям размер на платения годишен отпуск се включва и основният платен годишен отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда на работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
  • Лицата, които са ползвали платен отпуск по чл. 163, 164 и 164а КТ и неплатен отпуск по чл. 165 и 167а КТ, нямат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ за времето на ползването му, тъй като поради това ползване не са работили реално при условията на ненормиран работен ден. Същите лица имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ пропорционално на отработеното време, ако при завръщането си продължат да работят при същите условия не по-малко от половината от законоустановената продължителност на работното време за този вид работа.
  • По-големи размери на основния и допълнителните платени годишни отпуски могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Промяна в договорения размер може да бъде направена единствено по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение.
    Ползването на платения годишен отпуск може да бъде прекъснато, за да се ползва отпуск за кръводаряване.
  • Отпускът за кръводаряване се ползва в деня на кръводаряването и следващият го работен ден и не може да се ползва през друго време на календарната година
  • Не е известно да има закон, в който да е предвидено заплащане за времето, през което лицето е призовано като страна в съд или от други органи, поради което страните по трудовото правоотношение имат възможност да уредят времето на отсъствие като платен или неплатен отпуск по реда, установен в КТ.
  • Часовете, които се ползват като отпуск от синдикалните дейци по чл. 159 КТ, не се отработват и с тях не трябва да се увеличава нормата работно време.
  • Отпускът на синдикалните дейци е целеви, ползва се само за синдикална дейност и в размер според нуждите на дейността, но не повече от установения в закона минимум или уговорения с колективния трудов договор по-голям размер.
  • Размерът на неплатения отпуск по чл. 160 КТ се уговаря свободно между страните по трудовото правоотношение.
  • По време на продължителен неплатен отпуск може да се сключи трудов договор при друг работодател.
  • За работа в институции на Европейския съюз работодателят е длъжен да разреши едногодишен неплатен отпуск.
  • Неплатеният отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда в размер на 30 работни дни се зачита и за трудов и за осигурителен стаж.
  • Служебните или творческите отпуски, са правна възможност за работника или служителя и работодателят няма задължение да разрешава такъв вид отпуск.
  • Разрешаването на отпуска по чл. 161, ал. 1 КТ става по условия и по ред, установени в колективен трудов договор или по споразумение между страните по трудовото правоотношение. Когато е подписано споразумение между страните по индивидуалното трудово правоотношение, то в него се определят видът на отпуска (платен или неплатен) и условията и реда за ползването му.
  • Работодателят не може да преценява, дали и кога да предоставя отпуска по чл. 161, ал. 2 КТ.
  • Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изчислява от всички доходи, върху които са внесени осигурителни вноски, в случая и по трудовия договор, сключен на основание чл. 110 от Кодекса на труда.
  • Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
  • Редът и начинът за ползване на отпуска са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
  • Отпускът след навършване на 6-месечна възраст на детето по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда се ползва от бащата въз основа на писмено заявление, към което се прилагат акт за раждане на детето и декларация съгласно приложение № 8 към Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
  • В Кодекса на труда е регламентирана възможността майка, имаща право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, да даде своето съгласие отпускът да се ползва от работещи по трудово правоотношение баща, баба или дядо на детето.
  • През времето на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се изплаща парично обезщетение, чийто размер не зависи от броя на отглежданите деца. Изплащането на това обезщетение е свързано само с настъпването на осигурителния риск „майчинство“.
  • Полагането на труд без трудово правоотношение не е посочено като основание, при наличието на което ползването на отпуска поради бременност и раждане или ползването на отпуска за отглеждане на дете да се прекратява.
  • Възможностите, предвидени в законодателството, отпускът за отглеждане на дете да се ползва от бащата са две: когато майката, имаща право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, даде своето съгласие отпускът да се ползва от работещия по трудово правоотношение баща на детето и когато майката на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето.
  • Ползването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда може да се прекрати по искане на майката - с писмено заявление до предприятието.
  • Право на „родителски“ отпуск има всеки от родителите, ако работи по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Детските ясли и градини, за които родителите заплащат такса за издръжката на детето, не са заведения на пълна държавна издръжка.
  • Неплатеният отпуск от 6 месеца се ползва наведнъж или на части (с продължителност не по-малка от 5 работни дни) до навършване на 8-годишна възраст на детето. Правоимащото лице подава писмено заявление до работодателя най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска.
    Законът въвежда принципа на индивидуалното право на всеки един от родителите на детето да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца. Не е предвидена възможност този вид отпуск да се ползва от бабата или дядото на детето.
  • Платени отпуски за обучение се ползват само когато работникът или служителят има съгласието на работодателя да се обучава.
    Ползване на отпуск за обучение за две учебни години
  • Отпускът за обучение се полага за една учебна година. Началото и края на учебната година се определя от учебната програма на съответното учебно заведение. Неизползваният отпуск за съответната учебна година, не може да се „прехвърля“ и ползва в следваща учебна година.
  • Ако лицето отговаря на условията на ал. 1 на чл. 169 КТ, т.е. да се обучава задочно, вечерно или дистанционно, няма пречка да ползва отпуск по чл. 169, ал. 3 КТ, когато се обучава за придобиване на степен „магистър“, след като е придобило образователната степен „бакалавър“.
  • Редовните докторанти нямат право на платени отпуски за обучение по чл. 169 от Кодекса на труда.
  • Отпуски за обучение могат да се ползват и за обучение в чужбина.
  • Отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити.
  • Работниците и служителите, които нямат съгласие за обучение от работодателя ползват само неплатени отпуски намалени на половина по чл. 171, ал. 1 КТ.
  • Ползването на платения годишен отпуск се извършва в съответствие с утвърден от работодателя график. Ползването на част от платения годишен отпуск може да се отлага от работодателя и от работника или служителя с негово съгласие за следващата календарна година в общ размер не повече от 10 работни дни, както и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на изрично посочени законоустановени отпуски. Ако отпускът или част от него не е ползван в двугодишен срок от края на годината, за която се полага, правото на ползването му се погасява по давност. Ако отпускът не е ползван поради ползване на други законоустановени отпуски, ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
  • Служител, изпратен на работа в институция на Европейския съюз, трябва да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, след писмено разрешение на работодателя, едновременно с отпуска, разрешен за ползване от европейската институция.
  • В графика е задължително включването на ползването на платения годишен отпуск за календарната година, за която се полага - основен платен годишен отпуск и допълнителни платени годишни отпуски по Кодекса на труда, като няма пречка да се включва и ползване на отпуск и за предходни години. Неизползваните отпуски до 01.01.2010 г. могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. За отпуските след 01.01.2010 г. се прилага погасителната давност по чл. 176а КТ.
  • Платеният годишен отпуск се ползва по искане на работника или служителя и след изрично писмено разрешение от работодателя. При отказ на работодателя да разреши ползването на отпуска е налице трудов спор.
  • В базисното брутно трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за времето на платения годишен отпуск по чл. 177 КТ се включва съответната пропорционална част от възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата за структурата и
    организацията на работната заплата.
  • Когато по силата на колективен трудов договор от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
  • Полученото допълнително трудово възнаграждение за работа зад граница не е елемент от базисното брутно трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за времето
    на платения годишен отпуск.
  • Базата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск е последният календарен месец, предхождащ започването на ползването на платения годишен отпуск, като е поставено и изискване през този месец да са отработени не по-малко от 10 работни дни. Това възнаграждение се определя и заплаща от момента на началото на ползването на отпуска до завръщането на работа, независимо от неговата продължителност.

Част пета
Въпроси и отговори

І. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

  • Работното време и на учителите се определя по реда на Кодекса на труда, като нормите за преподавателска работа се отчитат в учебни часове, но те не са работно време по смисъла на този кодекс.
  • С трудовия договор се определя продължителността на работния ден или седмица, поради което ако с неговото подписване такава продължителност не е била конкретно определена, това би могло това да стане след издаване на заповедта по чл. 5 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, с допълнително споразумение към него.
  • Право на намалено работно време имат работниците и служителите за дните, в които извършват определената работа за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.
  • За работници, които са на намалено работно време, може да се установява сумирано изчисляване на работното време (работа на график). Когато при изчисляване на работното време се получи извънреден труд, не се издава заповед за полагане на извънреден труд.
  • За работници, които имат право на намалено работно време, не може да се установява ненормиран работен ден.
  • Редът и условията за установяване на ненормиран работен ден и за установяване на сумирано изчисляване на работното време са различни. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
  • Ненормиран работен ден може да се установява и при непълно работно време.
  • Забрана и ограничения за полагане на нощен труд.
  • Студентите задочно обучение могат да полагат нощен труд само с тяхно съгласие.
  • При полагане на нощен труд следва да се осигурят на работниците ободряващи напитки, а не пари.
  • Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
  • Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна.
  • Работните смени са дневни и нощни в зависимост от броя на нощните часове в смяната.
  • При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител.
  • Непрекъсваем и непрекъснат процес на работа.
  • Графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време следва да са съобразени с графиците за ползване на платените годишни отпуски.
    Когато се работи на сумирано изчисляване на работното време, точното му разпределение става с графика.
  • В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
  • Когато се ползва отпуск при сумирано изчисляване на работното време, нормата работно време се преизчислява.
  • При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
  • Само фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд.
  • Управител по договор за възлагане на управлението и контрола на търговско дружество не е страна по трудово правоотношение и не би могъл да полага извънреден труд по смисъла на КТ.
  • В Кодекса на труда са регламентирани продължителността на извънредния труд и случаите, при които е допустимо ограниченията да не се прилагат.
  • Не се разрешава полагане на извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, освен с тяхно писмено съгласие.
  • Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, като отказът се прави в писмена форма.
  • Положените часове извънреден труд не се зачитат за трудов стаж, но се зачитат за осигурителен стаж.
  • Независимо от продължителността на положения извънреден труд, същият следва да бъде заплатен. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от предвиденото в Кодекса на труда. За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с акт на работодателя и са част от цялостната организация на работа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
  • В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
  • При разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка.
  • седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малко от 24 часа.
  • За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
  • При разместването на почивните дни през годината продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
  • Считано от 26.02.2010 г. Велика събота е официален празник.
  • Нарушенията на Правилника за вътрешния трудов ред представляват нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят има право да търси от работника или служителя дисциплинарна отговорност.
  • За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил през дните, които са почивни и празнични.


ІІ. ОТПУСКИ

  • Платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда, когато работникът или служителят работи по график, се ползват в работни дни по календар.
    Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, членове на синдикалната организация - страна по колективния трудов договор, имат право на платен годишен отпуск в договорения в КТД размер.
  • Тъй като законоустановеният размер на платения годишен отпуск е в работни дни, определени като такива по календар, то и ползването му се осъществява по този ред, по календар, а не съобразно работата по утвърдения график от работодателя.
  • Работник или служител със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право да ползва платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни, като обстоятелството, че е пенсионер не го лишава от това право.
  • За ползването на отпуски за изпълнение на граждански, обществени и други задължения не се изисква наличието на трудов стаж.
  • Кодексът на труда не урежда изрично освобождаване от работа на работника или служителя по „лични причини“.
  • Отсъствието от работа поради встъпване в брак или поради смърт на близък се заплаща по споразумение между страните по трудовото правоотношение.
  • Ползване на отпуск за встъпване в брак, сключен в страна от Европейския съюз.
  • При смърт на близък, ако в деня на събитието работникът или служителят е бил на работа, той може да ползва отпуска в следващите два дни.
  • Ползването на платения годишен отпуск може да се прекъсне за ползване на друг вид отпуск.
  • За ползване на отпуска по чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда се подава молба с необходимите документи и се издава заповед от работодателя.
  • Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
  • Зачитане на трудов стаж на съдебен заседател.
  • Когато работникът или служителят даде предизвестие за напускане, той няма право да излиза един час по-рано от работа.
  • Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро имат право да бъдат освобождавани от работа, като отсъствието се заплаща както при платен годишен отпуск.
  • Отпускът по чл. 158 от Кодекса на труда е служебен (целеви) и независимо че се заплаща от Министерството на отбрана се счита за платен отпуск по смисъла на чл. 352, ал. 1, т. 2 КТ.
  • Отпускът по чл. 159 КТ се ползва от нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията.
  • Отпускът по чл. 159, ал. 1 от Кодекса на труда е целеви отпуск и се ползва само за целта, за която е установен.
  • Кодексът на труда не определя максимален срок за ползване на неплатен отпуск.
  • Ползването на неплатен отпуск, не оказва влияние на правото на обезщетение поради придобито право на пенсия, ако отговаря на условията, установени в чл. 222, ал. 3 КТ.
  • Трудовият договор на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да бъде прекратен и по време на ползване на неплатен отпуск.
  • Неплатен отпуск може да се ползва само ако работникът или служителят го поиска и работодателят му разреши.
  • Няма пречка работодателят да разреши ползването на неплатен отпуск за обучение в чужбина.
  • Обстоятелството, че 30 работни дни се зачитат за трудов стаж не задължава работодателят да разреши неплатен отпуск
  • Неплатен отпуск може да се ползва и в периода на предизвестието за прекратяване на трудовия договор.
  • По време на предизвестието за прекратяване на трудовия договор работникът или служителят може да ползва отпуск по болест.
  • Съществуват изисквания за наличие на 12 месеца осигурителен стаж за придобиване правото на обезщетение поради бременност и раждане и база от 18 календарни месеца, от която се определя размерът на паричното обезщетение. Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
  • Постъпването на детето в детска ясла не е основание за прекратяване ползването на отпуска поради бременност и раждане.
  • Когато майката иска да ползва отпуска за гледане на дете, тя следва да подаде писмено заявление до работодателя си с приложена към него декларация, в която тя декларира и обстоятелството, че детето не е настанено в детско заведение, вкл. детска ясла.
  • Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст изтича в деня, в който детето навършва 2-годишна възраст.
  • Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката). Няма установен образец за писменото заявление.
  • Когато са родени близнаци, размерът на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ не се „удвоява“. И при раждане на близнаци всеки от родителите има право на неплатен отпуск в размер на 6 месеца, който се ползва едновременно за родените близнаци.
  • Тъй като условие за ползване на отпуска по чл. 167а КТ е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, то няма пречка детето да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса, а на майката да бъде разрешено ползването на неплатения отпуск.
  • Когато единият родител на детето не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него, той има право на неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 4 от Кодекса на труда в размер на 12 месеца.
  • Отпускът за отглеждане на дете по чл. 167а от Кодекса на труда се прекъсва по искане на майката или бащата - с писмено заявление до предприятието.
  • Когато работникът или служителят в рамките на една учебна година полага изпити за две учебни години, той има право да ползва отпуск за две години.
  • В Кодекса на труда не е предвидено право на платен отпуск за полагане на приравнителни изпити.
  • Работникът или служителят е длъжен да представи документ от учебното заведение за удостоверяване посещаването на учебните занятия и явяването на изпит.
  • Няма пречка работникът или служителят да ползва платен отпуск от 30 работни дни за присъждане на степен „бакалавър“ и на следваща учебна година да ползва платен отпуск от 30 работни дни за присъждане на степен „магистър“.
  • Учащите се редовна форма на обучение нямат право на отпуск.
  • Законът предвижда съгласието на работодателя като задължителна предпоставка за пораждане правото на отпуск за обучение и съответно ползването му.
  • Платеният отпуск за обучение се разрешава и ползва в работни дни, а времето на ползване се признава за трудов стаж.
  • Ако работодателят не е разрешил отпуск за обучение по установения ред, би могло да се приеме, че става въпрос за неявяване на работа без правно основание.
  • Отпускът за обучение по чл. 169, ал. 1 КТ може да се ползва наведнъж или на части, а отпускът по чл. 169, ал. 3 КТ се ползва еднократно.
  • Не е законосъобразно работодателят да дава принципно съгласие за ползване на отпуска за обучение, но в размер по-малък от предвидения в Кодекса на труда.
  • Обстоятелството, че работодателят е сключил трудов договор със служител, за който е знаел, че вече учи, не дава право на служителя на платен отпуск.
  • Независимо от обстоятелството, че е сключен срочен трудов договор, работникът или служителят има право на отпуск за обучение.
  • Платеният отпуск за обучение може да се прекъсва с болничен лист.
  • Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, той има право на отпуск за приемен изпит.
  • В графика за 2011 г. се отразяват и разрешените и ползвани отпуски или част от тях до утвърждаването му от работодателя в установения срок - 31.03.2011 г. Ако работникът или служителят пожелае да ползва отпуск за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването му.
  • Работодателят утвърждава графика за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
  • Работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година, но няма пречка в него да бъдат включвани и неизползваните отпуски за предишни календарни години, включително и т.нар. „стари отпуски“.
  • В случаите, когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението за платен годишен отпуск се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
  • За да се определи среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда при сумирано изчисляване на работното време, трябва да се определи броят на отработените дни.

Част шеста
Приложни документи

I. РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ
Протокол за проведени консултации по чл. 137, ал. 2 КТ
Заповед за определяне на работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по чл. 137 КТ
Заповед за удължаване на работното време по чл. 136а КТ
Уведомление до Инспекцията по труда за удължаване на работното време по чл. 136а КТ
Заповед за компенсиране на работното време по чл. 136а, ал. 4 КТ
Декларация-съгласие за работа при удължено работно време
Образец на книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време
Декларация-съгласие за полагане на извънреден труд
Отказ за полагане на извънреден труд
Специална книга за отчитане на извънредния труд
Образец на заповед за полагане на извънреден труд
Съобщение до Инспекцията по труда за отчитане на положения извънреден труд

II. ОТПУСКИ
Молба за ползване на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ
Заповед за неплатен отпуск по чл. 160 КТ
Молба за прекратяване на неплатен отпуск
Заявление за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ
Заповед за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ
Заявление за ползване на отпуск по чл.164а КТ
Декларация по чл. 46а, ал. 3 НРВПО
Уведомление, че лицето няма право на отпуск по чл. 164а, КТ и чл. 46а, ал. 1 НРВПО
Заповед за ползване на отпуск по чл. 164а КТ
Уведомление за настъпилите обстоятелства по чл. 46а, ал. 4, НРВПО
Заявление за ползване на отпуск по чл. 167а КТ
Уведомление, че лицето няма право на отпуск по чл. 167а КТ и чл. 49, 49б, 49в, 49г и 49д НРВПО
Заповед за ползване на отпуск по чл. 167а КТ
Писмено съгласие от настойника (чл. 167а, ал. 2 КТ)
Документ за ползван на отпуск по чл.167а КТ
Молба за получаване на съгласие за обучение
Съгласие за обучение
Заявление за ползване на отпуск за обучение и кандидатстване Заповед за ползване на отпуск за обучение, кандидатстване