Списания Счетоводство, данъци и право Подбрани статии Промените в Закона за местните данъци и такси, в сила от 01.01.2011 г.
Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2011 JoomlaWorks, a business unit of Nuevvo Webware Ltd.

Промените в Закона за местните данъци и такси, в сила от 01.01.2011 г.


Последните промени в Закона за местните данъци и такси, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 98 от 14.12.2010 г., не оправдаха очакванията за по-съществени изменения, мотивирани от многобройните предложения на общини и изготвената от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Концепция за нов данъчен закон.
Предприетите промени, макар и частични и недостатъчни, са насочени към опростяване на процесите на деклариране, установяване и обжалване на задълженията, от една страна, а от друга ­ към разширяване на правомощията на местните органи при определяне размерите на местните данъци и подобряване на събираемостта.

На първо място, като най-съществена от всички изменения бихме определили промяната в реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните такси.

1. Промяна в реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните такси
С изменение на чл. 9б, ал. 1 ЗМДТ редът за установяване, обезпечаване и събиране на местните такси се уеднаквява с този на местните данъци ­ Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (това става чрез препратка към чл. 4, ал. 1-5 от закона). Досегашният ред за установяване ­ Административнопроцесуалният кодекс, е заменен с ДОПК. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс е специално, опростено, бързо и ефективно производство, предназначено за установяване, обезпечаване и събиране на публични общински и държавни вземания.
Целта на промяната е улесняване на данъчно задължените лица и реализиране на процесуална икономия при установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за един имот, както и при обжалване на актовете за двата вида задължения.
Установяването на местните такси по реда на ДОПК поставя на първо място въпроса за дефиниране на кръга от такси, спрямо които ще намери приложение този ред. От регламентираните в ЗМДТ местни такси, ДОПК ще се прилага спрямо тези, които не са установени като абсолютна сума в наредбите на общинските съвети, например таксата за битови отпадъци и таксите за ползване на пазари, тържища и пр.
Задълженията за такса за битови отпадъци за определен имот ще се установяват по реда на производствата, уредени в глава четиринадесета и петнадесета на ДОПК. Предварителното установяване ще се осъществява с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, който принципно се издава на основата на подадена от задълженото лице декларация, съдържаща характеристиките, необходими за определяне на задължението. Окончателното установяване на задължения за такса за битови отпадъци ще се реализира с издаването на ревизионен акт в производство, регламентирано в глава петнадесета на ДОПК ­ “Данъчно-осигурителен контрол”.
Органите, които ще издават актовете за определяне на задължения за такси, са органите, в чиято компетентност е възложено и определянето на задълженията за данък, а именно служителите на общините по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, определени от кмета на общината. В производствата по ДОПК служителите на общините имат правата и задълженията на органи по приходите (чл. 4, ал. 3 ЗМДТ).
Редът за обжалване на актовете, с които се определят задължения за такса за битови отпадъци, следва този на данъчните задължения. Актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК, които се издават от служители на общините, се обжалват по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи, в 14-дневен срок от получаването им (чл. 107, ал. 4 ДОПК). Ревизионните актове се обжалват по административен ред пред органа по чл. 152, ал. 1 ДОПК, чиито правомощия се упражняват от кмета на общината (чл. 4, ал. 5 ДОПК).
Обжалването по административен ред на актовете, с които се установяват задължения за местни такси, е условие за допустимост на обжалването пред съда, за разлика от обжалването по АПК, при което този ред не е задължителен.
Що се отнася до реда за принудително събиране на местните такси, той не се променя, тъй като и до настоящия момент това е ДОПК. С допълнението на чл. 4, ал. 2 от закона на органите на общините се предоставя правото да използват и алтернативен ред, а именно този по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чрез възлагане за събиране на частни съдебни изпълнители.
За обезпечаване на задълженията за местни такси се прилага отново редът по ДОПК.

2. Възлагане на частни съдебни изпълнители на принудителното събиране на публични общински вземания
В чл. 4, ал. 2 ЗМДТ е уредена изрично възможността принудителното събиране на невнесените в срок данъци да се извършва не само по реда на ДОПК от публичните изпълнители на НАП, но и от частни съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Изричното є регламентиране в ЗМДТ предотвратява всякакви колебания в практиката и кореспондира изцяло на чл. 163, ал. 1 ДОПК, според който публичните държавни и общински вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Редът за принудително събиране на вземанията от данъци се прилага и за таксите, чрез препратката към чл. 4, ал. 1-5 от закона.

3. Туристически данък
В глава втора от закона се създава нов раздел VII, който регламентира туристическия данък. Мотивите за трансформацията на таксата в данък са ниската събираемост на туристическата такса и невъзможността за ефективен контрол върху предоставените в туристическите обекти нощувки от страна на общински и държавни органи. Регламентирането на туристическия данък цели осигуряване на ресурс за провеждане и обезпечаване на собствена политика на общините, насочена към развитието на туризма.
Обект на облагане с данък са нощувките, предоставяни в средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма (чл. 61р, ал. 1 ЗМДТ, във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗМДТ). Средствата за подслон са: хотели, мотели, вилни и туристически селища, а местата за настаняване ­ пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги (чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма). Извън обхвата на облагане с данък остават нощувките, предоставяни в туристически хижи.
Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки. Такива са: собствениците, наемателите, вещноправните ползватели или лица, стопанисващи обекта на друго правно основание.
Размерът на данъка се определя с наредбите на общинските съвети по чл. 9 от закона, в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка, съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.
Дължимият данък за всеки месец, съобразно реализираните нощувки, се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките, както при туристическата такса. Декларация не се подава.
Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване.
След изтичане на данъчния период (календарната година) данъчно задължените лица подават за всеки обект декларация по образец, в срок до 30 януари, в която посочват броя на реализираните нощувки за всеки месец и за годината, дължимия данък и данъка за довнасяне, ако има такъв (чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ). Декларациите за облагане с туристически данък по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ би следвало да се определят като декларации по чл. 105 ДОПК, с които лицата сами изчисляват дължимия от тях данък.
Когато внесеният или определен с декларацията данък за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен леглови капацитет, разликата се внася в срок до 1 март на следващата календарна година, независимо от реалната използваемост на обекта. Годишният данък при пълен леглови капацитет се изчислява като произведение от броя на леглата, умножен по броя на дните в годината, умножени по данъка за една нощувка, определен от общинския съвет за съответното населено място и категория туристически обект.
Запазва се целевото разходване на приходите от данък.

4. Подаване на една декларация за облагане на нежилищни имоти на предприятия
С промяната в чл. 14 (нова ал. 2) и отмяната на чл. 17 от закона се въвежда подаването на една декларация за облагане на нежилищни имоти на предприятия, в която ще бъдат включени данните, необходими за определяне на данъчната оценка на имота, отчетната му стойност и другите характеристики, необходими за определяне на данъчната основа и съответно на задължението за данък. Измененията влизат в сила от 01.07.2011 г. поради необходимостта от технологично време за актуализация на програмния продукт.
Новият образец на декларация ще бъде утвърден от министъра на финансите в съответствие с чл. 3 ЗМДТ.
При промяна на някое от обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, предприятията подават декларация в двумесечен срок от настъпване на промяната. Декларираните през годината промени в отчетната стойност, данъчната оценка на имота съгласно Приложение № 2 или в други обстоятелства не рефлектират върху данъчната основа. Релевантна е по-високата стойност между двете към 1 януари на годината, за която се извършва облагането, извод, следващ от ал. 4 на чл. 19 ЗМДТ, според която първото изречение на алинея 3 не се прилага за нежилищните имоти, притежавани или ползвани от предприятия.

5. Промяна на вноските и сроковете за плащане на данъка върху недвижимите имоти и върху превозните средства
С изменения на чл. 28, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 се въвежда отдавна предлаганата промяна при заплащане на данъка върху недвижимите имоти. Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две, вместо на четири вноски, в срокове от 1 март до 30 юни и до 30 октомври. В същите сроковете се заплаща и данъка върху превозните средства. Освен опростяване на администрирането и процесуална икономия за администриращите органи, промяната гарантира и интересите на данъкоплатците, като запазва сроковете за заплащане съответно на втората и четвъртата вноска по стария ред (30 юни и 30 октомври). Отстъпка от 5% ползват лицата, платили пълния размер на данъка в срок от 1 март до 30 април.
Сроковете за плащане са установени както в интерес на администриращите органи, така и в интерес на данъчно задължените лица. Поради тази причина, при готовност преди 1 март общинските служители могат, но не са задължени да приемат плащания преди тази дата.
Броят на вноските и сроковете за заплащане на задълженията за такса за битови отпадъци се определят с наредбите на общинските съвети, издавани на основание чл. 9 ЗМДТ.

6. Облагане с данък на имотите с данъчна оценка до 1680 лв.
С отмяната на чл. 10, ал. 4 ЗМДТ имотите с данъчна оценка до 1680 лв. включително също подлежат на облагане с данък. Съображенията за отмяната са единствено от фискален характер, с цел осигуряване на приходи в малките общини с населени места от III до VIII категория, в които над 80% от имотите са под облагаемия минимум.

7. Задължено лице за имоти ­ държавна или общинска собственост
С новата ал. 5 на чл. 11 се създава изрично правило, определящо данъчно задълженото лице за имоти ­ държавна или общинска собственост, и това е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Режимът на управление на имотите ­ държавна и общинска собственост, се съдържа в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане и съответно в Закона за общинската собственост. Правото на управление върху имоти ­ държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Правото на владение и ползване за своя сметка означава, че лицето, на което е предоставен имотът, ползва не само облагите, но понася и разходите по поддържането му и другите, произтичащи от ползването тежести, включително облагането с данък.

8. Увеличаване на правомощията на общинските съвети при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти
В чл. 22, като алтернатива на въвеждането на нови такси за покриване на неосигурени задължения на общините, като разходи за улично осветление, снегопочистване, озеленяване и други необезпечени общински дейности по благоустрояване, се увеличава значително горната граница, установена от закона, при данъка върху недвижимите имоти ­ от “2,5 на хиляда” на “4,5 на хиляда”.
В чл. 55, ал. 8 ЗМДТ се вдига фиксираната от закона горна граница, до която общинските съвети могат да определят данък за специализирани строителни машини, автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили от 150 на 250 лв., а в ал. 12 като обект на облагане се въвеждат превозните средства от категория L7e от Закона за движението по пътищата (т.нар. АТВ и електромобили).

9. Удостоверение за наличие и липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК
В чл. 4, ал. 3, изречение второ ЗМДТ, за по-голяма прецизност, е регламентирана изрично възможността общинските данъчни служители да издават удостоверения за наличие и липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, обхвата на задълженията и компетентната за издаването им община. Според новия текст в удостоверението се вписват само задълженията за данъци и такси по ЗМДТ към общината по постоянния адрес, съответно седалището на задълженото лице.
В тази връзка бихме искали да припомним, че спрямо удостоверенията за наличие и липса на задължения, удостоверенията за данъчна оценка и други документи се прилагат разпоредбите на специалното административно производство, уредено в глава дванадесета на ДОПК ­ “Административно обслужване”.
Удостоверенията за наличие и липса на задължения, издавани на основание чл. 87, ал. 6 ЗМДТ, се получават като правило лично от лицата, за които се отнасят. Когато удостоверението се получава от трето лице и в него се съдържа информация за задължения на титуляря (т.е. данъчно-осигурителна информация), е необходимо представянето на нотариално заверено пълномощно (чл. 187, ал. 7 ДОПК). В случаите, в които лицето няма задължения, е достатъчно писмено пълномощно. По същия начин могат да бъдат получени от трети лица удостоверения за данъчна оценка, издавани на основание чл. 264, ал. 1 ДОПК.

10. Компетентни органи за отсрочване и разсрочване на задължения за местни данъци и такси
С промяната на ал. 7 на чл. 4 ЗМДТ компетентните органи за отсрочване и разсрочване на задължения за местни данъци са дефинирани без препратки и са сведени до два ­ кметът на общината и общинският съвет. Отсрочването и разсрочването на задължения до 100 хил. лв. или за период до една година от датата на разрешението се разрешава от кмета на общината (преди ръководителя на звеното за местни приходи), а за задължения над 100 000 лв. и за период по-дълъг от една година ­ от общинския съвет.
Разрешаването на отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-дълъг от една година, изисква произнасянето на два органа ­ акт на кмета на общината, предшестван от решение на общинския съвет (чл. 9а, ал. 5). Задължения под 30 000 лв. или за срок до една година се отсрочват и разсрочват с разрешение на кмета на общината.

11. Заплащане на данък върху недвижимите имоти съобразно пропорционалната част от правото на строеж върху имота
По силата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за имота или съответната част от него. С добавянето на израза “или съответната част от него” в края на текста е изразена нормативно идеята, че всеки от собствениците на сграда или на сгради, построени върху един поземлен имот, дължи такава част от данъка, съответстваща на идеалната му част от правото на строеж върху имота.

12. Представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозните средства
В чл. 60, ал. 6 от закона, установяваща задължението за представяне на документ за платен данък като условие за редовност на годишния технически преглед на превозните средства, се създава ново изречение, според което документът трябва да е издаден или заверен от компетентната община. Изискването е императивно и цели преустановяване на наложилата се в последните години абсолютно неприемлива практика при технически преглед собственикът на превозното средство да представя банков документ (платежно нареждане) с внесена произволна сума за данък за текущата година.
При плащане на задължения на каса общините издават приходни квитанции. Когато данъкът се плаща по банков път, законът изисква платежният банков документ да е заверен от общината.
Документът следва да удостоверява плащане на последната изискуема вноска от данъка върху превозното средство. Тъй като ДОПК съдържа правила относно реда за погасяване на данъчните задължения (чл. 169, ал. 4), плащането на последната изискуема вноска гарантира обстоятелството, че лицето е платило и задълженията си за предходни данъчни периоди.

13. Промяна в преференцията за патентен данък по чл. 61м, ал. 1, т. 2
С изменението на чл. 61м, ал. 1, т. 2 лицата, извършващи през цялата година с личен труд две или три от посочените в т. 1-36 от Приложение № 4 патентни дейности, дължат данък само за дейността, за която е определен данък в най-висок размер. Целта на промяната е ограничаване на незаконосъобразната практика на деклариране на втора фиктивна патентна дейност, имаща за цел плащане на данък от 50 % за всяка дейност, в който случай данъкът за двете дейности след облекчението се явява по-нисък от данъка за едната (по-високоплатената) дейност. При извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага, т.е. дължи се данък за всяка от дейностите. Изразът “с личен труд” следва да се разбира като изискване за лично участие на задълженото лице, но не и забрана в същото време то да бъде подпомагано от други лица.

14. Промяна на разходите, които се включват при определяне размера на таксата за битови отпадъци
За обезпечаване на приходи за новите задължения, които промените в Закона за управление на отпадъците възлагат в компетентност на общините, са допълнени текстове относно елементите на разходите, влизащи в план-сметката при определяне размера на таксата за битови отпадъци. В чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ в разходите за услугата “ползване на депа и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения” се включват освен разходите за депониране на отпадъци на регионално и общинско ниво (отчисления по чл. 71а и 71е ЗУО), за които има основание, също и разходи за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци.

15. Увеличаване на санкцията за неподаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ от предприятия
В чл. 123, ал. 1 се завишава значително имуществената санкция (долна и горна граница), налагана на предприятия, за неподаване и неподаване в срок на декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти по чл. 14 ЗМДТ, както и за непосочване и невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер ­ “от 100 до 1000 лв.” на “от 500 до 3000 лв.”.

16. Налагане на глоби за маловажни случаи на нарушения
С новата ал. 5 на чл. 128 ЗМДТ се въвежда разпоредба, установяваща налагането на санкция (глоба) за т.нар. маловажни случаи на административни нарушения. Разпоредбата има за цел реализиране на процесуална икономия при налагането на санкции за малки нарушения, установени при извършването им (например в момента на подаване на декларация след законоустановения срок), които нарушителите не оспорват и са съгласни да заплатят. В ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието “маловажен случай на административно нарушение”, поради което за изясняване на съдържанието му е необходимо субсидарното прилагане на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс. Според легалното определение “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
За санкционирането на тези случаи се издава фиш на мястото на извършването на нарушението, който се връчва на нарушителя. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата.
Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, се съставя акт за установяване на административното нарушение и процедурата се задвижва по общия ред на ЗАНН.

17. Изискване относно срока на издаване на протокол за степен на завършеност на строежа
В чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 “Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти” е предвиден 3-месечен срок на валидност на констативния протокол на общинската (районна) администрация, с който се удостоверява степента на завършеност на строежа. Допълнението има за цел коректно отразяване в данъчната оценка на различните етапи на строителство, с оглед динамиката в тази сфера.

18. Преходни и заключителни разпоредби
С § 25 от ПЗР на закона срокът за приемане от общинските съвети на размера на данъка върху недвижимите имоти за 2011 г. се удължава до 31.01.2011 г., както през предходната година. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2011 г. се прилага размерът на данъка, действащ към 31.12.2010 г.
Размерите на туристическия данък за 2011 г. също се приемат в този срок (до 31 януари), като за периода до приемане на размера, т.е. за януари 2011 г. дължимият данък за една нощувка се съдържа в закона.
Същото правило е възприето от законодателя и по отношение на таксата за битови отпадъци. Срокът за приемане на промилите на таксата от общинските съвети за 2011 г. е до 31.01.2011 г. Когато общинският съвет не е взел решение в този срок, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП