Търсене
Close this search box.

Вписване и регистрация на брачния договор. Брачен договор с отложено действие

Практически въпроси

В законодателството на страната имуществените отношения между съпрузите доскоро бяха уреждани с императивни правни норми. За първи път със Семейния кодекс (СК), влязъл в сила на 01.10.2009 г., имуществените отношения между съпрузите са уредени по начин, който придава правно значение на избора и волята на страните. Уреждат се три режима на имуществени отношения, между които страните могат да избират- законов режим на общност, на разделност и договорен режим.

Чрез най-либералния от трите режима – договорният, съпрузите могат да моделират отношенията си по начин, напълно съответстващ на техните желания и интереси. Именно тук идва и разковничето, а именно необходимостта от брачния договор в съвремието, съобразявайки се с особеностите на новите поколения и динамично развиващите се отношения между хората и не на последно място, ролята на любовта в материалния свят, в който живеем. Любовта и имуществените отношения между съпрузите, парите и запазването на добрия тон поставят въпроса кои норми определят поведението на двойките в реалния живот – писаните на правото или неписаните правила на морала, обичаите и религията. Именно тук се проявява смисълът на брачния договор – думите отлитат, а писаното остава. С подписването му съпрузите могат да регулират имуществените си отношения занапред.
Много често паричните проблеми тровят семейните отношения – единият съпруг настоява да се харчи по-малко, а другият – да се печели повече. Поколения наред, например във Франция, парите като понятие са били тема табу. На семейната маса думата “пари” не се е споменавала, а от устата на аристократка тя би била проява на неучтивост, прието е било да се преструват, че те – парите, просто не съществуват. Насочваме вниманието към Франция не произволно, а поради факта, че в тази страна конститутивното действие на актовете, с които се прехвърля най-общо казано правото на собственост, съвпада с българската законодателна уредба. Технологията на вписването, функцията за даване на гласност и противопоставимост на акта спрямо трети лица са идентични с тези във Франция. “Технологично вписването е уредено в чл.105-109 от Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ), като основните книги и регистри се водят и сега съгласно Правилника по вписванията (ПВ). ЗПИ регламентира входящия регистър, книгите, в които се подреждат вписаните актове, ипотеки, възбрани, а след 1927 г. се въвеждат и азбучният регистър и регистърът за справки. Книгите и регистрите са заимствани почти напълно от френската консесуална система на вписване, уредена със закон още от 1855 г., където вписването на актовете се отразява в хронологична последователност във входящ регистър, има азбучен указател и книги с екземпляри от актовете” (виж списание “Собственост и право”, кн. 3, 2004 г., статията на Димитър Танев “Система за вписване на актове относно недвижими имоти в България., с. 12).
Независимо от практическата значимост на проблема, френският законодател го е пренебрегвал в течение на много години, за да въведе брачния договор като институт с Гражданския кодекс на Република Франция от 1804 г., където се регулира договорната имуществена общност и изключителни споразумения за общност. В чл. 1394 от този първи Граждански кодекс има клауза: “Всички брачни споразумения да се съставят преди брака, с подписване на документ пред нотариус”. В същото време възможност за промяна на режима настъпва от 01.02.1966 г., включващ съвкупност от правила, отнасящи се до съпрузите, и какъв може да бъде техният имуществено-брачен режим. Целта на законодателя е била именно да укрепи семейството с оглед промяната на човешките взаимоотношения, където откритото поставяне на финансовите проблеми вече не е неморално.
Българите все още сме скептично настроени и подхождаме предпазливо към този нов за нас институт. Но трябва да признаем, че светът се променя и ние трябва да се променяме заедно с него. Именно така обществото е достигнало до извода, че брачният договор вече е един необходим правен инструмент в брака.
Законът не свързва действието на брачния договор с отразяването му в акта за сключен граждански брак или в регистъра на имуществените режими, въпреки че следва тези действия да бъдат извършени. Няма съмнение че регистрирането на договора в общината или в Агенцията по вписванията не е част от фактическия му състав, а правното значение на тази регистрация се свежда до даване на гласност на брачния договор. Вписването му в имотния регистър освен гласност, носи в себе си противопоставимост спрямо трети лица, съобразно общите последици на вписването на актове, носещи вещноправно действие, предвидено в чл. 113 ЗС.
Поради тази причина, в СК има три хипотези относно момента на действие на брачния договор: от момента на сключване на брака; от датата на сключване на договора или от друга посочена в договора дата. Договорът, в последната хипотеза, може да бъде сключен под отлагателен срок или условие и действието му съответно отложено във времето, независимо че са осъществени процедурите по регистрация и вписване. Изменението, от своя страна, като отделно съглашение между страните, ще се подчинява на същите правила относно формата и действието, на които се подчинява основният договор.
Този подход поставя редица въпроси, свързани със защитата на трети лица и е детайлно разгледан в книгата на доц. д-р Анна Станева “Брачният договор по новия Семеен кодекс” и в книгата “ Коментар на новия Семеен Кодекс”, с авторски колектив: чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова, проф. д-р Методи Марков, доц. д-р Анна Станева и ст. н. с. д-р Велина Тодорова.
Когато брачният договор е сключен преди брака (т. нар. предбрачен договор), той поражда действие от момента на сключване на брака, което действие може да бъде отложено допълнително във времето с изтичането на срок и сбъдването на условие, съгласно общите правила на договорите, предвидени в ЗЗД. Този факт сам по себе си е повод за редица спекулации. Една от тях е усложнението от обстоятелството, че бъдещите съпрузи не са се снабдили с удостоверение от нотариуса, удостоверил подписите и съдържанието на договора, поради което наличието на този договор не се отразява в акта за брак и в регистъра на имуществените отношения. Така се получава, че на практика има действащ брачен договор, но не е регистриран. Тук единственият начин да бъдат защитени третите лица е прилагането на чл. 20 СК, при сделка между съпруг и трето лице, а ако в регистъра няма вписан режим, се приема, че е налице законовият режим на общност.
Когато брачният договор е сключен по време на брака, съпрузите могат да избират един от трите законови режима, за да регулират отношенията си. Проблемът възниква от момента на сключването на брачния договор и на неговото регистриране и когато е необходимо вписване. Тук се появява един продължителен междинен период, в който няма информация за договора. За да се избегне проблемът, би следвало да се предвиди задължение за съпрузите да представят удостоверение от нотариуса по чл. 9, ал. 2 СК максимално бързо.
Когато брачният договор е сключен под отлагателно условие или срок, отразяването в акта за брак и в регистъра също следва да се извърши незабавно. Страните са сключили договор и по своя воля са отложили датата, от която той ще действа. Всички трети лица могат да се информират, че е налице такъв договор и интересите им не са застрашени. Отразеното в регистъра е индикация, че е налице сключен брачен договор и че е избран съответен режим.

Цялото съдържание на брачния договор не би трябвало да е публично, защото касае конфиденциална информация между съпрузите, която няма значение, съответно действие, за трети лица. Съгласно сегашната практика на Службата по вписванията цялото съдържание на брачния договор е публично, защото договорът се подвързва в книгите по чл. 33, буква “б”, които са публични и справките по тях се извършват съгласно разпорежданията на раздел VII “Публичност на книгите за вписване” от ПВ. Публичността на брачния договор следва да се отнася само до отделни негови клаузи, засягащи избрания режим на имуществените отношения или клаузи с конститутивно действие, по отношение на правото на собственост или друго вещно право върху определени имоти. На практика балансът между тази публичност и запазване личните отношения между съпрузите от изваждане на показ може да се реализира, като в имотния регистър се вписва препис-извлечение. Представеният препис-извлечение в имотния регистър, технически трябва да съдържа описание на страните и имота, съгласно изискванията на ПВ. Извлеченията от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите, и представляват писмено доказателство, съгласно чл. 172, ал. 2 ГПК.

Когато брачният договор е сключен, регистриран и вписан, но се налага изменение, то от своя страна също трябва да бъде регистрирано и вписано. Последиците от регистрацията и вписването, които се отнасят за общия договор, се отнасят и за акта, с който той е изменен.

През декември 2010 г. СК претърпя неголеми промени, някои от които бяха продиктувани от противоречивата практика на Службата по вписванията при вписване на брачния договор. Една от тези важни промени е определяне на момента на вписването на брачния договор в имотния регистър – а именно незабавно след сключването му. Съгласно чл. 39, ал. 3 СК договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се вписва в имотния регистър. Когато брачният договор е сключен по време на брака, а такива са по-голямата част от случаите в досегашната практика, и има прехвърлително действие, нотариусът е длъжен, съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), да го представи в службата по вписванията в деня на нотариалното удостоверяване. Съдията по вписванията трябва, ако констатира, че са спазени формалните изисквания на ПВ, да разпореди незабавно вписването му в имотния регистър съгласно процедурата по ПВ. Вписването всъщност се извършва във входящия регистър, съгласно чл. 9 ПВ, защото страната все още няма имотен регистър, липсва заповед по чл. 73 ЗКИР, за който и да е съдебен район.

Тук искам да цитирам специалистът по нотариално право Красимир Димитров, който разработва подробно тази тема в бр. 2/2010 г.
на списание “Нотариален бюлетин”, в статията “Нотариалноправни проблеми при удостоверяването на брачния договор и вписването му в имотния регистър”. “Някои съдии по вписванията изискват представянето на документ, че брачният договор е регистриран в централния имотен регистър към Агенцията по вписванията. Отбелязването на брачния договор в акта за граждански брак и регистрацията му в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, по чл. 19, ал. 2 СК е отделно, самостоятелно производство, регламентирано в чл. 39, ал. 4 СК. То няма нищо общо с вписването на брачния договор в имотния регистър. Незаконосъобразно е да се изчаква неговото приключване и едва тогава съдията по вписванията да пристъпи към вписване в имотния регистър.”
Регистрацията по чл. 19, ал. 2 СК отнема определено време – от няколко дни до седмица. За съжаление тук изниква и проблемът – през това време е възможно да има други вписвания в имотния регистър, които касаят прехвърлителното действие на брачния договор. Вещнопрехвърлителното действие на договора е настъпило между страните, но не може да се противопостави на трети лица поради забавяне на вписването. Например – частен съдебен изпълнител може да наложи възбрана върху имот, който се прехвърля с брачния договор или друга разпоредителна сделка, възможно е бракът да се прекрати поради смърт на някой от съпрузите и т.н. Несвоевременното вписване на брачния договор в имотния регистър води до сериозно засягане на сигурността и стабилността на гражданския оборот. Регистрирането в регистъра на имуществените отношения има оповестително действие, не е част от фактическия състав на брачния договор, нито законова предпоставка за неговото вписване в имотния регистър.
Колебанията за момента на вписването на брачния договор пораждаше на практика несигурност както по отношение на трети лица, така и по отношение на самите съпрузи. Опасността се отнасяше до липсата на публичност относно едно настъпило прехвърляне на недвижим имот. Всички актове, с които се учредяват, прехвърлят и изменят права върху недвижими имоти (нотариални актове, ипотеки, договори за делби), се вписват незабавно, в същия ден в имотния регистър. С промяната на чл. 39, ал. 3 СК, а именно: “договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака”, се изпреварват други вписвания на актове за имота (повторно прехвърляне на друго лице, възбрани, искови молби и др.) и по този начин се гарантира правната сигурност. В законодателството на страната няма подобен прецедент, за конкретизиране деня, в който се вписват актовете в имотния регистър. Регистрирането на брачния договор в регистъра на имуществените отношения няма никакво непосредствено конститутивно действие и по никакъв начин не е съотносимо към прехвърлянето на вещни права. Според мен от прочита на чл. 39, ал. 2 и 3 СК, чл. 112 и 113 ЗС, чл. 25, ал. 5 ЗННД и чл. 3, ал. 1 и чл. 4 ПВ е достатъчно видно, че вписването се извършва незабавно, в същия ден.
Брачният договор е съглашение между страни (чл. 8 ЗЗД), което се подчинява на общите правила на ЗЗД, по отношение на съдържание, сключване, прекратяване, действие и т.н. Брачният договор не се различава от другите договори и правилата, важащи за тези съглашения, естествено се прилагат и за него. Действието на всеки договор по нашето право може да бъде отложено след изтичането на определен срок и сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие – чл. 25 ЗЗД “Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. Сбъдването на условието има обратно действие.” При тази хипотеза договорът може да бъде сключен под отлагателно условие или срок. Тогава той ще породи действие относно уговореното между страните, но това не променя задължението за вписване и регистрация.

Отношението на модалитетите, като част от съдържанието на сделката, към нейното правно действие е синтезирано по следния начин от един от най-големите юристи на България проф. Витали Таджер в “Гражданско право на Народна Република България”: “Волеизявлението, като съществено съдържание на сделката, може да бъде насочено към незабавно пораждане на правно действие. Често обаче действието на волеизявлението се обуславя от някакви обстоятелства. Правният резултат, с оглед на който е сключена сделката, трябва да се прояви в по-късен момент, когато настъпят определени обстоятелства. Под обуславящи волеизявления се разбират ограничения на волеизявлението, направени от самия автор, с които се цели да се поставят в зависимост възникването, изменението или прекратяването на правните последици от настъпването на тези ограничения. Следователно обуславящите волеизявления се установяват от волята на страните, чрез т.нар. модалитети – условие, срок, тежест.”

Според чл. 40, ал. 1 СК: “Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него”. Към него би трябвало да се прилагат общите норми на ЗЗД, характерни за всички видове договори. При уговорка за отлагане прехвърлянето на собствеността във времето със срок или при сбъдване на едно бъдещо събитие, разпоредбите на ЗЗД ще се прилагат и за брачния договор. Например страните могат да приемат режим на разделност при сключване на брачния договор, като при сбъдване на едно бъдещо несигурно събитие, като раждане на дете, този режим да се промени в режим на имуществена общност. Действително същите последици биха се постигнали и с подписването на едно изменение на брачния договор. Изменението обаче е отделен акт. Отделно съглашение и за него трябва да се постигне като най-съществената част от един договор, а именно ново съгласие. Брачният договор, сключен под отлагателно условие, е един правен инструмент, с който, без да има възможност за предоговаряне, се запазват интересите на всеки от съпрузите, включително и на децата.
В правната литература и в съдебната практика няма спор относно възможността страните да отложат действието на договора в зависимост от настъпването на законовата предпоставка на чл. 25 ЗЗД – сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие. “Възможно е при един договор за прехвърляне на собственост, който има за предмет собствеността върху единично определена съществуваща и принадлежаща на отчуждителя вещ, по волята на страните прехвърлянето на собствеността да се отложи за по-късно време, като се постави в зависимост от срок или от условие.” (проф. Петко Венедиков, “Ново вещно право”). Можем да приведем пример за срок, когато отделни клаузи от брачния договор или дори целият договор започва действието си след изтичане на уговорения от съпрузите срок, да речем на десетата година от сключването на брака. До датата на изтичане на срока или на сбъдване на условието брачният договор е валидно сключен, заверен, регистриран и вписан, но има действие за страните и за третите лица от уговорения по-късен момент.

Антония ПЕТРОВА, юрист

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина