Търсене
Close this search box.

Недействителност на решенията на общото събрание на етажната собственост в правната доктрина и съдебната практика

Интересът към темата е продиктуван от доста големия брой на спорове относно действието на взетите от общото събрание на собствениците решения и развитието на правоприлагането, особено с оглед проблемите на управлението на т.нар. „жилищни комплекси от затворен тип“.

Специалната правна норма на чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) създава ограничение във времето, като предвижда преклузивен едномесечен срок (при действието на Правилника за управлението на реда и надзора в етажната собственост този срок е бил седемдневен) за предявяване на иск за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост по съдебен ред. Такава опция съществува единствено спрямо положителните решения, но не и спрямо тези, с които общото събрание е отказало произнасянето по дадено предложение1. Извън въпросите относно началото на този срок и доказателствените средства, особено внимание заслужава правната възможност за атакуване на решенията (чрез иск или чрез възражение) след този срок в случаите на нищожност.

Правната същност на решенията на общото събрание в етажната собственост може да бъде взета за отправна точка при изследване на самостоятелната приложимост на общите правила на недействителността по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – съответно – за позоваване на нищожност след изтичане на срока за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС.

В правната доктрина преобладава становището, че решенията се различават от многостранните сделки.2, 3 Най-съществените различия са, че при решенията се формира една обща воля, която е или на орган на юридическо лице, или на неперсонифицирана правна общност, каквато има например при обикновената (дялова) съсобственост и при етажната собственост, както и че с решенията не се създават насрещни права и задължения, а се формира обща воля. Съществуват прилики между решенията и едностранните сделки, но също така и с договорите.4

Изразявано е и обратното становище – че решенията на общото събрание на етажната собственост са многостранни сделки.5 В мотивите на Решение № 67 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/‌2011 г., II г. о. е прието, че: „решенията на общото събрание на етажната собственост съставляват многостранни правни сделки, при които формирането на волеизявлението става чрез гласуване.“

Изразявана е и категоричната позиция, че за решенията са неприложими правилата за недействителност на договорите, защото не са подходящи.6 Тезата, че към решенията (на етажната собственост) са приложими общите правила за недействителност на сделките, се приема от някои автори7. Други правни анализатори обръщат внимание на спецификата на решенията на общото събрание, която изключва буквалното прилагане на общите разпоредби за недействителност по чл. 26 и сл. от ЗЗД, например при унищожаемост на основанията по чл. 27 ЗЗД, или когато решението би било взето и ако не се отчете гласът на лицето, чиято воля не е изразена на общото събрание или е опорочена8, 9 . Именно особеностите на решенията като вид правни сделки налагат при прилагане по аналогия на общите правила за договорите по ЗЗД да се направи съответно приспособяване.10 На следващо място заслужава внимание доколко е защитима тезата, че решенията на общото събрание в етажната собственост могат да страдат както от пороци, които ги правят унищожаеми, така и от други, които водят до тяхната нищожност.11

Както при действието на чл. 13-15 ПУРНЕС (отм.), така и при действащата правна норма на чл. 40 ЗУЕС, употребата на термина „отмяна“ относно атакуване на решенията на общото събрание може да подведе, че спрямо тях се прилагат единствено основания за унищожаемост, тъй като позоваването става чрез конститутивен иск. В такъв случай, по аналогия с унищожаемостта при правните сделки, би следвало да се приеме, че независимо от пороците им, взетите решения от общото събрание на етажната собственост, които не са обжалвани по съдебен ред, подлежат на изпълнение и имат задължителна правна сила. По-правилно според мен е становището, че са възможни и двата вида недействителност – нищожност и унищожаемост, при това с различни правни последици и приложно поле.12 Правната доктрина, а отчасти и съдебната практика, са коригирали неточността на нормативната уредба, като са се обединили по принцип около следните правни изводи13, 14:

1. Решение на общото събрание на етажната собственост може да е както унищожаемо, така и нищожно15.
2. Унищожаемите решения на общото събрание подлежат на отмяна по съдебен ред чрез конститутивен иск, предявен от лицата, които са участвали или са имали право да участват в общото събрание към момента на вземане на съответното решение.
3. След изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска за отмяна на решение на общото събрание то се валидира, т.е. изчерпва се правната възможност не само чрез иск, но и чрез възражение, да се предявява унищожаемоста и решението подлежи на изпълнение.
4. На нищожност на решения на общото събрание всяко заинтересовано лице може да се позовава безсрочно или чрез отрицателен установителен иск, или чрез възражение.

От особено голяма важност е разграничаването на правните основания за двете форми на недействителност при решенията на общото събрание на етажната собственост, по който въпрос може да се използват и правните изследвания при действието на ПУРНЕС. Приложими са и днес мотивите на Решение № 4028 от 23.11.1959 г. по гр. д. № 5667/‌59 г., I г. о. на ВС, произнесени по спор за изваждане на собственик от сградата, който не е предявил иск за отмяна в срока по ПУРНЕС, а се е позовал на нищожност на решението на общото събрание в хода на висящо изпълнително производство. Върховният съд е приел, че с пропускането на срока за отмяна на решението на ОС се погасява да се оспорват: „правилността на неговото свикване, неговият състав, гласуването – изобщо всичко, което образува изискванията за формална валидност на решението като волеизявление на етажната собственост. Що се отнася обаче до фактите, спрямо което решението се явява като констатация и акт на тяхната преценка, т. е. относно правилността на решението на ОС, тези въпроси са предмет на съдебна проверка.“ Според проф. Георги Боянов, „унищожаеми са решенията на ОС, които са незаконосъобразни. Само те подлежат на отмяна по съдебен ред“16. Той приема, че липсата на съгласие на всички собственици на самостоятелни обекти при учредяване право на надстрояване или пристрояване; относно събарянето на обект на отделен етажен собственик; решение, взето без необходимия кворум, или при излизане от рамките на законово определената компетентност на общото събрание, биха довели до нищожност на съответното решение и не само собствениците, но и всяко трето заинтересовано лице би могло да се позове на нищожността. Любен Велинов мотивира мнението, че решение на общото събрание, с което се отказва да се извършат разноски, свързани с поддържането и възстановяването на общи части, е нищожно, тъй като засяга основни принципи в института на етажната собственост. Според д-р Стоян Ставру, решение на общото събрание ще бъде отменимо, ако противоречи на императивни изисквания на материалния закон, освен в случаите на нищожност, които могат да бъдат: „постановяване на решението или част от него извън компетентността на общото събрание или нарушаването на императивните процедурни правила относно свикването и провеждането на общото събрание.“17 Нищожността на решенията на общото събрание следва да се допусне, ако липсва законосъобразен орган на управление и от това дали избраната форма на управление е съобразена със закона, особено когато в комплекси от „затворен тип“ неправилно е формирано общо събрание на етажната собственост и управителен съвет.18

Интерес представлява как се третира проблематиката относно недействителността на решенията на общото събрание в по-новата съдебна практика при действието на ЗУЕС.

С Решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/‌2008 г. III г. о. на ВКС е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Посочва се, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСГК на ВКС.

Трябва да се подчертае, че по Търговския закон има специален иск за отмяна на решенията на общото събрание – този по чл. 74, който очевидно е неприложим спрямо решенията на общото събрание на етажната собственост. По-близка аналогия може да се открие между решенията на общото събрание на сдружението като форма на управление по ЗУЕС, което е юридическо лице, с правилата за недействителност на решенията на общото събрание на търговско дружество. Интерес представлява в тази връзка Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/‌2002 г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че когато решенията на общото събрание противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби, или е налице процесуална незаконосъобразност под формата на неспазена процедура за свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения, тези решения ще са отменяеми като незаконосъобразни, но това не води до тяхната нищожност. В правната характеристика на нищожните решения на общото събрание (на търговските дружества, към които се препраща по аналогия) могат да се открият някои белези на нищожните съдебни решения – постановено от орган, нямащ правораздавателна власт, без писмена форма или абсолютно неразбираемо.19 Изрично приема възможността да се атакуват решенията на общото събрание чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 или ал. 4 ГПК, който не е ограничен със срок, и Ангел Калайджиев.20

В Решение № 1763 от 02.11.2012 г. на РС – Бургас по гр. д. № 7774/‌2011 г., XVI състав, влязло в сила, е направен извод относно незаконосъобразността на решенията на органите на етажната собственост, като наред с тези, чийто фактически състав е опорочен при тяхното формиране, като са допуснати нарушения на закона, незаконосъобразни могат да са и решения, които не почиват на фактите, предизвикали действието на органа на ЕС. Съдът се е позовал и на практиката на съдилищата: Решение от 04.04.2012 г. по в. гр. д. № 80/‌2012 г. на ОС – Ямбол, Решение № 408/‌22.03.2010 г. на ОС – Пловдив по гр..д. № 398/‌2010 г., Решение от 11.07.2011 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 409/‌2011 г., Решение от 03.02.2012 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1993/‌2011 г.

От значение за правоприлагането е формираната задължителна съдебна практика на ВКС, според която решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД (Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/‌2012 г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Все пак трябва да се подчертае, че и в това решение се допуска „в случаите когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.“

Изключително важно за развитието на съдебната практика е Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/‌2017 г., I г. о на ВКС. В него се разглеждат основанията за отмяна на решенията на общото събрание, но и се посочва, че: „конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално) не са породили действие, онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред този установителен иск ограничението в процесуалната легитимация задава правният интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За този иск преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася. Не произтича и ограничението от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК във възможността за касационно обжалване на въззивното решение по него.“

В заключение, смятам, че въпреки спецификата на решенията на общото събрание на етажната собственост, не трябва да се допуска а priori валидиране на нищожни решения, ако не е предявен иск в срока по чл. 40 ЗУЕС, както и да се изисква позоваването на нищожност да става единствено чрез съдебен иск – той следва да се използва единствено при спор между страните, при това чрез сезиране на съда с отрицателен установителен, а не конститутивен иск 21, какъвто е този за отмяна по чл. 40 ЗУЕС. Съдебната практика следва да доразвие основните начала на недействителността в тази област, като отчете приноса на правната доктрина.

Доц. д-р Бисерка МАРИНОВА
_____________
1 Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/‌2012 г., I г. о., ГК.
2„Решенията се отличават от многостранните договори по това, че последните се сключват по съгласие на всички участници и поставят началото на правната общност, която от този момент насетне вече може да приема решения с единодушие или вишегласие.“ – Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С., 2001, с. 394.
3 Същото приема Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност., С., 2014, с. 99.
4 В този смисъл – Рачев, Ф., Гражданско право., С., 2003, с. 361.
5 Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с. 114; Ставру, Ст. Въпроси на етажната собственост., С., 2009, с. 58.
6 Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ. С., 2001, с. 394.
7 Павлова, М., Гражданско право. Обща част., С., 2002, с. 462.
8 Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с. 114; Ставру, Ст. Въпроси на етажната собственост., С., 2009, с.116.
9Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с.138.
10 Павлова, М., Гражданско право. Обща част., С., 2002., с. 462.
11 За правната природа на решенията на органите на етажната собственост и колебанията на съдебната практика в тази връзка – вж. Тасев, Хр. Органи на етажната собственост, СП, 1973, № 4; Сталев, Ж. Бележка към Решение № 163-48-III на ВС в Юридическа мисъл, 1950, № 4, цитирани по Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с. 139.
12 Тезата, че нищожните решения на общото събрание на етажната собственост може да бъдат нищожни и в този случай не е нужно да се отменяват по съдебен ред и на нищожността им може да се позове всеки по всяко време с иск или с възражение, се поддържа изцяло от Василев, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с. 134.
13Велинов, Л., Етажна собственост. Правен режим., С., 2001, с. 116 и сл.
14 При действието на ЗУЕС – Боянов, Г., Вещно право., С., 2007, с. 230 и сл.
15Василев, Л., Българско вещно право., С. 2001, с. 319 и сл.
16Боянов, Г., Вещно право., С., 2007, с. 230.
17 Ставру, Ст. Въпроси на етажната собственост., С., 2009, с. 211.
18 Вж. Недействителност на актовете на Общото събрание на Етажната собственост. Правни последици и обхват., http:/‌/‌www.етажнасобственост.bg, публикувана на 26.05.2015 г. от Евгени Атанасов.
19 Златарева, М., Процесът за отмяна на решенията на общото събрание на корпоративни общности., С., 2007, с. 128.
20 Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност., С, 2014, с. 99.
21 Това разбиране се споделя и от Павлова, М., Гражданско право. Обща част., С., 2002., с. 511.

Месечни списания

месечно списание Труд и право - 2024 г.
списание Счетоводство данъци и право
месечно списание Собственост и право
месечно списание Търговско и облигационно право

Компютърни продукти

Компютърен продукт ЕПИ Труд и социално осигуряване
компютърен продукт ЕПИ Счетоводство и данъци
Компютърен продукт ЕПИ Собственост
Компютърен продукт ЕПИ Търговско и облигационно право

Избрани публикации

0
    Кошница
    Изпразнете кошницатаОбратно към магазина